Железничaрските футболни клубове на Балканите

След като в предишен материал ви бяхме разказали за железничарските футболни клубове у нас, нека днес видим кои са те и в другите страни на Балканския полуостров.

Може би сте чували за “Локомотив” (Москва) или “Железничар” (Сараево). Много отбори, особено в бившия Източен блок, са били под ведомството на железниците. Днес ще напуснем рамките на България и ще разгледаме кои са (били) “железничарите” на Балканите.

Тъй като футболните клубове, които в различни периоди от своята история са били под ведомството на железниците, са много, ние ще обърнем внимание на по-познатите от тях във всяка държава.

„Адана Демирспор“

В Турция железничарскте тимове са лесно разпознаваеми – “демир” (тур.) означава “желязо”.

В последните години, останали в сянката на по-младия тим на “Аданаспор”, лека-полека “железничарите” от южния град възвръщат славата си.

Клубът е основан на 28-ми декември 1940 г. Първоначалната идея била железниците да подготвят физически в свой клуб невоенни лица, в случай, че Турция се включи във Втората световна война. Това така и не се случва, но футболният клуб се превръща в доминант на местно ниво. Първият по-голям успех на клуба е третото място в шампионата през 1947 г., когато съименниците им от Анкара стават шампиони.

След реформата в турското футболно първенство през 1959 г., „Адана Демирспор“ става първият тим от град извън трите най-големи в страната – Измир, Истанбул и Анкара- който си гарантира участие в новосформираната Висша футболна дивизия. В следващите десетилетия клубът търси себе си, сновейки между Суперлигата и Първа лига. Все пак играе 11 поредни сезона между 1973 и 1984 г. при майсторите, като в част от този период капитан на тима е Фатих Терим – Императора.

В края на века клубът затъва по долните дивизии, за да се завърне при майсторите през сезон 2020/21. През настоящата кампания „Адана Демирспор“ ще играе в Лигата на конференциите. Най-новото попълнение на клуба пък е бившата звезда на “Манчестър Юнайтед” Нани. Любопитен факт е, че някогашните офиси на “Адана” днес са превърнати в музей на клуба и се намират на централната ЖП гара в града.

„Работнички“ (Скопие)

Основан е през 1937 г. в скопския квартал Дебър Махала като клуб на работническата класа. Генералната реорганизация на спортните клубове през 1949 г. поставя „Работнички“ под ведомството на югославските железници. Има две участия в първия ешелон на футбола в Югославия през сезоните 1951/52 и 1953/54.

След отделянето на Македония от Югославия, „Работнички“ е редовен участник в местната Републиканска лига (първа дивизия). Най-успешните години за клуба са между 2001 и 2010 г. В този период столичани печелят три пъти шампионската титла на страната, а на два пъти са сребърни медалисти. За последен път „Работнички“ стана шампион през сезон 2013/14.

„Локомотива“ (Загреб)

Известни са още като по-малките братя на съгражданите си от “Динамо”. Загребските „железничари“ са основани през 1914 г. под името „Виктория“. Това обаче трае кратко. Избухва Първата световна война, а след нея в Кралството на сърби, хървати и словенци, клубът приема името „Железничар“.

Най-силните години на „синьо-белите“ са между 1947 г., когато приема сегашното си име, и 1957 г., между които само в един сезон отсъстват от югославската първа дивизия. В този период е записано едно трето място през 1952 г.

За следващите повече от 50 години загребските „железничари“ се превръщат в отбор, играещ в Трета лига, на прага на оцеляването. През 2006 г. дори се свличат до четвърта дивизия преди да тръгнат нагоре. Роля за възхода има и градският им сателит „Динамо“. Те ги правят свой сателит, като им помагат и финансово.

От завръщането си при майсторите през сезон 2009/10 до днес, тимът е сред респектиращите клубове в Хърватската футболна лига. На два пъти, през 2013 и 2020 г., тимът завършва втори и играе финал за Купата на страната.

Скитници

Тъжното е, че „Локомотива“ никога не е имал свой истински футболен дом и често номадства по стадионите в Загреб. В последните години феновете на клуба припознаха за свой терен „Стадиона на улица Кранчичева“ в столицата. „Железничарите“ са домакинствали още на стадион „Максимир“ и на ст. „Хитрен Кациян“, който всъщност е един от прилежащите терени на „Максимир“. За клуба са играли като по-млади Шиме Върсалко, Ловро Майер и Марсело Брозович.

„Железничар“ (Сараево)

Един от силните и разпознаваеми железничарски футболни клубове на Балканите е този от Сараево. Основан е на 15-ти септември 1921 г. и оттогава играе в своите цветове – синьо и бяло. Основателите, всички работещи в сферата на железниците, сами събират пари за екипи, топка, както и за официалната регистрация.

Първият мач на клуба е само два дни по-късно срещу „САШК Напредък“, изгубен заслужено според местните медии с 1:5. В този период „железничарите“ играят своите домакински срещи на военния полигон в сараевския квартал Ченгич Вила. Това се налага поради факта, че работнически футболни клубове са нямали право да наемат своя земя, свой парцел.

