Тазгодишната церемония за връчването на “Златната топка” породи множество дискусии из футболните среди за това дали седмият за Лионел Меси трофей е заслужено спечелен.
Критиците на избора сочеха за ощетен ту Жоржиньо заради приноса му за спечеленото от „Скуадра Адзура“ Евро 2020, ту Левандовски, заради огромния му брой отбелязани голове с екипа на Байерн Мюнхен не само през настоящия и изманалия, но и за по-предния сезон.

Припомняме ви, че през 2020-та година “Златната топка” не бе връчена заради коронавирусната пандемична обстановка. Още тогава мнозина смятаха, че на Левандовски трябваше да му бъде връчено отличието.
Колко от вас обаче знаят, че в надпреварата за “Златната топка” до 1994-та включително са участвали само европейски футболисти. Последният, който печели трофея в този му формат е не кой да е, а Христо Стоичков, играещ тогава за Барселона. Оттогава насам са връчени 26 Златни топки, като точно половината от тях – 13 – са спечелени от неевропейци. Почти всички от тях – от Южна Америка. Седем от тези 13 са притежание на Лионел Меси.

Нека отправим поглед към 13-те сезона, в които неевропейски футболисти печелеха Златната токпа и проверим кой какво би спечелил и изгубил, ако форматът не се бе променял…
Сякаш точно заради новите правила, още през 1995-а година, отличието отива у неевропеец – настоящият държавен глава на Либерия – Джордж Уеа. Ако обаче Златната топка се присъждаше все още само на европейци, носител на Златната топка щеше да е Юрген Клинсман от Байерн Мюнхен. Негов подгалсник би бил Яри Литманен.
Джордж Уеа със “Златната топка”! Юрген Клинсман с купата от “Световното първенство”!
За 1997-ма година би трябвало да „отнемем“ отличието от Роналдо и да го „връчим“ на Предраг Миятович. Втори би се наредил Зинедин Зидан, следван от Денис Бегркамп.

Роналдо с отличието в ръце!
Предраг Миятович би бил европейският носител!

Две години по-късно и Ривалдо би се простил със своята Златна топка. Тя е могла да отиде в ръцете на Дейвид Бекъм, постигнал требъл с Манчестър Юнайтед. Втори би се наредил Андрий Шевченко, а третата позиция на Габи Батистута би принадлежала на Луиш Фиго.

Отново Роналдо печели Златната топка през 2002-ра година. Вместо това обаче тя можеше да се озове в ръцете, не на втория Роберто Карлош, също бразилец, а на Оливер Кан, което би го направило втория след Лев Яшин вратар, носител на отличието. Веднага след германеца биха останали Зинедин Зидан, спечелил Шампионската лига с Реал Мадрид, и Михаел Балак.

Знакови три имена от Висшата лига можехме да видим на първите три места през 2005-а година, ако на Роналдиньо не му бе връчена “Златната топка”. Неин носител би бил Франк Лампард. Веднага след него виждаме Стивън Джерард и Тиери Анри.

През 2009-а година на сцената изгрява и Лионел Меси. В негово отсъствие в класацията щяхме да станем свидетели на втора поредна “Златна топка” за Кристиано Роналдо. Партньорите на Меси в Барселона – Шави и Андрес Иниеста биха останали съответно втори и трети. Любопитното е, че Меси не е първият аржентинец, носител на “Златната топка”. През 1961-ва играчът на Ювентус Омар Сивори печели трофея, който му е присъден, заради италианското му гражданство.

Година по-късно отново бихме „отнели“ Златната топка от „ла пулга“, връчвайки я на Андрес Иниеста. Испанецът става шампион на Испания с Барселона, а на финала на Мондиал 2010 вкарва единствения гол за победата на „Ла фурия“ над Нидерландия в 117-ата минута и на практика носи световната титла на страната си. Зад него са нарежда съратникът му на два фронта Шави, а трети би останал носителят на Шампионска лига и достиганл финала на Мондиал 2010 с аржентина Уесли Снайдер. Много от критиците на Лионел Меси смятат, че тази му “Златна топка” би трябвало да бъде връчена именно на Иниеста или Снайдер.

Уесли Снайдер с трофея от Шампионската лига, спечелен от него и Интер!
Иниеста с капитанската лента на Барселона

Кристиано Роналдо би спечелил Златната топка на Лионел Меси от 2011-а година, като това би бил трети трофей за португалеца. Зад него втори и трети биха останали… да, точно така.. Шави и Иниеста. Ситуацията би се повторила едно към едно, което би била и четвърта златка топка за Кристиано.

След двете Златни топки за Кристиано Роналдо, спечелената от Лео Меси през 2015-а година, можеше също да е в неговите ръце – общо седма. Втори би се наредил Роберт Левандовски, заради отпадането на Неймар като неевропеец, а трети, по същата причина заради Луис Суарес, би бил Томас Мюлер.
Последната “Златна топка” преди пандемията, тази през 2019-та година вместо Лионел Меси, щеше да я спечели Върджил ван Дайк. „Мърсисайдци“ направиха много силна кампания, печелейки Шампионската лига, но във Висшата лига не успяха да догонят Манчестър Сити. Възпитаниците Пеп Гуардиола бяха вездесъщи, ставайки шампиони с трицифрен точков актив. Именно през този сезон блесна и звездата на ван Дайк, който сега можеше да има спечелена “Златна топка”. Втори щеше да остане Кристиано, а трети – заради отпадането на Садио Мане и Мо Салах като неевройпеци – Килиан Мбапе.

Ето че стигнахме и до изминалата вторник вечер, в която Меси грабна седмата си Златка топка. Тя обаче можеше при други обстоятелства да стане притежание на Роберт Левандовски. Зад поляка би останал Жоржиньо, който, въпреки че е бразилец, има италианско гражданство. Трети би останал пък вече най-резултатният френски фуболист в историята Карим Бензема.
Мнението на “Ритнитопъ”: Равносметката е следната. Едно отсъствие на Лионел Меси, би довело до хегемония на Кристиано Роналдо в надпреварата. Португалецът би записал 10 златни топки, от които осем поредни. Бихме имали и втори вратар след Лев Яшин, носител на Златната топка – Оливър Кан. Още двама англичани щяха да станат носители на отличието – Бекъм и Франк Лампард. Две страни от бившия източен блок пък можеха да имат своите първи носители на Златната топка: Роберт Левандовски от Полша и Предраг Миятович от все още раздираната тогава от войни Югославия.
До 1994-а година наред с европейските футболисти, носители на трофея, вече са се налагали и неевропейци в топ първенствата на „стария континент“. Затова и стъпката, която е предприета в посока либерализиране на критерия за награждаване изглежда по-скоро уместна, че дори и наложителна.
Евроцентричността на надпреварата се поражда от това, че първо се провежда под патронажа на „Франс Футбол“ и второ, че Европа винаги е виждана като „голямата сцена“ на футбола. Това обаче по никакъв начин не бива да ограничава играчи от друго континенти да не бъдат удостоявани със “Златната топка”.
А ние само можем да се гордеем, че има българин, който е носител на най-престижната индивидуална награда във футбола! Впрочем Ромарио щеше да диша във врата на “Камата” през 94-а, ако наградата вече беше във новия си формат!
Be First to Comment