Press "Enter" to skip to content

Футболен клуб “Марица” (Пловдив) – люпилня за таланти или нещо повече!

Когато повечето хора чуят “Марица” (Пловдив), го свързват с родния клуб на Христо Стоичков. Но дали този отбор остава само това?

В следващите редове ще разгледаме историята на този симпатичен футболен клуб, базиран в пловдивския квартал “Кършияка”. От  настоящите футболни клубове в Пловдив, “Марица” е вторият най-стар клуб, създаден на 20 септември 1921 година. Дали младежите от северната част на града са осъзнавали, че творят история?

Този клуб е дружество, което съществува вече над сто години и е дарило на българския футбол някои от най-легендарните му футболисти.

Логото на клуба; източник: www.bgclubs.eu

Но, как започва всичко?

На 20 септември 1921 година, в Дановото училище в Пловдив, група младежи обединяват двата съществуващи отбора в квартал “Кършияка”– Вампир и Трите конски сили, в СК Марица. За негов пръв председател е избран Кръстьо Милков и клубът е регистриран в Пловдивския окръжен съд. Най-голяма заслуга за появата на СК Марица е на Янко Ат. Рашков, който предлага името и цветовете – жълт и син, като жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, а синият – тихите води на река Марица. Рашков е и първият председател на настоятелството към СК Марица.

И тук от клуба се сблъскват с голям проблем – игрище, където да се играят мачовете на отбора. След като няколко години сменя различни игрища в квартала, през 1939г. отборът се сдобива с нотариален акт на терен до Захарна фабрика, където трябва клубът да изгради стадион. След много положен доброволен труд от членовете, играчите и привържениците на отбора на 30 май 1943г. официално е открит стадион „Марица“ с футболен мач между отборите на “Марица” и “Ботев” (Пловдив), като топката е спусната от самолет, кръжащ над стадиона.

Стадиона на “Марица”; източник: www.bgclubs.eu

Постепенно отборът печели първите си успехи. През 1925г. стават градски първенци, а през 1942г. триумфира в надпреварата за купа „Тримонциум “. Промените в българския футбол след Втората световна война, водят до опит за насилствено сливане с друг клуб, но привържениците на отбора организират протест и предотвратяват това да се случи.

Клубът започва да се утвърждава като отбор, който изгражда много добри млади футболисти и редовно участва във Втора група на първенството. През 1967 година Окръжният съвет на БСФС (дн. БФС) взема решение да обедини съществуващите футболни отбори в град Пловдив и така футболен клуб “Марица” играе през сезон 1967/1968 в „А“ републиканска футболна група.

Въпреки изградената селекция, основно от млади футболисти, клубът завършва на 16 място и отпада в долната дивизия. Опитът от участието в Първа дивизия помага на отбора и през следващия сезон “Марица” печели долната група и това дава право на клуба да се завърне в елита, но този път по собствени заслуги.

Вторият сезон в „А“ група е доста по-успешен и отборът успява да остане в дивизията, като завършва на 14 място. Основната причина за това се оказва изваждането на футболен клуб “Берое” от групата, заради нарушаване на социалистическия морал по време на мача с “Левски”. Въпреки случката “Марица” успява да спечели десет победи през сезона, който е белязан от трагичната смърт на треньора Георги Найденов през зимната пауза.

В следствие на продажби на водещи футболисти следва класиране на 15 място и ново изпадане във Втора дивизия и отсъствие от елита на българския футбол за цели двадесет и пет години. В началото на 90-те години на 20 век детско-юношеската школа създава, може би, най-силното поколение на “Марица”.

Начело с Красимир Чомаков (национален състезател с екипа на отбора), Асен Николов, Александър Александров и Румен Христов, отборът се представя много силно през 1995г. и завършва на второ място в Южна „Б“ Група, но губи баража с “Раковски” (Русе). Още на следващата година печели групата си и влиза в „А‘‘ група. Тогава отборът записва най-успешния си сезон, но изпада, въпреки спечелените 32 точки. Основна роля за краха има смяната на треньора Петър Зехтински по време на зимната пауза и паричните проблеми на ръководството.

Следващите години отборът няколко пъти е в челото на „Б“ група, но до участие в Елита така и не се стига. По настоящем “Марица” е в средата на класирането в „Б“ група, като шансовете на отбора за промоция този сезон не са особено големи въпреки добрата селекция.

Отборът през 87-а година; източник: www.sportenplovdiv.com

В турнирите за националната ни купа “Марица” участва редовно, като най-големите му успехи са полуфинал в турнира за „Купата на съветската армия“ през 1987 година и полуфинал за „Купата на България“ през 1997 година.

Отборът през 1997г.; източник: www.sportenplovdiv.com

Детско-юношеската школа на клуба е най–голямото му богатство. Освен многобройните шампионски купи, отборът има и победи в международни турнири за деца и юноши. Проблем за “Марица” е това, че почти всички тези млади таланти избират да се развиват в други клубове, вместо да останат и да радват феновете на „Пиратите“ от пловдивския квартал Кършияка. Много звезди на българския футбол са носили жълто-синята фланелка, като една част от тях дори видяхме на живо по време на юбилейния мач по случай на стогодишнината от създаването на отбора. Събитието се превърна в празник на всички пловдивчани и беше почетено от много спортни деятели под тепетата.

Поздравът на Стоичков към феновете на “Марица”.

В дългата си история отборът се гордее с много добри футболисти носили фланелката на отбора -дори само в юношеските си години. Една малка част от тях са: Христо Стоичков, Динко Дерменджиев, Георги Попов, Георги Убинов, Георги Георгиев, Костадин Видолов, Петър Курдов, Красимир Чомаков, Александър Александров, Румен Христов, Асен Николов, Йордан Тодоров, Красимир Димитров, Валери Домовчийски, Георги Христов и много други.  Гордост за клуба е, че:

  • двама юноши на отбора са участници на Световното първенство в САЩ през 1994г.- Христо Стоичков и Георги Георгиев.
  • двама от рекордьорите по мачове и вкарани голове в А група са били част от клуба-Динко Дерменджиев и Марин Бакалов.  
  • са изградили футболисти ставали номер едно на България -Христо Стоичков и  Александър Александров.
  • юноши на отбора са  отбелязвали голове за българския национален отбор на световни сцени и на легендарни вратари;

За да се създадат такива футболисти е необходимо и да има добри треньори, които да ги изградят. Две от имената останали в историята на жълто-сините са: Огнян Атанасов-откривателят на Христо Стоичков и Венко Мендизов-многократен републикански шампион.

През годините отборът няма много успехи, но за сметка на това успява да изгради свой собствен стил на игра и дава път в развитието на кариерата  на някои от най-добрите играчи в историята на българския футбол. За повечето хора “Марица” (Пловдив) е само родния клуб на Христо Стоичков, но за жителите на град Пловдив и квартал Кършияка е едно от най-романтичните явления, изпълващо с гордост.

Мнението на “Ритнитопъ“: Въпреки че “Марица” (Пловдив) няма много титли и успехи, отборът си е завоювал мястото си в българския футбол като люпилня на таланти. Малкият пловдивски клуб създава и изгражда легенди, които са горди с това, че са носили жълто-синята фанелка.

Източници:
(1) Звезди- имена, дати и събития, свързани с историята на футболен клуб „Марица(Пловдив) автор Димитър Христев.
(2) 80 години Марица Пловдив автор Димитър Христев

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *