Гибелта на стадиона “бижу”, с който България разполагаше

Стадион “Лазур” бе един от най-стойностните у нас, който притежаваше лицензи от УЕФА и ФИФА. Днес темата за стадионите в България е актуална, а как изгубихме това “бижу”, четете в следващите редове.

Стадион “Лазур” се намира в град Бургас. Построен е през далечната 1967 година. До 2002 г. е носил името “Нефтохимик“, след това – “Нафтекс“, а през 2006 г. е преименуван на “Лазур“. В момента съоражението носи името “Ефбет Арена” поради спонсорски договор. Капацитетът му е от 18 037 места.

“Лазур” е бил реконструиран, а обновеният стадион отваря врати през 1997 година. Разполага с 11 самостоятелни кабини, оборудвани с пултове за директни предавания, телевизионни монитори, които проследяват ситуациите на терена, телефони с възможности за осъществяване на сателитна връзка. Извършвани са няколко по-мащабни ремонти в базата на стадион.

Стадион “Лазур” е място, на което са се изиграли много мачове от различни нива на футбола. След неговото реконструиране, през 1997 стадионът е открит с мач между “Нефтохимик” и “Левски”, който завършва 4:1 за домакините.

Най-посещаваният мач е между “Черноморец” и “Левски”, който се игра на 15 август 2010г., а присъстващите запалянковци бяха над 15 000. В хода на еврокампанията под ръководството на Ясен Петров, Гарра Дембеле и компания губят на терена с 1:2 от “акулите”.

Тук са се изиграли 11 мача от Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години, включително финалът между Франция и Германия, който бива спечелен от французите с 4:1.

Как от такова “бижу” се стига до състоянието му днес е въпросът, който трябва да си зададем. Темата със стадионите и тяхната реконструкция е актуална, особено около съораженията на “Ботев” (Пловдив) и “Локомотив” (Пловдив), както и тези на софийските грандове.

През 2018 година съоръжението се водеше за продан за 25 млн. лв. и не се поддържаше. Теренът се поддържа и тук още се провеждат мачове. Базата е задоволяваща.

Чий е стадионът? Той не е на Общината. В НАП преди време се забеляза, че се продават Ротондата (фен магазинът), детско-юношеската школа и трибуната със съблекалните. Общата цена бе 956 937 лева. Съоръжението е собственост на Митко Събев. Фенове на “Нефтохимик” и другите отбори искат стадионът да се върне на Община Бургас. Във футболното пространство се появиха няколко оферти за продаването му. 

Лошата новина е, че предвид сериозния наем (около 10 хил. лв. на мач) на някогашния прекрасен стадион, едва ли скоро ще има друга футболна среща там, а това със сигурност обрича съоръжението на забвение. Най-лошият сценарий е, че няма да е далеч времето, когато ст. “Лазур” ще заприлича на ст. ”Черноморец” – истинска джунгла.

Съдбата на ст. “Лазур” остава неясна. Необходими са няколко милиона за спешната му реконструкция, които е ясно, че никой няма да извади. Категорично не може и да се разруши, защото, според Общия устройствен план на Бургас до 2025 г., този парцел може да е стадион и нищо друго. Какво го чака след това? Никой не знае.

Модерните условия за журналисти, които едно време предлагаха 11-те кабини оборудвани с пултове за директни предавания, телевизионни монитори, които проследяват ситуациите на терена, телефони с възможности за осъществяване на сателитна връзка, също са в историята.

Мнението на “Ритнитопъ”: Стадионът е далеч си от славните си години и това е видимо по снимките, които сме извадили в статията. Дали скоро в Бургас ще се играе футболна среща на някогашното спортно “бижу” – надяваме се. На този етап няма какво да се направи – стадионът е частен, а собственикът му очевидно не иска да го продава на разумна цена. 25-те млн. лв. са колосална сума, която обезсмисля евентуална сделка. Това е една от причините Общината да премине на вариант с изграждането на собствен стадион. Капацитетът може би няма да е толкова голям, колкото им се иска на феновете, но проектът е реалистичен и има шансове да бъде изпълнен в сравнително кратки срокове.