През изминалата неделя “Слован” (Братислава) и Васил Божиков не успяха да направят сезонен дубъл, печелейки Купата на Словакия. Все пак шампионската титла е налице!
Няма как да сте столичанин словак и да не знаете кой играе с 29-и номер в местния “Слован”. Става дума за капитана на отбора Васил Божиков! Българският национал се подвизава в словашкия шампион от сезон 2017/18 и успя да вдигне четири шампионски титли и две купи на страната(1).
Роденият в Гоце Делчев Божиков започва своята кариера в мъжкия футбол в “Гигант” (Съединение), след което минава през Перник, защитавайки цветовете на “Миньор”, за да достиггне до “Литекс”, където се подвизаваше между 2012-та и 2015-та година(2).
Пробивът в чужбина минава през южната ни съседка Турция. Там защитникът прекарва 2 сезона в “Касъмпаша”, за да се стигне до преминаването му като свободен агент в “Слован” (Братислава). В края на настоящия сезон договорът на Божиков със словашкия шампион изтича и е интересно как ще продължи оттук насетне кариерата му.
На 26-и март 2016-та година Васил Божиков дебютира и с националната фланелка. До момента има изиграни 37 мача, в които реализира две попадения. За никого не е тайна, че националният ни отбор в момента не е в най-доброто си състояние. Все пак трябва да се отбележи, че Божиков е един от родните футболисти, които оставят всичко на терена, когато играят за “трикольорите”.
“Ритнитопъ” се потопи в статистиката на Божиков за последните му три сезона в Братислава. Единствено суринамският централен защитник Миенти Абена има повече мачове в защита от Божиков. И то само с един повече. Ако обаче погледнем минутите, прекарани на терена, то Божиков е истинският стълб с защитата на “Слован” с 5349 минути. Абена има 4973.
Божиков е бил въвлечен в 558 дефанзивни акции, от които 476 са били успешни, което прави 85% успеваемост. Ако разгледаме въздушните единоборства, българинът може да се похвали с 60-процентова успеваемост (168 от 281 спечелени въздушни топки). Пасовете също не са непонятни на защитника. От 2854 опита, 2483 са успешни. Или по-просто казано в 87% от случаите Божиков ще ти подаде с прецизност. Ако трябва да назовем нещо, което куца в играта на родния футболист, то това ще са картоните…Нито един червен и само един жълт картон. Тази статистика превръща в Божиков в най-големият спортсмен в състава на “Слован”.
По време на гореспоменатия неделен сблъсък, на мястото на събитията бе Теодор Антонио Георгиев от “Ритнитопъ”, който интервюира Васил Божиков след изиграването на финала за словашката купа.
Теодор Антонио Георгиев (Т.А.Г.): Здравей! Много се радвам, че имам възможност да те интервюирам. Съжалявам, че не успяхте да вдигнете Купата заедно със „Слован“. Ти не успя да помогнеш на своя отбор. Как се чувстваш от този факт? Има ли причина днес да останеш на резервната скамейка?
Васил Божиков (В.Б.): Здравей! На теб и твоята медия! Съжалявам, че загубихме финала, защото все пак това е Купата. Финалът винаги е специален мач! В днешната среща треньорът реши да не ме използва. Явно имаше своите причини за това свое решение. Не искам да влизам в детайли.
Т.А.Г.: Разбира се. Ти все пак носиш и капитанската лента в отбора. Това е голям атестат за уважение и респект към теб като лидер! Как успя да спечелиш доверието на треньора, на съотборниците, на привържениците?
В.Б.: Аз играя в Братислава вече пет години. Още когато пристигнах през 2017-та година успях бързо да се климатизирам. Нямах никакви проблеми и всички в клуба ме приеха. Това ми помогна неминуемо. Усетих истинското уважение в момента, в който всички в клуба започнаха да оценяват работата, която върша.
Т.А.Г.: През кариерата си играеш в родната “А” Група, в турската Суперлига и както знаем в словашкото първенство. Кой от трите шампионата е най-качествен и къде би играл отново?
