Два стадиона в Източна Германия са получили името на Георги Димитров, по времето, когато България и ГДР имат сходни политически режими.
В последните години България и Германия нямат почти нищо общо във футболно отношение. Единственото приятно изключение са баща и син Груеви, подвизаващи се съответно като треньор и играч в Германия. По останалите параграфи няма да е пресилено да кажем, че с немците сме на двата полюса.
В едни други времена, при едни други обстоятелства, България и Източна Германия (ГДР) поддържат топли отношения. Разбираемо, с оглед на политическото статукво в световен мащаб по онова време. През втората половина на 40-те години на ХХ-ти век Германия се разделя на две части – източна и западна. В източната протичат процеси, подобни на тези в България. А именно промяна на предходни топоними, имена на сгради, съоражения и пр. в духа на новото политическо статукво.
Футболните стадиони не са подминати. Така например два от тях – тези в градовете Ерфурт и Цвикау, съответно през 1948 и 1949 година приемат името на българския комунистически лидер Георги Димитров. Първият домакински мач на националния отбор по футбол на Германската демократична република пък е точно срещу България.
Нека, обаче, видим стадионите кръстени на Георги Димитров.
Вестзаксенщадион (Westsachsenstadion; в превод: стадион Западна Саксония), гр. Цвикау
Построен е през 1942 година от затворници по време на нацисткия режим на Хитлер. За това подсказва и каменната фасада, емблематична за стадиона и за архитектурата на точно този период.

По онова време стадионът е популярен сред местните фенове като „насипа“. Прозвището идва от намиращия се тогава срещу главния вход насип от въглища, традиционен отрасъл за Цвикау.
На този стадион домакинства местният тим, тогава носещ името „Хорх“ (Цвикау). „Хорх“ става и първия шампион в историята на ГДР.
След падането на Берлинската стена, стадион „Георги Димитров“ приема сегашното си име „Вестзаксенщадион“. Тимът изпада от Първа Бундеслига, изкарва четири години във Втора, а в следващите години се свлича до регионалните дивизии. На два пъти обявява несъстоятелност.
През 2010 година стадионът е затворен за мащабна реконструкция. Премахнати са останките от велосипедната писта и е обособен сектор за гостуващи фенове. От 2013 г. се използва и като многофункционално спортно съоражение.

Щайдгервалдщадион (Steigerwaldstadion), гр. Ерфурт
Стадионът е открит през 1931 година. Строежът му се бави 4 години поради финансови проблеми, а цялата сума по изграждането му възлиза на около 500 хил. райхсмарки.
Първоначално е известен с името „Мителдойче Кампфбан“ (в превод: Централногерманска арена). Съоражението се е използвало в първите си години като многофункционален спортен комплекс. С идването на Адолф Хитлер на власт – и за политически цели, речи, митинги и шествия. Информациите са, че арената е побирала около 75 000 души при митинги.
През 1935 година се провежда и първия международен мач на стадиона, а Германия печели срещу Румъния с 4:2.
След Втората световна война футболът в Германия е подновен. Любопитен факт е че по време на съветската окупация на бъдещата ГДР, теренът на стадиона се е използвал като нива за картофи.
На 6-ти ноември 1948 г. е завършена реновацията на тревното покритие, а стадионът приема името „Георги Димитров“.

Местният тим „Фортуна“ (Ерфурт) играе мачовете си на стадиона. През годините, името на отбора се променя многократно, а днес се казва „Рот-вайс“ (Ерфурт).
В последните 10 години стадионът беше модернизиран. Днес той може да се похвали и с голяма зала, в която се провеждат изложения, конгреси и семинари.

Датата е 14-ти юни 1953 г. Националният отбор на Източна Германия излиза за втория си мач в историята и първи такъв пред своя публика. Честта да бъде съперник в дебютното им домакинство се пада на България. Двубоят завършва с нулево реми.

Срещу ГДР „лъвовете“ играят контрола и през 1979 година на стадион „Георги Димитров“ в Ерфурт, а двата тима си разменят по два гола за крайното 2:2.
Последният мач между България и ГДР е в София – квалификация за Световното през 1986 г. Двата тима се срещат на 6-ти април 1985 г., а българите побеждават с 1:0.
Мнението на Ритнитопъ: Да, футболът и политиката вървят ръка за ръка, колкото и да не ни се иска на всички. Колкото и да се афишира и тиражира обратното. Това е било с особена тежест през ХХ-ти век във времето на диктатури и тоталитарни политически системи.
Дори тогава, обаче, България е била уважаван фактор на международната футболна сцена, въпреки че е от източния лагер. Въпрос на желание от страна на отговорните фактори е България да се върне там, където са я позабравили – на средно европейско ниво.
Източници:
(1): https://de.wikipedia.org/wiki/Westsachsenstadion
(2): https://de.wikipedia.org/wiki/Steigerwaldstadion
(3): https://www.youtube.com/watch?v=kDXbgp6wWSw
(4): https://m.rot-weiss-erfurt.de/Stadion/Stadiongeschichte.html
(5): https://11km.de/westsachsenstadion/
(6): https://www.24chasa.bg/sport/article/4371953
Be First to Comment