През последните няколко сезона едно име се появи на българската футболна сцена – това на Бирсент Карагарен. Въпреки, че още от сезон 2013/14 г. той играе в “А” група, името му стана познато преди около 4 години, когато “Локомотив” (Пловдив) направи два от своите най-силни сезони и 2 години подред завършваше на второ място в първенството ни, като само хегемонът “Лудогорец” бе пред тях.
Едни от основните футболисти за тези успехи на “Локо” бяха капитанът на тима, Димитър Илиев и бързоногото крило Бирсент Карагарен.
След като през 2018 г. Бирсент се завърна в родния “Локомотив” (Пловдив), той изигра едни от най-добрите си мачове в своята кариера с черно – бялата фланелка, а от трибуните често се чуваше неговото име от феновете при всяка негова асистенция или при всеки негов гениален финт.
С успешните си игри, крилото стигна за пръв път в своята кариера и до националния тим на България през 2019 година, когато игра в квалификации за ЕВРО 2020 срещу отборите на Черна гора и Англия, както и още няколко мача до юни 2022 г. в които записа минути като резерва.
И въпреки, че продължи с добрите си изяви, Карагарен имаше съдбата на Ивайло Чочев – да не попада в националния ни тим, въпреки че направи много силни мачове през есенния полусезон.
Но какво се случи и защо вече Карагарен не е черно – бял? Отговорът на този въпрос ще разгледаме по-долу в статията.
Пътят на Бирсент
Бирсент Хамди Карагарен е роден на 6 декември през 1992 г. и стартира своята кариера в отбора на “Асеновец” от родния му град – Асеновград.
През 2011 г. е част от “Локомотив” (Пловдив), но не успява да се наложи и се завръща в родния “Асеновец”. Когато е на 21 г. играе за “Асеновец” като за сезон 2011/12 г. записва 25 мача и 5 гола.
Първи професионален договор подписва с “Волов” (Шумен). Изиграва 12 мача за шуменци за един полусезон и после преминава в елитния “Етър” (Велико Търново). Именно с отбора от Велико Търново записва своите първи 2 мача в родната “А” група, а дебютът му в елита е точно срещу “Локомотив” (Пловдив).
Крилото прави силно впечатление през сезон 2013/ 14 г. с отбора на “Верея” (Стара Загора), където за 28 мача вкарва 23 гола в трета лига.
През лятото на 2014 г. “Локомотив” си връща крилото и подписва договор за 3 години с него, а там Бирсент показва на какво е способен.
За 2 сезона и половина Карагарен записва 70 мача с черно-бялата фланелка и отбелязва 11 гола.
Карагарен става любимец на феновете след четвъртфинален мач реванш за Купата на България изигран на 28 октомври 2014 г., където “Локомотив” побеждава градския съперник “Ботев” с 1:2 в Коматево като точно той вкарва победния гол в 90-тата минута за пълния обрат и класира черно-белите за полуфиналите.
Годината е 2017, когато талантливият играч преминава в отбора на “Дунав” (Русе), където бързо става най-добрият играч в състава и помага на русенци да запишат рекордното 4-то място в “А” група през сезон 2017/ 18 г. Тогава отборът на “Дунав” за пръв път играе от 40 г. насам в евротурнирите.
На 1 юли 2018 г. Бирсент Карагарен се прибира у дома – в “Локомотив”, където тепърва му предстои да запише своите най-силни мачове в кариерата си. С отбора на “Локомотив” печели купата на България през 2019 г. срещу “Ботев” Пловдив.
В евротурнирите записва 11 мача като част от тях са срещу “Тотнъм” и “Копенхаген”, където се видя неговата класа и как срещу едни наистина добри футболисти, момчето от Асеновград показа, че може да се надиграва с тях и в много моменти дори ги надигра.
Бирсент Карагарен се превърна в един водещ локомотив за любимия му клуб, с неуморимата си игра, дриблирането по крилото, асистенциите, погледа му като цяло върху играта накара феновете редовно да скандират неговото име. А през изминалият сезон 2021/ 22г. бе избран от феновете за футболист на годината за “Локо”.
