Артета и “Арсенал” – съдбата си знае работата

Как “артилеристите” се превърнаха от символ на посредствеността в реален претендент за титлата във Висшата лига?

63 процента. Толкова е шансът на “Арсенал” да спечели титлата във Висшата лига на Англия според последното проучване, направено от специализиран суперкомпютър. “Артилеристите” имат преднина от 5 точки пред основните си конкуренти от “Манчестър Сити”, като дори имат и мач по-малко. Възходът в играта на червените от Северен Лондон е виден и с просто око, а основният “виновник” за този прогрес се казва Микел Артета. Но кой всъщност е той?

Оформянето на едно артилеристко сърце

Датата е 31-ви август 2011 година. На последния ден от трансферния прозорец Арсен Венгер представя последното ново попълнение на своя тим. Той едва ли си е мислел тогава, че този трансфер ще се окаже съдбоносен за бъдещето на червените от Северен Лондон. Едва ли си е мислел, че на тази дата той е посял корените на една любов, която е на път да прерасне в първата титла във витрината на “Арсенал” от 2004 година насам.

Името, изписано на гърба на червената фланелка, по-късно ще се превърне в символ на прогреса на един футболен клуб. А именно – Микел Артета. Той е роден на 26 март 1982 г. в Барселона, като започва футболния си път във всеизвестната футболна школа “Ла Масия”. Там той оформя своите най-ранни представи за това как трябва да се практикува красивата игра. Топката вече не е враг на талантливия испански халф, а напротив. Тя се превръща в негов основен съюзник. Партньорство, което след години ще се превърне в основна предпоставка за треньорските му успехи.

За жалост кариерата му като играч не започва никак розово. Халфът намира трудна адаптацията си към мъжкия футбол, като това е спомогнато от убийствената конкуренция в халфовата линия на “Барселона”. За Артета следва наем в “ПСЖ” и периоди в “Глазгоу Рейнджърс”, “Реал Сосиедад” и “Евертън”. Той завършва кариерата си в превърналия се в отбор на сърцето му “Арсенал” през 2016г. Там сърцатият испанец е обожаван от феновете и носи на ръката си капитанската лента. Дори Арсен Венгер и повечето му съотборници отбелязват, че още по времето си като играч Артета е носил в себе си треньора.

Основите на сегашните успехи на “Арсенал”

Колкото и странно да звучи, основите на сегашния тим на “Арсенал” се поставят на вражеска почва. След отказването на Артета от професионалния футбол, той става помощник-треньор в щаба на Пеп Гуардиола в основния конкурент на “Арсенал” за титлата през този сезон – “Манчестър Сити”. Там младият испанец попива от първа ръка тайните на треньорския занаят. В синята част от Манчестър той развива допълнително тактическия си нюх, като дори Гуардиола се допитва изключително често до него относно заплетени казуси върху зеления килим.

Завръщане у дома

Но какво се случва през това време в любимия му “Арсенал”? След отказването на Арсен Венгер през 2018 г., неговото място бива наследено от Унай Емери. Въпреки добрата му визитка, играта на артилеристите буксува и специалистът бива освободен през Ноември 2019г. Той остава отбора на осмо място в подреждането. Прекалено незадоволителна позиция за клуб от ранга на “Арсенал”.

Но въпреки поредицата от слаби резултати, в привържениците се усеща ентусиазъм. В медиите започват да циркулират слухове относно завръщането на Микел Артета у дома. Тези новини биват официализирани на 20 декември 2019г., когато бившият халф бива представен като новия треньор на “Арсенал”.

Началото

26-ти декември. Артета стъпва за пръв път покрай тъч линията на до болка познатия му терен. Специалистът е изтеглил късата клечка, тъй като дебютът му се пада да бъде точно на емблематичния за англичаните и за феновете на английския футбол Boxing day. Мачът срещу “Борнемут” завършва 1:1, но ясно си личат тактическите рамки на отбора на младия специалист.

Те, разбира се, са изключително повлияни от престоя му в “гражданите” от Манчестър. “Арсенал” атакуват в строго подреденото 2-3-5, докато защитата се организира в компактен блок във формацията 4-4-2. Въпреки незадоволителното равенство, тактическите идеи на Артета ясно си личат и той самият казва, че е доволен от играта на отбора.

Много бързо си проличава обаче, че специалистът не разполага с нужните футболисти да проповядва своите идеи за играта, затова отборът минава във формация с трима централни защитници. “Арсенал” започва да играе по-консервативен футбол и става известен с бързите си преходи от защита в атака. По този начин артилеристите печелят FA Cup още в първия сезон на испанеца и бъдещето пред тях изглежда светло.

Разочарования

Въпреки позитивното начало, следващите сезони са изпълнени с трудности за клуба и за феновете му. През сезон 2020/21 отборът остава извън квотата за европейските клубни турнири. Това превръща топлите чувства от страна на феновете в протести и неодобрение към ръководството и треньора. Въпреки турбулентните събития обаче, Артета запазва позицията си и, заедно със спортния директор Еду, начертава трансферна рамка, която клубът следва.

Следващия сезон отново остава горчив привкус в сърцата на феновете, като “артилеристите” изпускат четвъртата позиция точно срещу локалния си съперник – “Тотнъм“. Въпреки силната серия на топчиите в края на сезона, те отново успяват да се доберат единствено до място в Лига Европа, а така жадуваната Шампионска лига остава мираж. За поредна година. Но много скоро всичко това ще се промени.

