Press "Enter" to skip to content

Aлександър Гицов. Треньорът-чудо в австрийския футбол.

Воденият от Александър Гицов и Митя Мьорец отбор на “Флоридсдорфер” се намира на крачка от промоция в австрийската Бундеслига.

През уикенда австрийският “Флоридсдорфер” победи с 2:1 след обрат традицонния футболен клуб “Грацер” (Грац) и по този начин клубът запази шансовете си за промоция, дишайки във врата на водача в класирането “Аустрия” (Лустенау). Разликата между двата отбора е само една точка. А до края на сезона остават пет кръга.

В пролетния полусезон, или по-просто казано, в последните 20 мача “Флоридсдорфер” е безапелационен лидер и ако бъде запазена тенденцията, математиката би отредила първото място на водения от Гицов отбор.

На мястото на събитията в понеделник бе Теодор Антонио Георгиев от “Ритнитопъ”, който за втори път интервюира Гицов. Насладете се на техния разговор:

Теодор Антонио Георгиев (Т.А.Г.): Честита победа! Ти и клубът вървите стремглаво към промоция в Бундеслигата. От 70 години насам толкова успешен период на „Флоридсдорфер“ не е бил наблюдаван. На какво се дължи това? В предишното ни интервю ти каза, че целта пред отбора е класиране в средата на таблицата, а в момента отборът се намира на второ място, на точка зад първия „Аустрия“ (Лустенау)?

Александър Гицов (А.Г.): Благодаря ти първо за интервюто. Успехът се дължи най-вече на добрата отборна работа. На добрата комуникация между треньорски щаб, треньорски екип и отбор. За първа година, откакто аз съм в отбора успяваме да изградим треньорски щаб, в който всеки е специалист в дадена област. В който всеки носи отговорност за своята собствена област и по този начин успяваме да покрием един изключително голям периметър от работа и всеки успява да се фокусира върху своите отговорности. Получавайки се на треньорско ниво, ние успяваме да предадем екипната работа и на играчите и да изградим чувството за отборен дух. Това са основните водещи неща.

Първото интервю на Теодор Антонио Георгиев с Александър Гицов!

Т.А.Г.: Казваш „отборен“ дух. Сигурно много пъти са ти задавали този въпрос. Как постигате този баланс в комуникацията с Митя [Мьорец], защото се вижда и на терена, че вие се изслушвате и уважавате. Когато ти си нервен, той е по-спокоен и обратното. В началото на срещата срещу „Грацер“ той беше прав, после ти стана, той седна. Дори и в моментите, когато „Флоридсдорфер“ атакува човек остава с усещането, че ти отговаряш за атаката, а Митя наблюдава защитната линия…

А.Г.: Общо взето това е така. В ролята си на бивш централен защитник, той [Митя Мьорец] отговаря за защитната линия, за поведението, което имаме, когато се защитаваме дълбоко в нашата половина, но балансът ни се получава поради различността на характерите ни. Той е по-спокойният, а аз по-емоционалният. Спрямо развитието на мача ние преценяваме каква емоция е нужна и решаваме на момента, спонтанно, кой от двама ни да бъде водещият. Ще дам за пример двубоя с „Капфенберг“. Тогава стана ясно за първи път, че ако победим в тази среща, ще можем да се доближим само на точка от първия в класирането. По време на подготовката за този мач усещах напрежение у нашите играчи. Те не бяха спокойни. Осъзнавайки важността на срещата казах на Митя, че трябва той да бъде отпред, а аз да седна отзад по време на мача, защото нямаше нужда от по-голяма доза напрежение. Днес, срещу „Грацер“ беше обратното. Особено през втората част. Играта през първото полувреме изобщо не се получи, и имам предвид елементарни неща, а не тактически моменти, и на полувремето поех отговорността да направя разбора в съблекалнята с моя си начин на комуникация и през цялото второ полувреме аз стоях отпред, а той отзад, защото имах чувството, че отборът има нуждата от някой, който да ги вдигне като емоция, като енергия.

Дуото начело на отбора Митя Мьорец и Александър Гицов

Т.А.Г.: Някой, който за запали отново пламъка?

А.Г.: Да, аз съм този човек в нашия екип и когато се стигне до такъв момент, аз поемам тази отговорност.

Т.А.Г.: Това се усеща на 100 процента. Миналият път ми сподели, че класиране в средата на таблицата е целта пред „Флоридсдорфер“. В момента много над целта ли сте? Има ли нова цел? Какво следва?

А.Г.: Ако мога да използвам една чуждица, ние в момента over perform-ваме като представяне. Ако трябва да съм честен с теб, смятам, че такъв сезон, ако останем във Втора лига, ще е много трудно да се повтори. Мисля това по простата причина, че бюджетът ни е ограничен. Един отбор като Санкт Пьолтен има шест пъти по-голям от нашия бюджет. Голяма част от другите клубове ни превъзхождат като бюджет дори в момента. Откакто съм в отбора целта винаги е била отборът да не изпадне. Да бъдат събрани 40 точки по най-бързия възможен начин. И ако има възможност, класирането да бъде в първата половина на таблицата. За да дам по-конкретен пример – деветото място се смята за сериозен успех. Миналата година завършихме именно девети и това бе исторически успех за клуба…Така че настоящата ни позиция се дължи на прекрасно стечение на обстоятелствата. Днешният мач бе 15-ият по ред без загуба. Успяхме половин година да не загубим двубой. Един пълен сезон е 30 мача, а ние в последните 15 сме непобедими и това е нещо, което може и да не повторим. Надявам се да влезнем в Бундеслигата, защото това ще е черешката на тортата. Ако обаче не успеем, следващият сезон ще бъде доста по-труден.

Kaдър от победното попадение на Шмидт срещу “Грацер”

Т: Ти спомена, че нямате загуба от толкова много време, а в последните 10 мача имате само 4 допуснати попадения и 22 отбелязани. „Флоридсдорфер“ е първи по всички показатели в последно време. Очакваме ли грешка от отбора на Аустрия (Лустенау)?

А.Г.: Ще бъде трудно да направят грешка, тъй като отборите срещу които се изправят им отстъпват доста като индивидуално качество, но човек никога не трябва да губи надежда. Аз като футболен фен съм виждал изключително драматични последни кръгове. В България също сме виждали такива драматични последни кръгове, например, когато се очакваше, че „Левски“ ще стане шампион, но не се случи точно така…Надеждата умира последна. Ние ще дадем най-доброто от себе си и с малко късмет целта може и да бъде постигната.

Т.А.Г.: Скоро предстои да се случи нещо много интересно. И Лустенау и вие ще се изправите срещу един отбор от Линц. Този клуб е трети в класирането. Може ли да се окаже, че това ще е тимът, който ще реши първото място във втора Бундеслига.

А.Г.: Предполагам видя и днес, но след всеки мач се събираме в кръг и някой казва финални думи след дадената среща и днес казах на играчите, че за мен следващия мач срещу „Щайер“ като гост ще бъде най-преломният момент, тъй като този отбор е изключително добър домакин и много трудно се играе на техния стадион. Те губят доста рядко като домакин. Ако успеем да вземем този мач, смятам, че тогава наистина нещата ще се случат…Както ти каза, Линц играе и срещу двата отбора. Това е един много сериозен противник и нашата надежда е, че ние ще домакинстваме срещу тях, а Лустенау ще гостуват. Разбира се, че в нашите мисли се  таи надеждата, че именно те ще ни помогнат да се изкачим на първата позиция.

Kaдър от победата на “Флоридсдорфер” на първия в класирането “Аустрия” (Лустенау)

Т.А.Г.: Това би било великолепно. Да имаме български треньор в австрийската Бундеслига. И тук идва следващият ми въпрос. Какво би означавала промоцията от финансова гледна точка?

А.Г.: Повече спонсори. За разлика от модела на работа в България, тук няма нито един собственик, който да дава пари. Клубът се издържа от голямо количество спонсори, така че това ще доведе на първо място до повече спонсори. Виена е голям град и има множество фирми, които биха инвестирали в клуба. Също така телевизионното излъчване на първа Бундеслига е много по-атрактивно, защото е към Sky. Мрежата, зрителската аудитория и гледаемостта са коренно различни. И бюджетът, в сравнение със сега, ще бъде също коренно различен. Все пак обаче смятам, че ще сме едни от последните в лигата по бюджет. Но това не е най-важното. Един сезон в първия ешелон може да сме абсолютни аутсайдери, но самото изживяване, самата награда за тези футболисти, ще си заслужава.

Т.А.Г.: Спомена футболистите и искам да те попитам дали има някой в настоящия състав на отбора, който можеш да си представиш да достигне световни висини?

А.Г.: На световно ниво – не. Но на ниво Бундеслига – да. Има няколко играчи, които могат да достигнат наистина добро ниво на футбол. Единият е Шмидт, който днес отбеляза второто попадение. Все още е млад и е нестандартен нападател, който е изключително труден за защитата на нашите противници. Другият е Марко Крайнц. Той вече е на 25 години, което го прави доста опитен за тази лига. Броят мачове, които е записал е около 200 и вече му е време да направи следващата крачка. Играе като дефанзивен полузащитник и с невероятната си интелигентност е моторът в нашия отбор.

Един от най-добрите играчи на тима – Антъни Шмидт

Т.А.Г.: Ето как се изказа „на 25 години е опитен футболист“, а в България би бил все още „млада надежда“. Докато сме на тази тема. Откъде идват играчи като Оливейра и Флавио, чиято класа днес се усещаше на терена?

А.Г.: Флавио е от доста време в Австрия. Емигрира още в юношеските си години и започва да играе в ниските нива на австрийския футбол. Той дори успя да стигне и до първа Бундеслига, но не успя да се наложи. Оливейра бе намерен от треньорския екип. Аз бях инспириран от огромната колония португалски футболисти, които играят в отбори като „Берое“ и „Черно море“. Многократно съм чувал, че идват от трета лига на Португалия, където играят за доста скромни суми. Оказва се, че такива футболисти могат да бъдат лесно привлечени. Бях се запознал с един португалски треньор в Англия и той ми го препоръча. След това се свързах с агентите на футболиста, които се оказаха същите агенти, които преди години водеха португалски футболисти в ЦСКА. Същата агенция.

Т: При миналото ни интервю си говорихме за „Австрийския път“. Документът, който успя да вдигне австрийския футбол на крака. В този ред на мисли, какво е състоянието на ДЮШ. Има ли таланти, които помагат на мъжкия отбор?

А.Г.: По мое мнение има потенциал. Има талантливи футболисти, но има и какво още да се желае. Има какво да се надгради като условия и ниво на работа. Всяка година се стремим да имаме между 3 и 5 момчета от школата, които да са в разширения състав на първия отбор. Тази година едно от момчетата дори успя да се наложи. Две от момчетата бяха отстъпени в трета лига, за да се обиграват. Успяваме да интегрираме футболисти. Ние трябва да го правим, защото иначе няма как да функционираме финансово. Не можем да си позволим да подписваме скъпи договори с целия състав. Това е и причината да разчитаме на много от юношите ни.

Материалът ни за австрийския път заслужава вниманието ви.

Т.А.Г.: Вероятно ще бъде сериозна селекция, ако попаднете в Бундеслига. Какви са изискванията за участие в турнира? Ти ми сподели в предварителния разговор, че вече сте организирали лиценза. Ще играете домакинските си мачове на стадиона на „Адмира“, друг виенски отбор. Има ли още нещо, което трябва да бъде изпълнено? Като изискване.

А.Г.: Получаването на лиценз  е изключително труден процес в Австрия. Отборът трябва да докаже, че разполага с финансиране за една година напред, което да е детайлно документирано. Нужни са и спонсорските договори, за да се знае, че даденият клуб няма как изведнъж да приключи сезона. Както се случва в България. Задължително е стадионът да разполага с отопление. Без отопление на тревата участието в първа Бундеслига е невъзможно. Трябва да бъдат осигурени 5000 седящи места с козирка. Минимум. Това са условия, на които в момента нашият стадион не отговаря. Така че влезнем ли в Бундеслигата, ще домакинстваме на стадиона на „Адмира“, с които вече сме сключили договор.

Един от примерите, за които става дума в интервюто.

Т: Страхотно сравнение с България. Нашата Втора лига няма сезон от доста време насам, който е завършил с пълен брой отбори. През настоящата кампания вече два отбора се отказаха…Но няма как да сравнявам българската Втора лига с тази в Австрия, но кое е по-качественото първенство според теб – efbet Лига или втора австрийска Бундеслига?

А.Г.: efbet Лига е много разнородна. Със сигурност няма как да сме конкурентноспособни на отборите от първата шестица. Но смятам, че водещите отбори в австрийската втора лига могат съвсем спокойно да се противопоставят на отборите от долната половина на класирането в българското първенство. Австрийският футбол е съвсем различен. Играе се с висока преса и времето с топка в крака е ограничено, независимо от позицията. Това в България е съвсем различно. Футболната култура е различна. Това време с топка в крака, тези пространства, които отборите в България остават биха им изиграли лоша шега срещу тукашните отбори.

Т.А.Г.: Не знам дали вчера гледа „Вечното дерби“. Ужасно скучен мач, завършил 0:0. По мое лично мнение нивото на днешния двубой бе много по-високо от мач номер 1 в България. Докато сме на българска тематика е време отново да ти задам този въпрос. Винаги ще ти го задавам, когато ти взимам интервю. Променил ли си си мнението от последната ни среща? Как гледаш на България като опция?

А.Г.: Винаги съм бил отворен към завръщане в България. Това е нещо, което със сигурност е тема за мен. Трябва обаче да отбележа, че за да се случи нещо такова, условията на работа трябва да са съвсем различни. Трябва да бъда оставен да работя на спокойствие. Ако вземем предвид събитията от последните седмици и да разискваме въпросите дали един треньор трябва да взима участие в селекционната политика, или дали един треньор има право да казва какви футболисти иска или не…за пример ще ти дам, че няма нито един футболист в нашия състав, който да не е бил разгледан от нас като треньори. Всеки един е бил анализиран и след това сме казали „Да, искаме го“. Просто няма как да се случи по друг начин. Ако ми доведат играч, който не искам, просто ще си събера нещата и ще си тръгна. Разбира се, понякога от финансова гледна точка не е възможно да бъде привлечен най-желаният футболист, но затова се дават няколко желания – вариант А, Б, Ц и се надяваш да се случи. Това налагане на идеи и вмешателство в работата ми е невъзможно. Ако някой има интерес да работи с мен, трябва да знае, че такъв тип работа би била невъзможна. Това е водещото условие.

Събитията около ЦСКА София и Стойчо Младенов са нещо неприемливо за Гицов.

Т.А.Г.: Защо тогава треньорите в България се съгласяват да работят при такива условия?

А.Г.: Смятам, че причината е емоционална. Разбира се и финансова. Човек трябва да работи. Няма как иначе да се случат нещата. Но някои неща се развиват с течение на работата. В България се сяда на масата за преговори и се разбираме едно, а месец по-късно ситуацията е съвсем различна. Ние сме изключително емоционално свързани с резултатите и именно те са аргумент за свършената работа. Поне в България. Липсва търпението. Всеки треньор има нужда от време. Спомням си, когато поех отбора, доста от отборите ни надиграваха. Имахме много слаби резултатите и след една загуба от дублиращия тим на „Аустрия“ (Виена) седях на скамейката и си мислех, че може и да остана без работа. Зададох си въпроса „Какво ще правя със семейството си?“ Просто, защото цялото нещо е един процес, който отнема време. Това, което играем днес, се зароди като идея през септември-октомври и оттогава реализираме тази идея. Но пътят не е кратък. Отне ни 3-4 месеца просто за да достигнем до някаква идея. В момента вече имаме ясна концепция и знаем какво да правим срещу всякакъв тип отбори – такива, които играят с трима защитници, с четирима защитници, с ромб в средата, с крила и така нататък. Но за да развием това нещо ни отне ужасно много време. Проблемът е, че в България резултатите определят работата на един отбор. Много често две загуби са причина за оставка.

Т.А.Г.: Имаме само три клуба в efbet Лига, които не са си сменили треньора през този сезон – „Ботев“ (Пловдив), „Черно море“ и „Славия“.

А.Г.: Ако трябва да съм честен това са три клуба, в които се забелязва треньорската работа. Тъй като „Черно море“ като бюджет не са на нивото на клубовете в първата шестица, но Илиян Илиев върши работата си по страхотен начин и всичко говори за това. В „Ботев“ Валентич беше оставен след един доста труден сезон и се вижда, че вече е в челото на таблицата. За „Славия“ също. Както през миналия си престой, така и сега, Загорчич успява с доста оскъдни средства и състав да постига успехи. На всичкото отгоре, успяват да интегрират и млади футболисти.

Т.А.Г.: Да се върнем на по-приятни теми. В 77-ата минута Коморник, който отбеляза и попадение, бе оставен извън игра цели 3 минути заради кървящ херпес! Или поне това обясни на страничния съдия. Какво е мнението ти за съдийството във Втора Бундеслига?

А.Г.: Тъй като аз имам доста проблеми със съдиите (смее се на глас). И съм доста известен в тяхната гилдия, така да се каже…от началото на сезона имам 6 жълти картона и 1 червен картон, което е недопустимо за един треньор. Фактът, че австрийските съдии рядко получават наряди за европейски мачове говори достатъчно. Мисля, че има двама-трима съдии, които са на европейско ниво. За такава държава като Австрия твърде малко съдии получават наряди. Допускат се доста грешки и мачовете стават хаотични заради липсата на контрол отстрана на съдията. В нашата лига свири и синът на Христо Ристосков и той показва, че успява да държи линия на съдийство, което ясно се вижда. Дали приемаш неговия поглед върху играта е друга тема, но ясно си личи, че няма тенденциозно съдийство. Човекът има линия на ръководене и тя всеки мач е една и съща. За него мога да дам много положителна оценка.

Т.А.Г.: Явно Австрия може да се окаже един фонтан на таланти за България, не само при треньорите, но и при съдиите. Последният ми въпрос е малко по-весел. Мартин Разнер влезе в ложата преди няколко минути. Взе три коли от хладилника…позволил ли си им да пият кола?

А.Г.: След мач е окей. Има разнородни мнения, но ние имаме човек, който отговаря за диетата на футболистите. Отговаря за менюто им, така че аз не се бъркам в това нещо. Работил съм като помощник-треньор за наставник, който смяташе, че разбира от всичко. Контролираше треньора на вратарите, видео анализатора, всички…Аз съм на мнение, че за да си успешен трябва да се обградиш с хора, на които имаш доверие и да ги оставиш да си свършат работата. Ако не се получат нещата те също си носят отговорността.

Двамата благодарят за разговора.

Снимката на Теодор Антонио Георгиев с Александър Гицов от вчерашния им разговор.

Мнението на “Ритнитопъ”: Александър Гицов е едно от малкото хубави неща, които се случват на българския футбол. Както много от последователите ни написаха би било много тъжно, ако толкова талантлив треньор се завърне в България и там някой му нарежда какво да прави.

Това обаче по всяка вероятност няма да бъде случаят “Гицов”, тъй като българският треньор не би си позволил “някой да му реди състава”. Опитът, който получава по време на работата си във “Флоридсдорфер” изобщо не трябва да се подценява, тъй като клубът дори не е мечтал за такова представяне. Причина, за което до голяма степен е именно Гицов и неговия екип.

Пожелаваме целия успех на света на нашето момче, защото освен футболисти, България има нужда и от добри треньори. Александър Гицов определено е пример за такъв наставник.

More from ИнтервюMore posts in Интервю »

2 Comments

  1. […] Aлександър Гицов. Треньорът-чудо в австрийския футбол. Тук можете да прочете интервюто на Теодор Антонио Георгиев с Александър Гицов! […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.