В.Б.: Няма две мнения по този въпрос. Турция е най-силното първенство от трите. В Словакия обаче намерих своето място. Тук се чувствам великолепно и сезоните, които вече са зад гърба ми ясно показват, че периодът ми в „Слован“ е успешен.
Т.А.Г.: В последните години националният ни отбор не успява да се класира както за световно, така и за европейско първенство. В същото време Словакия е редовен участник на европейски футболни финали. На какво се дължи това?
В.Б.: Не обичам сравненията, но с просто око може да се види, че водещите футболисти на Словакия играят в доста сериозни първенства. Нека не ги изреждаме. Това със сигурност оказва влияние на представянето им и рефлектира върху резултатите на отбора.
Т.А.Г.: На стадиона днес, който е и национален на Словакия, имаше малко над 10 хиляди души. Капацитетът на съоражението е около 22 хиляди места. Също така това бе финал между два традиционни словашки клуба. Имаш ли представа защо стадионът дори не бе наполовина пълен. В неделя предстои финал за Купата в България и очакваме да няма нито едно свободно място…
В.Б.: Точно това коментирах досега с моите съотборници. На такъв мач, финал, дерби, на такъв невероятен стадион…смятам, че стадионът трябва да е пълен. Не 10 хиляди, ами 22 и половина. Стадионът трябва да е препълнен. Трябва да бъде празник за хората. За да се получи един истински хубав финал. Не мога да разбера защо имаше толкова малко хора. Да, досега имаше проблеми около пандемията, но всичко това отшумя. Като че ли хората малко се отдръпнаха. Надявам се за в бъдеще все повече хора да идват и да подкрепят своите отбори!
Т.А.Г.: В такъв случай каква е посещаемостта на мачовете от първенството? Подкрепяха ли ви повече хора?
В.Б.: Не. Даже доста по-малко. По моя преценка на стадиона постоянните фенове бяха около 3-4 хиляди. Максимум 5. Което е изключително малко за отбора, който имаме и за това, че сме шампиони. Ние истински доминираме през последните години и публиката трябва да е налице.
Т.А.Г.: И аз се надявам. Виждаме, че в България има тенденция при някои отбори феновете да се увеличават. Казвайки България, мислил ли си си да завършиш своята кариера на родна земя?
В.Б.: В момента съм концентриран върху няколкото оставащи мачове със „Слован“. Договорът ми изтича, но не мисля за бъдещето.
Т.А.Г.: Значи очакваме новини около теб. Добре. Последният ми въпрос е свързан със златната рибка. Ако я хванеш, какви три неща би си пожелал?
В.Б.: Първо искам да си пожелая да съм жив и здрав. Вярвам, че мога все още да играя на високо ниво. Също така знам, че в реалния живот трудно можеш да хванеш златна рибка, която да изпълни желанията ти. Особено ако не си се потрудил за тях! Така че – работа, здраве и успехи! Това си пожелавам!
Т.А.Г.: Пожелавам ти всичко това да ти се случи! Благодаря ти за разговора!
В.Б.: И аз благодаря! Пожелавам успех на теб и „Ритнитопъ“!
Мнението на “Ритнитопъ”: Васил Божиков е един от последните български футболисти, които могат да се похвалят със солидна кариера. Въпреки че словашкото първенство не е от водещите в Европа, “Слован” е безапелационен шампион в последните четири години. Години, в които Божиков е най-добрият защитник на отбора.
Разбираме от разговора с родния национал, че феновете не са на стадиона и това е изключително странно с оглед на великолепните условия, които съораженията в Словакия, особено това в Братислава, предлагат. Националният отбор на словаците участва често на европейски футболни финали, но клубният футбол остава някак незабелязан.
Незабелязан обаче не може да остане и Божиков. Показателите му са впечатляващи и ние, от “Ритнитопъ” не се съмняваме, че след края на сезона родният национал ще получи много хубави новини, които се надяваме да сподели първо с нас.
Източници:
(1)(2) Vasil Bozhikov – Player profile 21/22. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/vasil-bozhikov/profil/spieler/134209
Be First to Comment