Гаринча - Радостта на народа

В света на футболните титани неимоверно челно място намира бразилеца “Гаринча”. Един от най-великите бразилски футболисти за всички времена, с невероятен десен крак, убийствен дрибъл и гениални финтове.

Кой е “Гаринча”?

Мануел Франсишку дос Сантош, по прякор “Гаринча”, е бразилски футболист, който играе като нападател или атакуващ полузащтиник. Неговият прякор всъщност означава птица на португалски. Но какъв вид птица е “Гаринча”, ще разберем в следващите редове.

Въпреки че по рождение краката му са увредени и дори единия крак му е по-къс от другия с цели 6см, това не пречи на безспорния му талант да блести. Когато отгоре ти е даден талант и умения, нищо не може да те спре.

Ману Сантош “Гаринча” завладява сърцата на феновете по целия свят през 50-те и 60-те години на миналия век. Безбройните книги, а и филми по адрес на “Гаринча” сами свидетелстват колко „ярко петно“ е оставил във футболната история.

Известен със своите изключителни умения за дриблиране, забележителен контрол на топката и вродената способност да оставя защитниците в недоумение, стилът на игра на Гаринча е едновременно наелектризиращ и възхитителен.

Той играе централна роля в националния отбор на Бразилия, като им помага да си осигурят две последователни Световни титли през 1958 г. и 1962 г.

Отвъд спортната му мощ, завладяващата лична история на “Гаринча”, включително триумфите му над физически увреждания и трайната му популярност сред бразилците, затвърждава наследството му като един от най-ценените и прославени футболисти на всички времена.

А защо “Гаринча”?

Мануел душ Сантош се ражда се с криви крака, като единият е видимо по-къс от другия. Като малък постоянно изкачва близките хълмове и планини в търсене на гаринча – врабче с червено-черна окраска и омайваща песен, което умира веднага щом го уловиш.

Според легендите човек, хванал рядката птичка, живее дълго и щастливо. Това се случва и така хлапето от градчето Пау Гранде си спечелва прозвището “Гаринча” до края на живота си.

Първи стъпки

Пътуването на “Гаринча” в света на футбола не е нищо друго освен забележително. Произхождайки от скромен произход в Пау Гранде, Бразилия, неговият вроден талант за спорта се проявява в ранна възраст.

Футболното чудо е забелязано от “Ботафого”, когато е само на 19 години, и от момента, в който стъпва на терена, става ясно, че притежава неземна дарба. Неговото умение да дриблира често е описвано като хипнотизиращо, тъй като той безпроблемно минава през защитниците, сякаш топката е залепена за краката му.

Треньорът Жоао Салданя веднъж си спомня, че дори като млад, дръзките умения на “Гаринча” оставяли опитни играчи в страхопочитание, а способността му да променя хода на мача била неоспорима.

Неговият официален дебют за “Ботафого” идва през 1953 г. и от този момент е очевидно, че се е появил футболен феномен, предопределен да запише името си завинаги във футболната история.

“Трите най-фантастични минути в историята на световния футбол”

Тези думи изрича един репортер по време на мача между Бразилия и СССР на Световното в Швеция през 1958г. Оставен на скамейката през първите два мача и след осилващото се негодувание от страна на всички, затова, че Гаринча не играе, това най-накрая се случва.

Първите три минути на мача са истински ад за футболистите на СССР, като основен “виновник за това е именно Ману Гаринча.

Още в 15-ата секунда Диди изпраща топката към “Гаринча”, който два пъти поред преминава защитника Кузнецов, след това още двама, и с мълниеносен удар цели гредата. Секунди по-късно, той отново пробива по фланга, центрира в наказателното поле към Пеле, който за втори път поразява гредата. А в 3-ата минута на този неудържим щурм към вратата на стража Яшин се ознаменува с гол на Вава, след пас на “Гаринча”.

„Радостта на народа“

Гаринча спечели умилителния прякор “Радостта на хората” поради чистото въодушевление и щастие, които донесе на феновете на футбола по света. Неговият стил на игра беше въплъщение на самата радост, докато той танцуваше покрай защитниците със заразителен ентусиазъм, който оставяше зрителите в истинска наслада. Този псевдоним перфектно капсулира същността на играта му.

На Световното първенство по футбол през 1958 г., проведено в Швеция, “Гаринча” играе ключова роля в триумфа на бразилския шампионат. Въпреки отсъствието на контузения Пеле, той влиза в светлината на прожекторите, демонстрирайки ослепителните си умения и отбелязвайки важни голове, помагайки на Бразилия да осигури първата си титла от Световното първенство.

Четири години по-късно, в Чили през 1962 г., “Гаринча” продължава да хипнотизира света. Той е инструмент за успешната защита на шампионата на Бразилия, спечелвайки Златната обувка като голмайстор на турнира и Златната топка като най-добър играч.

Представленията му и в двата турнира затвърждават легендарния му статус и способността му да носи несравнима радост на футболния свят остава скъп спомен за феновете навсякъде.

Статистика, трофеи и индивидуални отличия

За националния отбор на Бразилия има 50 мача между 1955-1966г. като отбелязва 12 попадения.

За цялата си кариера “Гаринча” изиграва 692 мача и отбелязва 276 гола.

На клубно ниво играе цели 12 години за „Ботафого“ – там откъдето той поема по своя футболен път. Играе още за бразилските “Коринтианс”, “Португеза”, колумбийският “Атлетико Хуниор”, преди отново да се завърне на родна земя и да играе за “Фламенго” и “Олария”.

Ето и най-важните трофеи и награди през неговата кариера:

Два пъти Световен шампион с Бразилия през 1958г. и 1862г.
С Бразилия печели още: 3 купи Бернардо О‘Хигинс, една купа Освалдо Круз (1955, 1959 и 1961г.), и една купа Рока (1960г.)
Голмайстор на Световното през 1962г.
Най-добър играч в света през 1962г.

Бляскава кариера, но не толкова бляскав край

“Гаринча” умира едва на 49 години от цироза на черния дроб. За съжаление, краят на земния му път е белязан от бедност, дългове и алкохол. Можем да кажем, че някога смятан за един от най-великите в историята на спорта, си отива от този свят като забравен герой.

Мнението на Ритнитопъ: Макар повечето от нас да не са имали възможността да гледат Гаринча, неговата слава, умения и типична бразилска магия завинаги ще останат в историята на футбола като един от най-великите. Неговата кариера преминава единствено в Южна Америка, но талантът и харизмата му излизат далеч отвъд континента. Може би прякорът му „радостта на народа“ перфектно обрисува какво е оставил в сърцата на милионите фенове по света.