Улиците няма да забравят: Гути

Време е да си припомним за Гути – невъзпятият футболен гений с невероятна техника, противоречив характер и лош късмет.

Кой е Гути?

Хосе Мария Гутиерес Ернандес, по-известен като Гути, е бивш испански полузащитник, играещ като креативен плеймейкър. В своята 16-годишна кариера той играе само в два отбора. Юноша е на „Реал“(Мадрид) и играе за първия отбор на „белия балет“ в периода 1995 – 2010. След като постига големи успехи с тима на „Лос Бланкос“, възрастният футболист преминава в турския „Бешикташ“, където след един сезон прекратява своята кариера.

Понастоящем Гути все още е личност, която е силно свързана с футбола, но не като играч, а като мениджър. Испанецът за последно е наставник на испанския „Алмерия“ до юни 2020 г. Бившият футболист споделя, че негова мечта е да бъде треньор на „Реал Мадрид“.

Гути в своя период като наставник на “Алмерия”

И все пак днес няма да се фокусираме върху треньорските начинания на талантливия Гути. По-любопитни са футболната му кариера, стилът му на игра и доброто и лошото както на терена, така и извън него.

Футболният път на Гути

Гути е юноша на „Реал“(Мадрид), като в академията първоначално играе като централен нападател. Тогава биват забелязани неговите визия и интелект и той е преместен в центъра на терена, където играе и в по-голямата част от своята кариера. Това просто е точната роля за футболист като Гути.

Гути в ранните години на футболната си кариера

Той дебютира за “белия балет” през 1995 г. при победа с 4:1 над “Севиля”. Испанецът завършва сезона с едва 9 изиграни мача и 1 гол, но в следващите кампании става по-ключов за тима. Помага на “Реал” (Мадрид) да спечели “Ла Лига” общо 5 пъти в периода 1997 -2008, 4 пъти Суперкупата на Испания и 3 пъти Шампионската лига, като е основна фигура в голяма част от тези успехи.

Гути, Раул и Мичел Салгадо с един от многото трофеи в колекцията на “Реал”(Мадрид)

С екипа на “Бешикташ”, в единствения си сезон за клуба, полузащитникът успява да спечели Купата на Турция, като тимът му надиграва “Башакшекир” с 2:1 на финала.

Нещото, което Гути не успява да постигне за съжаление, е да остане в историята като национал на Испания с нещо позитивно. След дебюта си през 1999 г., Гути играе близо 6 години за “Ла Фурия Роха”, като записва само 13 мача за страната си. В този период плеймейкърът не вдига нито един голям трофей с националната фланелка.

Какво прави Гути специален?

Гути е известен с не едно качество – визия, феноменална техника, креативност, способността да подава точни и екстравагантни пасове, както и умението да намира завършващия пас. Освен всичко това той умее да бележи голове, както и да се впуска в атаките на своя тим. Най-резултатният му сезон е 2000/2001, когато се налага да играе на върха на атаката, замествайки контузения Фернандо Мориентес. Тогава Гути бележи 14 попадения.

Той е играч, способен да играе на ред позиции, някои от които са дефанзивен халф, дълбоко разположен плеймейкър, нападател, а дори понякога се подвизава по крилото. Но основната му позиция е тази на креативния плеймейкър, стоящ зад нападателите и търсещ да създаде опасности чрез своите разцепващи защитата пасове.

Един от най-запомнящите се моменти на Гути е може би най-добрата асистенция с пета някога. Когато халфът асистира за гола на Бензема, вестник “Марка” озаглави тогавашното си издание “Петата на Бог”.

“Петата на Бог”

Обичта на Гути към “Реал” (Мадрид) е огромна, което е разбираемо за юноша на клуба. Той е изключително отдаден, поради което остава цели 15 години в първия отбор. Една негова реплика е много популярна сред феновете на “кралския клуб”. Тя гласи:

“Бих предпочел да играя 30 минути за “Реал” (Мадрид), отколкото 90 някъде другаде.”
– споделя Гути

Лекотата, страхотната визия и изяществото, с което полузащитникът играе, са родили незабравими мигове на гениалност по време на мачовете на “Лос Бланкос”. От страхотни удари от разстояние, преминавайки през плашещо точни дълги пасове, стигайки до великолепни подавания с пета, Гути просто има дарбата за всичко. Какво обаче пречи на този наглед перфектен полузащитник да бъде сравняван с футболисти като Шави, Иниеста или Зидан?

