В историята на футбола ни винаги е имало истории, които са се запазили или са утихнали във времето. Днес ще ви представим история, която е по-скоро към вторите. Насладете се на историята за футболния тим на Бяла Слатина от 30-те години на ХХ век.
Бяла Слатина е град в Северозападна България, област Враца. В града професионален футбол вече няма от близо 10 години, а в момента отборът е в окръжните групи. Историята, която ще ви разкажем днес, е от 30-те години на миналия век.
“Цар Крум”
Случката се разиграва в Бяла Слатина, а потърпевшият тим носи гръмкото име „Цар Крум“. Той е образуван на 10 януари 1927 г. след сливането на местните „Атлантик“ и „Вулкан“. Само след няколко години „Цар Крум“ става един от водещите отбори във Врачанската спортна област, редом до врачанските „Орел – Чеган 30“, „Ботев“ и „Царица Йоана“ и неслучайно става областен шампион през 1937 г. и 1938 г. И в двата случая тимът е спиран още на първото стъпало в битката за Държавното първенство (от плевенския „Белите орли“ и от ломския „Мария Луиза“). Думите на представителя на БНСФ Любчо Николов: „Учуден съм от добрия футбол, който практикуват играчите на „Цар Крум“, говорят достатъчно.
Случката
Представителният тим на Бяла Слатина се включва в първата надпревара за Царската купа като самостоятелен трофей и на 4 септември 1938 г. надвива „Левски“ (Плевен) с 3:1. Веднага след срещата гостите подават жалба за нередовен играч в редиците на „Цар Крум“. Победителите се подготвят за следващия си съперник – „Победа“ (Варна). Мачът е насрочен за 11 септември, а минути преди играчите и част от ръководителите на белослатинци да се качат на влака за морската столица, те получават две телеграми с шокиращо съдържание. Първата е от София и в нея БНСФ информира за решението си. Като то е да уважи жалбата на плевенския „Левски“ и да им присъди служебна победа. Втората е от областния управител на полицията в Плевен, който потвърждава написаното. Той с видимо злорадство отбелязва, че за Варна трябва да пътуват неговите съграждани. Всички в лагера на „Цар Крум“ са покрусени от новината, а най-тежко изживява случилото се 18-годишният нападател на тима Георги Денков – Орлето.
Последствията
За последвалите събития ще се доверим на разказа на съотборника му Лукан Луканов. „Покрусени от незаконното и безпрецедентно решение, ние се върнахме по домовете си. Късно следобед, когато минавах през лесопарка, на една от пейките седяха двама от ръководителите на „Цар Крум“. Приседнах и аз на пейката, разбира се, разстроен от станалото на гарата, за което ми бяха казани успокоителни думи. Но между това ми казаха: „Преди малко оттук мина и Гого. Той беше много разстроен, даже ни попита откъде може да намери един пистолет, за да разстреля някакво куче, което му правило пакост.“ Към 23 ч. пребиваващите на лозята и бостаните на баира над езерото чухме изстрели. Един от нашите колеги, който се прибра по-късно, ни каза, че Гого се е самоубил. Веднага се спуснахме към мястото и заварихме Гого вече починал, а приятелката му в агония.
Отърсването след събитието
Смъртта на техния съотборник сякаш допълнително мотивира играчите на „Цар Крум“. Като 1939 г. тимът отново става шампион на Врачанската спортна област. А през 1941 г. вече е първенец на Севернобългарската футболна дивизия. В ролята си на такъв тимът от Бяла Слатина участва в елиминационната фаза на Държавното първенство. Отборът се справя с лекота с първото си препятствие – пловдивския „Парчевич“ (общ резултат 7:1). Следващият съперник е друг отбор от Пловдив – „Левски“. Първият мач в Бяла Слатина завършва 0:0, а на реванша „Цар Крум“ стига до равенство 2:2, след като изостава с 0:2 до 37-ата минута. Головете на чужд терен обаче не важат и се налага срещата да бъде преиграна на следващия ден. Нужни са продължения, за да може „Левски“ да надделее над коравия си съперник с 3:2. Ръководството на белослатинци няма намерение да стои със скръстени ръце. Веднага отправя жалба срещу съдията Тодор Атанасов, който по време на второто преиграване позволявал на играчите на съперника да пият вода, както и „да удрят плесници на наши играчи“. Контестацията не е уважена, но в края на сезона „Цар Крум“ е награден с плакат за „коректност и проявена дисциплинираност по време на срещите“ от БНСФ.
Краят на епохата
Краят на златната епоха за белослатинския футбол също може да се определи като самоубийство. На края на шампионата във Врачанската областна дивизия през 1942 г. „Цар Крум“ разгромява с респектиращото 20:0 „Орел 19“ (Оряхово). Но след последвалото разследване от страна на отговорните фактори в българския спорт е решено двата отбора да бъдат отстранени от всички състезания за три месеца като участници в уговорен мач. Тази случка слага тъмно петно върху авторитета на белослатинския клуб, чийто играч решава да сложи край на живота си заради нечестно третиране на него и съотборниците му.
Мнението на Ритнитопъ: Историята е трогателна, която доказва за пореден път, че футболът е повече от спорт. Той е социален феномен, независимо от възрастта.
Източници:
(1) “Как Цар Футбол превзе България” , Теодор Борисов, Сдружение “Българска история “
Be First to Comment