Тук ще ви припомним една малка част от най-ярките грешки на управлението, на които станахме свидетели през последните години
За никого не е тайна, че българският футбол има нужда от много сериозни промени на всички нива. В следващите редове ще си припомним едни от най-ярките грешки, които бяха допуснати от управлението в последните години.
Корупцията
Ставаме свидетели на много примери как, ако си близък с ръководството, можеш не само да се издигнеш, а чисто и просто да съществуваш в българския футбол. Имало е многобройни примери за странни обвързаности между най-големите хора във футбола ни. Освен това има доказани случаи на присвояване на пари от трети страни само и само за едната победа в първенството ни. Само трябва да знаем, че е много трудно да се намери кадър от официално събитие, на което присъства Боби Михайлов и отсъства Кирил Домусчиев – собственикът на хегемона в последните години у нас, “Лудогорец”, който е излишно да напомняме, че не трябва да има нищо общо с първите в този спорт у нас.
Най-интересното обаче в целия този казус е това, че президентът на футболния ни съюз мисли (или по-скоро казва), че тук няма корупция и всичко е точно и прозрачно. Той дори си поставя оценка 6 за добрата дейност, която се осъществява за справяне с корупцията у нас.
Националният ни отбор
Вече ви припомнихме поне скорошните изцепки на представителния ни отбор. Те включват както разгроми от истинските футболни сили, така и проправяне на път в този спорт на най-малките. Отново един пример: до преди мача с нашите “лъвове”, отборът на Косово нямаше нито една победа на футболни квалификации. Било то световни или европейски. Това обаче беше поправено в непревземаемата крепост преди години – националният ни стадион.
Една от причините за тези издънки е, че се викат играчи без опит в клубните си отбори. Пример за един от тези футболисти е Ивайло Марков, на когото посветихме и отделна статия. За съжаление обаче той далеч не е единственият, който представя по този начин България.
Все пак обаче е важен крайният резултат. А той е, че когато управлението на футбола е поведено от хората, които са и в момента на власт, националният ни тим се е намирал на 35-то място в ранглистата на ФИФА, а в момента е на 76-тата позиция, непосредствено след Оман, Узбекистан и Салвадор. Това е много дълга тема, която неведнъж сме засягали в наши тамериали.
Допускането на това пиянските изцепки на президента, освен всичко друго, да станат и публично достояние
Многократно бяха допускани медийни изяви, може би дори непосредствено, след като Боби беше употребил алкохол. Тук ще сложим само два цитата:
На журналистически въпрос относно предстоящия квалификационен цикъл, Боби отговаря:
Пореден цикъл? Какъв цикъл? Добре, квалификационен. Почваме директно… и сме първи в групата на първия цикъл.
Михайов в интервю пред журналисти
Друг цитат от друго интервю:
Може да питате италианците. все пак, те са 60-милионна държава, пък ние сме 7.
Боби отново в интервю след мач на националния ни отбор с Италия
И тук може би ще си кажете “Да, ама какъв е проблемът на хората около него с неговите пиянски издънки?” И отговорът е следният: преди “крайния резултат” има два ключови момента: когато всъщност е решено да се пие, при положение, че няма кого друг да се интервюира освен него, селекционера и може би някои от играчите, независимо какъв ще е резултатът от мача. А другият ключов момент е точно преди интервюто, когато вече си вижда накъде отива ситуацията, със застаналите пред Михайлов журналисти, които естествено, ще са настоятелни в стремежа си да получат информация от самия президент. Тук вината е на много хора, около Боби Михайлов
Липсата на някакъв шанс за промяна
И след всичко това, логично дойде и искането за промяна. Както знаете, това може да стане само чрез конгрес. Последваха много опити именно за организиране на такъв. През последните години се нагледахме на сеир. Част от него беше предизвикан и заради опитите на управляващите българския футбол на всяка цена да останат на власт, независимо от всичко. Сякаш върховият момент (да се надяваме, че това е върхът) беше достигнат, когато Боби Михайлов изрече едни много бележити думи:
“Знам, че не се радвате, но аз съм избран президент от тази зала. Изборът е ясен, делегатите се прибраха, аз съм президент! И тука нашите гости от УЕФА и ФИФА казаха, че такъв конгрес, толкова демократичен, не са присъствали през живота си. Никъде.”
Боби Михайлов, след като беше преизбран за президент
Преди и след този конгрес пък имаше толкова опити и от журналисти да се свържат с Боби Михайлов, които останаха без отговор, че дори не си заслужава коментар.
За Президента пък опитите за промяна се изразяваха в следното:
“Навсякъде трябва промяна. Въпросът обаче е дали тази промяна е за нещо, което ще бъде по-добро, или пък е за да “стани, да седна.”
Боби в интервю малко преди конгреса
Мнението на Ритнитопъ: Както тук припомнихме, през последните години се нагледахме яко на сеир, при това на всякакви възможни фронтове. В тази доста хаотична статия събрахме само някои от най-големите грешки.
Това обаче далеч не е всичко. Представихме повърхността, от която пряко или не чак толкова идват много проблеми. Например липса на всякакви методи за работа с юношите на всички отбори, включително и на националния. Това се отнася както за подрастващите, така и за мъжките отбори, които трябва да разчитат основно на спонсори (личен опит), липса на всякакво адекватно финансиране на отборите (тук не става въпрос за цялостно издържане от БФС (тук отиваме в другата крайност), но поне да се избегне рискът от такива ситуации, както например в момента е с “Локомотив” (София). Пример за решение на този проблем е поне намаляване на глобите, които се налагат след всеки мач на всякакви отбори, заради съвършено нефутболни причини.
Ясно е, че имаме нужда от промяна, при това на всички нива във футбола ни, а за съжаление и не само. За нея начинът е един: ДА ИМ БИЕМ ШУТА!
Be First to Comment