През ноември 2022 г. футболистът записа мач номер 200 за “Локомотив” (Пловдив).
През есенния полусезон на 2022/23 г. именно Бирсент Карагарен бе най-добрият играч на “Локомотив”. За 17 мача той вкара 6 гола и асистира за още 4. Както и в 1 мач за купата се отчете с 1 гол срещу “Черно Море” (Варна), който отборът му загуби с 3-1.
Трансферът в ЦСКА 1948
Талантът на Карагарен вече бе видим за цялата футболна общност и от клуба имаше информация, че при добри условия биха се разделели с добрите си играчи, заради финансовата криза.
Но нещо странно се случи – един от най-добрите футболисти бе закупен за 75 000 хил. евро – не 700, а 75! И то от отбора на ЦСКА 1948, които точно от крило едва ли имаха нужда. А за трансфер на Карагарен имаше слухове зад кулисите, но никой не вярваше, че този трансфер може да се случи.
В отбора на ЦСКА 1948 разполагат с атакуващи футболисти като Радослав Кирилов, Георги Русев, Луис Енрике, Ангел Бастунов и Марио Топузов – играчи, които се представят на ниво и играят на една и съща позиция – по крилото.
Не се видя щастие от този трансфер на Бирсент Карагарен в ЦСКА 1948 и беше голям шок за цялата черно-бяла общност в Пловдив. За да се сбогува с феновете, крилото качи една снимка в своя профил в социалните мрежи на която сложи черно и бяло топче със сърце и многоточие.
Трансферната политика на ЦСКА 1948
Сякаш някой задкулисно “изгони” Карагарен от “Лаута” и го натресе в ЦСКА 1948 просто защото така “трябваше”. А и играч, който е един от най-добрите в лигата и собственият му клуб го продава за сума от 75 000 евро, при положение, че цената на крилото е определена от 700 хил. евро от transfermarkt, всичко това изглежда много безумно и абсурдно и то за всички страни:
- Карагарен обича “Локомотив”
- “Локомотив” имат нужда от пари, но продават най-добрия си играч за 75к евро.
- ЦСКА 1948 имат достатъчно крила, но взимат още едно и то не кое да е, а това на пряк конкурент.
Заедно с Карагарен, при “червените” пристигна и друг основен играч на “Локомотив” (Пловдив), защитникът Райън Бидунга, който бе титуляр в “Локо”, а очевидно ще изпълнява ролята на резерва в ЦСКА 1948.
Друг изненадващ трансфер в посока ЦСКА 1948 се случи и през лятото на 2022 година, когато бе привлечен един от най-добрите нападатели в родната лига – украинецът Евгений Сердюк, като за него бяха платени 1 млн. евро.
Не е изненада, че трансферът отново идва от пряк конкурент – “Черно Море”. Съдбата на Сердюк днес е такава, че той можеше да бъде отдаден под наем в “Спартак” (Варна) през януарския трансферен прозорец.
Трансферите, които прави отборът на ЦСКА 1948 сякаш са повече за да отслаби своите конкуренти, отколкото да запълни отборът състава си. Взимат се едни от най-добрите играчи на своите конкуренти, а те дори не изиграват някаква решителна роля. По-рано такъв трансфер се случи и с най-добрия играч на “Славия” – Радослав Кирилов.
Мнението на Ритнитопъ: Карагарен е един от най-добрите играчи у нас и трансферът, който се случи с него бе меко казано странен. Никой от феновете не вини крилото, защото голяма част знаят, че има нещо гнило в този трансфер, както в цялото ни футболно първенство. Политиката на ЦСКА 1948 e такава, че се набива на очи, но кои сме ние, че да ги съдим? Както е казано, който плаща, той поръчва музиката, а в момента ЦСКА 1948 плаща. Дали някога футболът ще победи парите в България? Надяваме се да разберем.
Стилиян Петров дари и последната си мачова тениска на националния отбор на България! За този и други артикули, можеш да наддаваш в нашата Facebook страница на следния линк: https://www.facebook.com/media/set?vanity=ritnitop.bg&set=a.590882639723548
Be First to Comment