Трансферна политика и освежаване на отбора

Нека погледнем състава на “Арсенал” от последния им мач от Висшата лига срещу “Манчестър Юнайтед” и да го сравним с първия официален мач под ръководството на Артета. Само двама са запазили титулярното си място за тези години – Букайо Сака и Гранит Джака. Всички други играчи от сегашния титулярен състав са били или закупени по времето на испанския треньор, или са били наложени от него в процеса на работа. Новопривлечени са Аарън Рамсдейл, Олександр Зинченко, Габриел, Бен Уайт, Томаш Партей, Мартин Йодегор и Габриел Жезус. Тези играчи се превърнаха в стълбове на отбора, който върви смело по стъпките на най-великите отбори в историята на Висшата лига.

Приоритетите в селекцията на “Арсенал“ в последните години са ясно очертани от спортно-техническото ръководство. Младостта и податливостта на обучение са сред основните предимства на новите играчи. Също така под внимание се взима и интелигентността им на терена, тъй като позиционната игра на Артета изисква това качество от неговите футболисти. Техническите качества също минават задължителната проверка на скаутското звено. То търси футболисти, които отговарят на горните критерии, като такива има и за всеки отделен пост в единадесеторката на Артета.

Тук трябва да отбележим, че важна роля в освежаването на състава играе и раздялата с играчи. Артета показа, че има мъжеството да се пребори с характера и егото на важните си футболисти, които обаче тровеха обстановката в съблекалнята. Първият пример за това бе Месут Йозил. Нищо, че бе любимец на феновете, той бързо бързо стегна багажа си след решение на треньора. Скоро време от това се опариха и Обамеянг, Лаказет и Никола Пепе. Триото се радваше на статута си на звезди при предното ръководство, но се оказа ненужно в селекцията на Артета. Освен че това освежи самия облик и характер на отбора, тези действия на специалиста освободиха и доста солидни средства в перото за заплати.

Сезон 2022/2023

Най-накрая стигаме до сезона, в който топчиите се надяват отново да докоснат трофея от Висшата лига. Преди началото му всеки фен очакваше надграждане, но едва ли и в най-смелите си мечти някой е очаквал такъв бум на резултати. Този сезон “артилеристите” имат само една загуба. Една. Дошла от “Манчестър Юнайтед” на Тен Хаг. След 19 изиграни мача те са спечелили 15 точки повече отколкото на същия етап миналия сезон. Това е един огромен комплимент за треньорската работа на Артета и неговия щаб. Но какво точно се промени?

На пръв поглед структурата на терена изглежда същата като тази преди 3 години. “Арсенал” атакува в 2-3-5, докато се защитават в обичайната за тях схема 4-2-3-1. Този сезон обаче се забелязва ясно разграничение между двете основни структури. Основата на отбора идва от защитата. Тя се състои от вратаря, двамата централни защитници, Томаш Партей по средата и двата обърнати бека. Те образуват цифрите 2-3 в гореспомената атакуваща формация. Те дават нужното спокойствие на предната петица на отбора да твори. Техните места се сменят постоянно, като ако един напусне позицията си, то друг веднага се възползва от освободеното празно пространство.

Въпреки тактическата експертиза на Микел Артета, един от ключовете за добрите резултати на отбора се крие в характера и мотивацията. Те излизат настървени и се хвърлят за всяка първа или втора топка. Структурата и формацията на отбора може да приличат на тези на “Манчестър Сити”, но интензитета, с който топчиите играят, е подобен на този на “Ливърпул” по време на най-добрите години под ръководството на Юрген Клоп. Испанският специалист успя да превърне така симпатичния за всички отбор в една истинска машина за победи, която буди страх в съперника.

Друг фактор, който не бива да се подценява, е единството на всички нива в клуба. В момента отбор, треньор, ръководство и фенове изглеждат като едно цяло. Тук отново виждаме пълен обрат от събитията преди години, когато на домакинските мачове се усещаше напрежение между феновете и собствения им клуб. Вече няма призиви за оставки и недоволство. Запалянковци и клуб гледат в една посока, което дава нужното спокойствие и подкрепа на играчите. Неслучайно и “Емирейтс Стейдиъм” се превърна в един от най-шумните в цялата страна.

Дали Арсенал ще спечелят титлата и дали това наистина има значение?

Червените от Северен Лондон се намират в отлична позиция за атака на титлата. Тяхната преднина може да набъбне на цели 8 точки. Мач след мач титлата изглежда все по-близо. Тя е в ръцете на младия отбор на Артета и, ако те успеят да се опазят от контузии като тази на Габриел Жезус, то тогава би трябвало в края на сезона феновете да видят първа титла от почти 20 години.

Но дори и това да не се случи и суперотборът на Пеп Гуардиола в крайна сметка да триумфира с титлата, то това не е от чак толкова голямо значение за цялостното развитие на клуба. Никой не очакваше от тях толкова силна заявка още през този сезон. Разбира се, загуба на титлата ще донесе доста горчиви моменти за привържениците. Но клубът е тръгнал в правилната посока и никой не може да го отклони от нея. Дори и да паднат, младата войска на Артета доказа, че може да се изтупа от прахта и да стане отново. По-силна отпреди.

Мнението на “Ритнитопъ”: Възходът на “Арсенал” е един актуален пример за това колко важно е ръководството да даде време за работа на треньора и младите играчи. На всеки му е омръзнало да чува фразата “trust the process” що се отнася до “артилеристите”, но тя си имаше своя резон. Тук изниква въпросът – защо в България треньорите не могат да се радват на такова спокойствие? Защо ръководителите бързат да ги сменят като подлоги и те още от първия ден са заплашени с уволнение? Може би един от ключовете за справяне с проблемите на българския клубен футбол се крие точно в това. Да се спре текучеството на специалисти. А дотогава остава вечният въпрос след всеки мач – този няма ли да го гонят вече?