Опустошителният финал за Купата на България

Нека си припомним най-яростното Вечно дерби, в един необикновен финал за родната купа от далечната 1985 г. и какво последва от него.

Навечерието на финала

Финалът за купата се играе на 19-ти юни след края на първенството, както обикновено. “Левски” вече е шампион, а ЦСКА завършва втори. В последната среща за годината трябва да се определи и носителят на втория роден трофей.

“Левски” е безспорен фаворит след третата си поредна титла и седемте си поредни успеха над вечния съперник. В допълнение, Стойчо Младенов е контузен за срещата и титуляр трябва да бъде младият Христо Стоичков. Все пак ЦСКА не е изцяло отписан от спора за трофея.

Първоначалната искра

Срещата започва противно на очакванията. ЦСКА не отстъпва на съперника си и в 26-ата минута Георги Славков открива за “червените”. В изграждането на гола той си повежда топката с ръка, но реферът не уважава претенциите на Борислав Михайлов и Николай Илиев. Впоследствие Славков започва да провокира синята публика на “Васил Левски” и споровете започват.

През втората част се отсъжда спорен фаул в полза на ЦСКА, който е реализиран от Илия Войноб и вече авансът на “червените” е 2:0. Малко по-късно е отсъдена и спорна дузпа за “армейците”. Тогава нервите взимат връх и играчите в синьо започват да блъскат силно съдията – Аспарух Ясенов. Провинилият се Михайлов все пак спасява наказателния удар и запазва интригата жива.

Кървавото меле

Истинският хаос настъпва, когато Николов влиза на зверски шпагат срещу Ради Здравков, който пролива кръв на терена и мигновено е закаран в болница. В реда на тези сцени пък Спасов хваща за врата Костадин Янчев, който го фаулирал секунди по-рано. В мелето влиза и младият Стоичков. Оттам, боят само се разраства пред очите на цяла България.

Червени картони получават Николов, Спасов и Янчев, а Наско Сираков връща едно попадение до края. ЦСКА може и да печели купата, но това определено не е най-важното в онзи ден. Най-важното идва три дни по-късно. Тогава са обявени накзанията на клубовете, а те са повече от жестоки.

Последствията

Двата тима са разпуснати мигновено. Ръководителите Чакъров и Станков получават забрана в областта на спорта, а изключени от футбола са петима футболисти. Сред тях са Борислав Михайлов и Христо Стоичков. Наско Сираков е със спрени права за една година. Отделно на това купата и титлата им са отнети.

Това прави “Тракия” (Пловдив) шампион на България, “Локомотив” (София) – сребърен медалист и “Пирин” (Благоевград) – бронзов. Трагедията дава и първото евроучастие на “орлетата”. Дава и шанс на “Локомотив” да се докаже на евросцената. Но това са малки успехи, а цялостно страда и националният отбор.

“Лъвовете” губят петима от основните си играчи преди Мондиала в Мексико, а трансферите на Емил Спасов и Пламен Николов в шампионите на Европа “Порто” пропадат преждевременно. На последно място, осакатените кадрово столични клубове, приемат имената “Витоша” (до тогава “Левски-Спартак”) и “Средец” (до тогава ЦСКА “Септемврийско знаме”).

Липсите се усещат още през следващата кампания като шампион става “Берое”, а столичните грандове завършват 4-ти и 5-ти. Все пак те отново са финалисти за купата. “Средец” печели трофея с 2:1 при един по-спокоен финал. А през тази кампания милицията строго следи дали феновете наричат отборите със старите им имена, като това предвиждало санкции.

Развръзката

В средата на 1986 г. партията започва малко по малко да вдига санкциите. Първо Михайлов и Сираков си връщат състезателните права, а по-късно и останалите отстранени. През 1987 г. ЦСКА се доближава до оригиналното си име като става ЦФКА “Средец”, но грандовете си връщат наименованията чак след падането на комунизма през 1989 г. С имената, те си връщат и трофеите от сезон 1984/85 г.

Така “Тракия”, или днешният “Ботев” (Пловдив), остава със само две титли, а “Пирин” остава без медал от родното първенство и до ден днешен.

Мнението на “Ритнитопъ”: Фуболът е страст, но понякога страстта взима връх. Онзи финал за купата трябва да служи за ориентир защо тя не трябва да взима връх в подобни моменти. За наше щастие подобни сцени не са се разигравали по българските терени от близо 40 години.