Когато повечето хора чуят “Марица” (Пловдив), го свързват с родния клуб на Христо Стоичков. Но дали този отбор остава само това?
В следващите редове ще разгледаме историята на този симпатичен футболен клуб, базиран в пловдивския квартал “Кършияка”. От настоящите футболни клубове в Пловдив, “Марица” е вторият най-стар клуб, създаден на 20 септември 1921 година. Дали младежите от северната част на града са осъзнавали, че творят история?
Този клуб е дружество, което съществува вече над сто години и е дарило на българския футбол някои от най-легендарните му футболисти.
Но, как започва всичко?
На 20 септември 1921 година, в Дановото училище в Пловдив, група младежи обединяват двата съществуващи отбора в квартал “Кършияка”– Вампир и Трите конски сили, в СК Марица. За негов пръв председател е избран Кръстьо Милков и клубът е регистриран в Пловдивския окръжен съд. Най-голяма заслуга за появата на СК Марица е на Янко Ат. Рашков, който предлага името и цветовете – жълт и син, като жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, а синият – тихите води на река Марица. Рашков е и първият председател на настоятелството към СК Марица.
И тук от клуба се сблъскват с голям проблем – игрище, където да се играят мачовете на отбора. След като няколко години сменя различни игрища в квартала, през 1939г. отборът се сдобива с нотариален акт на терен до Захарна фабрика, където трябва клубът да изгради стадион. След много положен доброволен труд от членовете, играчите и привържениците на отбора на 30 май 1943г. официално е открит стадион „Марица“ с футболен мач между отборите на “Марица” и “Ботев” (Пловдив), като топката е спусната от самолет, кръжащ над стадиона.
Постепенно отборът печели първите си успехи. През 1925г. стават градски първенци, а през 1942г. триумфира в надпреварата за купа „Тримонциум “. Промените в българския футбол след Втората световна война, водят до опит за насилствено сливане с друг клуб, но привържениците на отбора организират протест и предотвратяват това да се случи.
Клубът започва да се утвърждава като отбор, който изгражда много добри млади футболисти и редовно участва във Втора група на първенството. През 1967 година Окръжният съвет на БСФС (дн. БФС) взема решение да обедини съществуващите футболни отбори в град Пловдив и така футболен клуб “Марица” играе през сезон 1967/1968 в „А“ републиканска футболна група.
Въпреки изградената селекция, основно от млади футболисти, клубът завършва на 16 място и отпада в долната дивизия. Опитът от участието в Първа дивизия помага на отбора и през следващия сезон “Марица” печели долната група и това дава право на клуба да се завърне в елита, но този път по собствени заслуги.
Вторият сезон в „А“ група е доста по-успешен и отборът успява да остане в дивизията, като завършва на 14 място. Основната причина за това се оказва изваждането на футболен клуб “Берое” от групата, заради нарушаване на социалистическия морал по време на мача с “Левски”. Въпреки случката “Марица” успява да спечели десет победи през сезона, който е белязан от трагичната смърт на треньора Георги Найденов през зимната пауза.
В следствие на продажби на водещи футболисти следва класиране на 15 място и ново изпадане във Втора дивизия и отсъствие от елита на българския футбол за цели двадесет и пет години. В началото на 90-те години на 20 век детско-юношеската школа създава, може би, най-силното поколение на “Марица”.
Начело с Красимир Чомаков (национален състезател с екипа на отбора), Асен Николов, Александър Александров и Румен Христов, отборът се представя много силно през 1995г. и завършва на второ място в Южна „Б“ Група, но губи баража с “Раковски” (Русе). Още на следващата година печели групата си и влиза в „А‘‘ група. Тогава отборът записва най-успешния си сезон, но изпада, въпреки спечелените 32 точки. Основна роля за краха има смяната на треньора Петър Зехтински по време на зимната пауза и паричните проблеми на ръководството.
Следващите години отборът няколко пъти е в челото на „Б“ група, но до участие в Елита така и не се стига. По настоящем “Марица” е в средата на класирането в „Б“ група, като шансовете на отбора за промоция този сезон не са особено големи въпреки добрата селекция.
В турнирите за националната ни купа “Марица” участва редовно, като най-големите му успехи са полуфинал в турнира за „Купата на съветската армия“ през 1987 година и полуфинал за „Купата на България“ през 1997 година.
Детско-юношеската школа на клуба е най–голямото му богатство. Освен многобройните шампионски купи, отборът има и победи в международни турнири за деца и юноши. Проблем за “Марица” е това, че почти всички тези млади таланти избират да се развиват в други клубове, вместо да останат и да радват феновете на „Пиратите“ от пловдивския квартал Кършияка. Много звезди на българския футбол са носили жълто-синята фланелка, като една част от тях дори видяхме на живо по време на юбилейния мач по случай на стогодишнината от създаването на отбора. Събитието се превърна в празник на всички пловдивчани и беше почетено от много спортни деятели под тепетата.
В дългата си история отборът се гордее с много добри футболисти носили фланелката на отбора -дори само в юношеските си години. Една малка част от тях са: Христо Стоичков, Динко Дерменджиев, Георги Попов, Георги Убинов, Георги Георгиев, Костадин Видолов, Петър Курдов, Красимир Чомаков, Александър Александров, Румен Христов, Асен Николов, Йордан Тодоров, Красимир Димитров, Валери Домовчийски, Георги Христов и много други. Гордост за клуба е, че:
- двама юноши на отбора са участници на Световното първенство в САЩ през 1994г.- Христо Стоичков и Георги Георгиев.
- двама от рекордьорите по мачове и вкарани голове в А група са били част от клуба-Динко Дерменджиев и Марин Бакалов.
- са изградили футболисти ставали номер едно на България -Христо Стоичков и Александър Александров.
- юноши на отбора са отбелязвали голове за българския национален отбор на световни сцени и на легендарни вратари;
За да се създадат такива футболисти е необходимо и да има добри треньори, които да ги изградят. Две от имената останали в историята на жълто-сините са: Огнян Атанасов-откривателят на Христо Стоичков и Венко Мендизов-многократен републикански шампион.
През годините отборът няма много успехи, но за сметка на това успява да изгради свой собствен стил на игра и дава път в развитието на кариерата на някои от най-добрите играчи в историята на българския футбол. За повечето хора “Марица” (Пловдив) е само родния клуб на Христо Стоичков, но за жителите на град Пловдив и квартал Кършияка е едно от най-романтичните явления, изпълващо с гордост.
Мнението на “Ритнитопъ“: Въпреки че “Марица” (Пловдив) няма много титли и успехи, отборът си е завоювал мястото си в българския футбол като люпилня на таланти. Малкият пловдивски клуб създава и изгражда легенди, които са горди с това, че са носили жълто-синята фанелка.
Източници:
(1) Звезди- имена, дати и събития, свързани с историята на футболен клуб „Марица(Пловдив) автор Димитър Христев.
(2) 80 години Марица Пловдив автор Димитър Христев
Be First to Comment