“Златната топка”. Какво би било, ако не бяха променили правилата.

Тазгодишната церемония за връчването на “Златната топка” породи множество дискусии из футболните среди за това дали седмият за Лионел Меси трофей е заслужено спечелен.

Критиците на избора сочеха за ощетен ту Жоржиньо заради приноса му за спечеленото от „Скуадра Адзура“ Евро 2020,  ту Левандовски, заради огромния му брой отбелязани голове с екипа на Байерн Мюнхен не само през настоящия и изманалия, но и за по-предния сезон.

Припомняме ви, че през 2020-та година “Златната топка” не бе връчена заради коронавирусната пандемична обстановка. Още тогава мнозина смятаха, че на Левандовски трябваше да му бъде връчено отличието.

Колко от вас обаче знаят, че в надпреварата за “Златната топка” до 1994-та включително са участвали само европейски футболисти. Последният, който печели трофея в този му формат е не кой да е, а Христо Стоичков, играещ тогава за Барселона. Оттогава насам са връчени 26 Златни топки, като точно половината от тях – 13 – са спечелени от неевропейци. Почти всички от тях – от Южна Америка. Седем от тези 13 са притежание на Лионел Меси.

Нека отправим поглед към 13-те сезона, в които неевропейски футболисти печелеха Златната токпа и проверим кой какво би спечелил и изгубил, ако форматът не се бе променял…

Сякаш точно заради новите правила, още през 1995-а година, отличието отива у неевропеец – настоящият държавен глава на Либерия – Джордж Уеа. Ако обаче Златната топка се присъждаше все още само на европейци, носител на Златната топка щеше да е Юрген Клинсман от Байерн Мюнхен. Негов подгалсник би бил Яри Литманен.

• 

• 

За 1997-ма година би трябвало да „отнемем“ отличието от Роналдо и да го „връчим“ на Предраг Миятович. Втори би се наредил Зинедин Зидан, следван от Денис Бегркамп.

Две години по-късно и Ривалдо би се простил със своята Златна топка. Тя е могла да отиде в ръцете на Дейвид Бекъм, постигнал требъл с Манчестър Юнайтед. Втори би се наредил Андрий Шевченко, а третата позиция на Габи Батистута би принадлежала на Луиш Фиго.

Отново Роналдо печели Златната топка през 2002-ра година. Вместо това обаче тя можеше да се озове в ръцете, не на втория Роберто Карлош, също бразилец, а на Оливер Кан, което би го направило втория след Лев Яшин вратар, носител на отличието. Веднага след германеца биха останали Зинедин Зидан, спечелил Шампионската лига с Реал Мадрид, и Михаел Балак.

Знакови три имена от Висшата лига можехме да видим на първите три места през 2005-а година, ако на Роналдиньо не му бе връчена “Златната топка”. Неин носител би бил Франк Лампард. Веднага след него виждаме Стивън Джерард и Тиери Анри.

През 2009-а година на сцената изгрява и Лионел Меси. В негово отсъствие в класацията щяхме да станем свидетели на втора поредна “Златна топка” за Кристиано Роналдо. Партньорите на Меси в Барселона – Шави и Андрес Иниеста биха останали съответно втори и трети. Любопитното е, че Меси не е първият аржентинец, носител на “Златната топка”. През 1961-ва играчът на Ювентус Омар Сивори печели трофея, който му е присъден, заради италианското му гражданство.

Година по-късно отново бихме „отнели“ Златната топка от „ла пулга“, връчвайки я на Андрес Иниеста. Испанецът става шампион на Испания с Барселона, а на финала на Мондиал 2010 вкарва единствения гол за победата на „Ла фурия“ над Нидерландия в 117-ата минута и на практика носи световната титла на страната си. Зад него са нарежда съратникът му на два фронта Шави, а трети би останал носителят на Шампионска лига и достиганл финала на Мондиал 2010 с аржентина Уесли Снайдер. Много от критиците на Лионел Меси смятат, че тази му “Златна топка” би трябвало да бъде връчена именно на Иниеста или Снайдер. 

Кристиано Роналдо би спечелил Златната топка на Лионел Меси от 2011-а година, като това би бил трети трофей за португалеца. Зад него втори и трети биха останали… да, точно така.. Шави и Иниеста. Ситуацията би се повторила едно към едно, което би била и четвърта златка топка за Кристиано.

След двете Златни топки за Кристиано Роналдо, спечелената от Лео Меси през 2015-а година, можеше също да е в неговите ръце – общо седма. Втори би се наредил Роберт Левандовски, заради отпадането на Неймар като неевропеец, а трети, по същата причина заради Луис Суарес, би бил Томас Мюлер.

Последната “Златна топка” преди пандемията, тази през 2019-та година вместо Лионел Меси, щеше да я спечели Върджил ван Дайк. „Мърсисайдци“ направиха много силна кампания, печелейки Шампионската лига, но във Висшата лига не успяха да догонят Манчестър Сити. Възпитаниците Пеп Гуардиола бяха вездесъщи, ставайки шампиони с трицифрен точков актив. Именно през този сезон блесна и звездата на ван Дайк, който сега можеше да има спечелена “Златна топка”. Втори щеше да остане Кристиано, а трети – заради отпадането на Садио Мане и Мо Салах като неевройпеци – Килиан Мбапе.

Ето че стигнахме и до изминалата вторник вечер, в която Меси грабна седмата си Златка топка. Тя обаче можеше при други обстоятелства да стане притежание на Роберт Левандовски. Зад поляка би останал Жоржиньо, който, въпреки че е бразилец, има италианско гражданство. Трети би останал пък вече най-резултатният френски фуболист в историята Карим Бензема.

Мнението на “Ритнитопъ”: Равносметката е следната. Едно отсъствие на Лионел Меси, би довело до хегемония на Кристиано Роналдо в надпреварата. Португалецът би записал 10 златни топки, от които осем поредни. Бихме имали и втори вратар след Лев Яшин, носител на Златната топка – Оливър Кан. Още двама англичани щяха да станат носители на отличието – Бекъм и Франк Лампард. Две страни от бившия източен блок пък можеха да имат своите първи носители на Златната топка: Роберт Левандовски от Полша и Предраг Миятович от все още раздираната тогава от войни Югославия.

До 1994-а година наред с европейските футболисти, носители на трофея, вече са се налагали и неевропейци в топ първенствата на „стария континент“. Затова и стъпката, която е предприета в посока либерализиране на критерия за награждаване изглежда по-скоро уместна, че дори и наложителна.

Евроцентричността на надпреварата се поражда от това, че първо се провежда под патронажа на „Франс Футбол“ и второ, че Европа винаги е виждана като „голямата сцена“ на футбола. Това обаче по никакъв начин не бива да ограничава играчи от друго континенти да не бъдат удостоявани със “Златната топка”.

А ние само можем да се гордеем, че има българин, който е носител на най-престижната индивидуална награда във футбола! Впрочем Ромарио щеше да диша във врата на “Камата” през 94-а, ако наградата вече беше във новия си формат!