Гениалните мигове на Хосе Мария Гутиерез-Гути

Тъжната реалност за талантливия халф

Това, че Гути е талантлив и е сред най-техничните футболисти, играли за “Реал”(Мадрид), е безспорен факт. Но друг факт също е, че Гути не успява да достигне своя пълен потенциал заради липса на желание и до голяма степен отпуснатост, дори и мързел. Редица привърженици критикуват испанеца заради това, че в големите мачове “изчезва” и не дава всичко от себе си. В много от срещите изглежда, че халфът изпитва скука и това може би е причина да си изкарва безсмислени картони. Просто от скука.

Не един или двама са на мнение, че Гути е от футболистите, за които е по-важно да изглеждат добре, отколкото да играят добре. Това става все по-популярна тенденция в съвременния футбол за съжаление. Стив Макманамън и Майкъл Оуен споделят, че Гути е имал огледало точно до своето пространство в съблекалнята, в което се оглеждал постоянно.

Същите двама негови съотборници споделят мнението, че испанецът е най-славолюбивият футболист, с когото са играли. Това, че славата застига полузащитника, му повлиява негативно и той започва да се губи в нея. Резултатите са несериозна игра на терена, несериозно поведение по време на тренировките, водещи до недостигнатия таван на развитие.

Гути и огромния брой спечелени трофеи с “Реал”(Мадрид)

Известна е историята, илюстрираща несериозността на Гути по време на тренировка на “белия балет”. Тогава Фабио Капело е начело на “Реал” (Мадрид) за втори път. Той предварително е инструктирал футболистите да изчакат началото на тренировката в кръга в центъра на терена. За да види дали играчите ще следват заповедите му, Капело нарочно закъснява с 15 минути. Когато мениджърът пристига, вижда всички свои играчи в центъра на терена… освен един. Това, разбира се, е Гути, който се крие от слънцето под навеса на резервната скамейка.

Позитивната гледна точка и лошият късмет

Гути, подобно на доста други футболисти, притежава любов към почивката и отдиха. Не е от тези, които подраняват с час за тренировка, за да подобрят уменията си максимално. Но определено е футболист, който е доволен с това, което е достатъчно. Колкото и да бъде критикуван, Гути оставя една забележителна кариера зад гърба си. Печелейки Ла Лига 5 пъти и Шампионска лига 3 пъти, той остава едно от големите имена в историята на “Реал”(Мадрид).

Това, което най-малко отива на такъв обещаващ футболист, може би са 13-те мача с националната фланелка. Липсата на трофей от голямо първенство с “Ла Фурия Роха” също. Вероятно, ако Гути даваше всичко от себе си, тези 13 срещи щяха да са поне 113. Той не само няма трофей с Испания, дори няма записан мач на голям форум със страната си. Може би лошо стечение на обстоятелствата е, че когато Гути прекратява националната си кариера, неговата нация започва невероятната си доминация в световния футбол.

От друга гледна точка, Гути малко или много е пренебрегван, дори можем да го наречем “невъзпят герой”. Колкото добър, толкова и лош късмет е, че през цялата си кариера, халфът е играл с най-добрите футболисти в света. Луиш Фиго, Зинедин Зидан, Роналдо Назарио, Роберто Карлош, са само част от тях. Дори към края на престоя си в “Реал”(Мадрид), Гути играе с Кака, Карим Бензема и Кристиано Роналдо. За негово нещастие, точно когато навлиза в стряскаща форма, президентът Перез договаря нов мултимилионен трансфер, както се случва и когато Зидан се присъединява към клуба. Така Гути бързо остава на заден план.

Да, винаги ще да си задаваме въпроса “Какво щеше да бъде, ако…” и да, може би примерът, който Гути дава, не е най-добрият. Но той определено се наслаждава на хубавото в живота. Работната му етика не му позволи да бъде най-добрият, но ние винаги ще го помним с удивителната му техника. Успехите, които халфът на “кралския клуб” успява да постигне са забележителни, а стилът му на игра може да бъде вдъхновяващ за безброй млади таланти.

Мнението на “Ритнитопъ”: Гути определено е играч, чийто качества предвещаваха величие. Дали обаче липсата на ангажираност върху това да бъде най-добрия му попречиха да достигне върха на футболното си развитие? Вероятно да, но въпреки всичко, той ще бъде помнен най-вече с позитивните моменти в своята кариера.

Прочетете още наши материали, свързани с еропейски футбол тук: