Футболна вечер с отбора от края на града – примерът на “Флоридсдорфер”

Скромният, но радващ се на вековна история “Флоридсдорфер” набира все по-голяма популярност. Воденият от българина Александър Гицов, в старши треньорски тандем с Митя Мьорец отбор, все още е в битката за влизане в Бундеслигата на Австрия.

Aлександър Гицов. Треньорът-чудо в австрийския футбол.

Бюджетът на тима за настоящия сезон е около 1,2 млн. евро, което е в пъти по-малко в сравнение с директните му конкуренти във втория ешелон на австрийския футбол. “Флоридсдорфер” може да се определи като трета сила във Виена след големите “Рапид” и “Аустрия”, но определено все още не може да се доближи до именитите си съперници от гледна точка на успехи, бюджет и фенска подкрепа.

Клубният стадион е разположен в крайния виенски квартал Флоридсдорф, който дава и името на отбора и със своите 150 000 жители е един от най-големите и бързо развиващи се квартали на австрийската столица. Съоръжението е малко, но добре поддържано, чисто и най-вече функционално. Капацитетът е 3000 места, като над 70% от тях, включително и секторът за гости, са покрити с козирка.

Основната трибуна е от масивен бетон, а другите две са леки временни конструкции. Лекоатлетическа писта няма, което осигурява близост до терена и един съвсем различен поглед върху играта. Стадионът разполага и с модерно осветление и електронно табло, а рекламните пана също са важни от гледна точка на спонсорите.

Най-големият спонсор на отбора е местната енергийна компания, която всъщност е изцяло собственост на община Виена. Планове за допълнително модернизиране на стадиона съществуват. Те включват най-вече изграждането на нова трибуна по модерни стандарти. Как точно построяването ще бъде финансирано от клуба не се пояснява, но най-вероятно ще е свързано до голяма степен с общинско участие.

Допълнителни приходи от домакинските си мачове клубът си осигурява от продажба на фен артикули, както и на напитки и храна. За тази цел “Флоридсдорфер” е намерил едно семпло, евтино и ефективно решение, а именно превръщането на подвижни контейнери в помещения с това предназначение.

Атмосферата на стадиона със сигурност не може да се сравнява с тази на големите градски отбори, но пък за сметка на това има друга харизма. Голямата част от привържениците са семейства с деца, групи приятели и естествено хора от квартала. Повечето фенове се познават, обсъждат формата на отбора си и се наслаждават на красивата игра на по пиво.

Мнението на “Ритнитопъ”: Скромният стадион на “Флоридсдорфер” е чудесен пример как може да изглежда един компактен и функционален български стадион. Ако трябва да сме честни, повечето български отбори, дори и повечето от efbet Лига, нямат нужда от съоръжение с капацитет повече от 3-5 хиляди места.

Леките временни конструкции със сигурност са едно практично и достъпно за родната ни дейсвителност решение. Този тип футболно преживяване може да се осъществи при едно голямо условие (освен финансовата част, разбира се) – ние като фенове трябва да пазим и поддържаме кварталния стадион, за да ни е приятно да прекараме един футболен следобед със семейство и приятели.

Прочетете нашия материал за стадион “Лазур” в Бургас. Нека сравним един квартален австрийски стадион със стадион, домакинставал европейско първенство за юноши:

Стадионите на България: Стадион “Лазур” в Бургас!