По време на Втората световна война клубът преустановява дейност, но впоследстие бива възобновен. Веднага след това тимът печели босненското първенство, което се явява решаващо за постъпването в новосформираната югославска първа дивизия. В нея „Железничар“ (Сараево) е сред редовно присъстващите, като дори става и шампион през 1972 г.

През 1947 г. е създаден ФК „Торпедо“ (Сараево), родоначалникът на днешния кръвен враг на „железничарите“ ФК „Сараево“. По нареждане на комунистическата партия най-добрите играчи на „синьо-белите“ преминават в редиците на новосформирания клуб. Шест години по-късно отборът се мести в сегашния си дом – стадион „Гърбавица“.

След приключването на гражданската война в Югославия клубът е шесткратен шампион на Босна и Херцеговина.

„Термаикос“ (Солун)

За този клуб у нас се знае малко. Клубът е едно от най-старите спортни дружества в Гърция. Основан е през 1925 г. от група солунски железничари. С течение на времето „Термаикос“ се утвърждава като обединител на всички железничари от Северна Гърция.

Първият си двубой „черно-белите“ играят през октомври 1925 г. – приятелски мач срещу сборен отбор на Цариград. Играчите на отбора са изцяло аматьори, бидейки в същото време техници и служители в гръцките железници.

Златни времена

Тимът изживява своя апогей в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ-ти век. През 1957 г. „Термаикос“ се изкачва от трета във втора дивизия. Три години по-късно солунските „железничари“ участват във второто издание на реформираната Висша футболна дивизия на Гърция – Алфа (или просто А) Етники.

Златните шансове за завръщането при майсторите в следващите два сезона са пропилени и така „Термаикос“ се утвърждава във втора дивизия, като дори за кратко през 1967 г. играе в трета дивизия.

70-те години са началото на края на славата на солунските „железничари“. Те изпадат в трета дивизия, която е аматьорска и остават там и до днес. На местно ниво тимът е един от водещите, но силните игри от първа и втора дивизия остават все по-далеч в миналото.

„Рапид“ (Букурещ)

„Железничарите“ от румънската столица са сред отборите, преминали през фалит, след което се възраждат и завръщат в най-високото ниво на футбола в северната ни съседка.

Клубът е основан през лятото на 1923 г. и наесен дебютира в областното първенство на Букурещ, но след два сезона е изключен поради дефицит на играчи.

Български железничарски футболни клубове!

През 1931 г. клубът, след кратко отсъствие, се завръща във висшата букурещка дивизия. Година по-късно футболът в Румъния е реформиран, като се преминава към една национална висша дивизия, в която „железничарите“ се включват.

В началото на 50-те години на ХХ-ти век Румъния копира съветския формат на първенството, който предвижда мачовете да се играят в топлата част на годината. В този период клубът се казва „Локомотива“ (Букурещ), но през 1958 г. възвръща оригиналното си име.

През 1974 г. тимът изпада за един сезон във втора дивизия, а три години по-късно се свлича и до трета. Там остава до 1983 г.

Най-успешният период обаче е след 2001 г., когато футболната секция на клуба вече се е отделила от тези на другите спортове и се е превърнала в асоциация с нестопанска цел.

Успешни години

Начело с президента Джордже Копош „Рапид“ (Букурещ) печели две национални титли (1999, 2003), две Купи на Румъния (1998, 2002) и три Суперкупи на Румъния (1999, 2002, 2003). Играе и на четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА през 2006 г. През същата година клубът е трансформиран в а акционерно дружество.

Фалит и възраждане

Тъмните облаци над стадион „Джулещи“ заплашително надвисват през 2012 г., когато е обявена процедура по несъстоятелност. Започва текучество на президенти. Джордже Копош през 2013 г. прехвърля акциите си на Адам Замфир, а година след това те вече са при Валерий Морару.

Спортният арбитражен съд изпраща „Рапид“ във втора дивизия през 2013 г. Завръща се веднага при най-добрите, за да изпадне отново през 2015 г.

Лебедовата си песен клубът изпява през май 2016 г., когато за кой ли път си извоюва правото да играе в първа дивизия. Предчувствайки фалита, в румънската столица се основават два клуба в пета дивизия, опитвайки се да запазят духа на „Рапид“ жив.

Старият клуб фалира окончателно на 14-ти декември 2016 г. Двата новоосновани клуба заедно печелят промоция за 4-та дивизия и са картотекирани. Подобно на процедурата с фалиралия „ЦСКА“ у нас, се организира търг за марката на „Рапид“. Фенското дружество „Академия Рапид“ го печели, като в него се влива и един от двата новоосновани клуба „Mișcarea CFR Bucharest“. Така „железничарите“ са възродени в лицето на спортно-юридическия си наследник. През лятото на 2021 година „Рапид“ (Букурещ) се завърна във футболния елит на Румъния.

Мнението на “Ритнитопъ”: Железничарските отбори на Балканите са много поради практиката в Източния блок да се поставят клубове по ведомство. Днес повечето от тях са запазили имената си.