Днес ще засегнем една сериозна, но и пренебрегвана тема в последно време в родния футбол.
Когато един отбор се създава, той трябва да започне да гони определени цели. Лека полека да става все по-конкурентоспособен в дивизията си и респективно да вдигне нивото на представянето си. От своя страна пък това да доведе до преминаване в по-горна дивизия. Това обаче е честният път. Какво става, когато хората зад един отбор решат да си спестят всички тези нерви и напрежение? Ще се опитаме да открием отговора на този въпрос в този материал.
“Царско село”
“Царско село” беше отбор от покрайнините на София. В момента стадионът му се намира близо до околовръстното шосе. Може би за щастие, както вече се подразбра, този отбор не съществува. Негов основател, финансов благодетел и президент беше Стойне Манолов. Тимът е основан през 2015 година. Плавно и постепенно започва да си проправя път към елита, като започва от областните групи.
Дотук нищо нередно. Тимът още от първия си сезон започва да гради имидж. Още оттук обаче започват съмнителните обстоятелства. През сезон 2015/2016 “Царско село” завършва на второ място в Южната подгрупа на А Областна група – София. Това означава, че за отбора предстоят плейофи. В първия кръг “царете” губят служебно от “Локомотив” (София). Те се отказват от баражите в седмицата преди мача.
Тогава идва и изненадата. “Царете” излизат от дивизията си. Това обаче може да се обясни с евентуалното нежелание на отборите да излязат от групата, поради една или друга причина. По-странното е, че тимът влиза директно в новосформираната Втора лига. Освен това, хората на Стойне Манолов изиграват страхотен първи сезон, завършвайки на пето място. Втората кампания е дори по-силна, като “царете” играят бараж за влизане в елита, но го губят. Стига се и до сезон 2018/2019, когато неизбежното се случва и “Царско село” става шампион на Втора лига и влиза гордо в елита.
Там началото е трудно. Първо отборът играе бараж за оставане и го печели. Следващият сезон това не се налага, тъй като тимът завършва на 9-то място. Така стигаме до сезон 2021/2022. Тогава отборът, воден по това време от Стефано Макопи, изпада по възможно най-драматичния начин от Ефбет лига и прекратява съществуването си.
“Верея” (Стара Загора)
Тук случаят изглежда доста сходен. Отборът е основан през 2001 година. След бърз спринт из дивизиите стигаме до сезон 2014/2015, когато старозагорци са във Втора лига. Завършват на две позиции над зоната на изпадащите, но в никакъв случай не можем да кажем, че са били в опасност.
През следващата кампания става интересно. Тимът завършва на 8-мо място с 40 точки от 30 мача. Тогава странното е, че е поканен от БФС да участва в новосформираната Първа лига. Така по нефутболен път отборът стига до елита на българския футбол. Оттам започва едно славно приключение. Още в първия си сезон там старозагорци играят бараж за влизане в Лига Европа, загубен с дузпи от “Левски”.
Ерата “Верея” в българския футбол продължава още точно един сезон. Тогава отборът завършва на шесто място, но то не води до нищо. Така стигаме до сезон 2018/2019, когато отборът е изваден от елитната ни дивизия. “Верея” заиграва в областните групи, като още в първата си кампания там успява да си спечели промоция за Трета лига. Важно е да се отбележи, че тази промоция идва от трета позиция.
От този момент обаче сякаш започва да се усеща справедливост. Предстоящият сезон в елита на аматьорския футбол се оказва катастрофален и от цялата кампания са спечелени три точки. Следва още един сезон в селските дивизии. Тогава отново идва изненада, като отборът пак трябва да влезе в Трета лига. Този път от четвъртата позиция. Вече през настоящия сезон, изглежда, че всичко там си идва на мястото. Отборът в момента се намира на последно място в Трета лига, като активът му е по-зле дори от последния сезон там. Той се състои от 0 точки от 31 мача.
Мнението на Ритнитопъ: Ясно е, че българският футбол дори не стои на едно място в последните години. Напротив, той върви стремглаво назад и надолу. Както гласи все по-популярният израз – като погледнем нагоре, виждаме дъното. Отбори като тези със сигурност пречат нещата да се променят. В тази статия стана въпрос за имена, които дълги години са неразривна част от вечното статукво във футбола ни. За съжаление, обаче, има и доста други, които все още са в подем.
Be First to Comment