Press "Enter" to skip to content

Историята на “Миньор” (Перник): „Българските чукове“

В следващите редове ще разгледаме историята на един специален клуб – “Миньор” (Перник).

Въпреки че нямат в актива си трофеи, „чуковете“ винаги са били фактор както на зеления терен, така и на трибуните. Благодарение на пернишкия си дух “Миньор” е в челото на вечната ранглиста по спечелени точки в елита на българския футбол.

Сега ще разгледаме как бива запалена магията наречена “Миньор” (Перник). Има спорове за това кога точно е създаден, но през призмата на времето ще приемем, че отборът е пряк наследник на “Кракра” (Перник).

Клубът бива създаден е от студенти и минни работници под името СК “Кракра” (Перник) на 16 април 1919г., но е регистриран официално в общината на 18 април 1920г. Първите цветове на екипите, останали и до днес, са жълто-черни.

Много бързо отборът успява да се сработи и през 1924 г. е един от шестте отбора участници във финалния кръг на първия шампионат на България. Въпреки че, шампионатът не завършва, перничани са победители в  Югозападната спортна федерация. Най-голям успех в довоенните шампионати отборът регистрира през 1935 година, когато достига до полуфинал, който губи от отбора на :Тича” (Варна).

През 1944г. започват обединения на отборите в град Перник и така през 1946г. се създава СК “Републиканец”, който през 1949г. се преименува на “Торпедо”.

В новосъздадената „А“ републиканска футболна група, отборът дебютира през 1951г. под името “Торпедо”, като през следващата година отборът е преименуван на “Миньор” и носи това име до днес.

Но, за да имаш отбор, който да се откроява над другите, е необходимо да имаш и собствен стадион. В първите години от създаването си тима играе на игрище покрито със сгурия, наречено „Минното игрище“, но след оплакване от страна на “Шахтьор” (Донецк), че теренът е ужасен и не става за игра, ръководителите на държавата взимат решение да се изгради нов стадион. Първоначално строителите на спортното съоръжение са били ученически бригади и редови граждани, но по-късно в строежа се включват и строителни войски. Откриването на новия стадион се случва на 30 май 1954г. с мач срещу отбора на ВМС, който “Миньор” губи.

През годините съоръжението носи имената-„Георги Димитров“ и „Стадион на мира“, за да се стигне до днешното наименование „Миньор“.

Най-големите си успехи жълто-черните постигат през 50-те години на 20-и век. Отборът завършва два пъти на 4-то място през 1955 г. и през 1961 година. На финала за Купата на съветската армия през 1958г. “Миньор” губи минимално с 1:0 от отбора на “Спартак” (Пловдив) с гол на Михаил Душев.

Следващите 30 години са период, в който отборът редува участия в „А“ и „Б“ група. През 60-те години най-доброто класиране е  7-о място през 1968г. Последва обединение с другия пернишки отбор “Металург” и новият тим отпада от елитната ни група.

В началото на 70-те години на треньорския пост застава легендата Павел Владимиров и връща отново отбора в „А“ група, където остава 5 сезона, след което отново следва отпадане в долната дивизия. През 1973 г. отборът на  “Металург” се отделя и остават само играчите на “Миньор” (Перник).

През 80-те години следва ново кратко завръщане в елита, така отборът се превръща в „асансьор“ между двете професионални групи на българският Футбол.

Последното десетилетие на 20-и век “Миньор” посреща в „А“ група, но следва изпадане до трета дивизия, последвано от ново изкачване в първа. В този период отборът придобива славата на „лудата банда“, подобно на английският тим “Уимбълдън” в края на 80-те години.

Всяко едно гостуване на „Стадиона на мира” се превръща в изпитание за всеки отбор. В този период „миньорци“ достигат до 6-о място и още няколко класирания в челната десетка. Паметни остават мачовете с  тимъ на “Левски” (София).

Новото хилядолетие е посрещнато с ново изпадане и настъпила финансова криза.

Последните успехи на “Миньор” са през 2009 година, когато е достигнат полуфинал за Купата на България, но поредната финансова криза  води до изваждането му от професионалния футбол, където посреща 100 годишнината си.

В настоящия сезон отборът е в първата половина на Втора лига и се бори за влизане в елита, което вероятно ще се отложи за следващия сезон.

“Миньор” е специален клуб – клуб на два континента. През 2010г. Николай Василев създава в град Чикаго аматьорски футболен тим наречен „Миньор  Перник“(Чикаго). Отборът има успехи в аматьорските първенства на САЩ и поддържа много добри взаимоотношения със съименника си от България.

Успехите на “Миньор” (Перник) не са значителни, но това не означава, че в този отбор няма магия. Това е да успееш да обединиш един цял град и всяка една победа да е празник. Имено тези мачове остават в съзнанието на фена, те са причина за много истории и хубави спомени десетилетия след тях. По-запомнящите двубой за “Миньор” са:

  • Победата над  шампиона ЦСКА в София през 1952г., довела до успех в битката за спасение от изпадане.
  • Най-престижният успех в чужбина срещу “Зенит” (Санкт Петербург) през 1958г. при турнето на отбора в Русия (тогава СССР)
  • Разгромът над шампиона и носител на купата ЦСКА (София) с 4:1 през 1969г.
  • 4-те гола за 17 минути на Георги Йорданов (Ярето) срещу “Славия” (София) през 1976г. за победата с 4:1
  • Прекъсването на серията от 203 поредни мача без загуба за първенството на “Левски” (София) на собствения му стадион през 1985г. 
  • Победата над “Левски” (София) с 9 човека през 1998г.
  • Трите гола за 15 минути на Антон Евтимов срещу “Левски” (София) през 2000г.
  • Трите гола, които отнася ЦСКА на своя стадион през 2009г. и култовия рефрен „Голфо за нас, тройката за вас“.

Всички тези мачове остават във фолклора на феновете на “Миньор”, които въпреки че понякога са малко по-буйни, винаги подкрепят отбора си докрай.

За вековната си история “Миньор” (Перник) изгражда и развива много именити футболисти. Голяма част от тях изкачват върховете на българския футбол със „софийските грандове“, но имената на тези, които остават при „чуковете“, се превръщат в легенди. Юноши които са прославили името на “Миньор” (Перник):

  • Участници на Световно Първенство- Кирил Ивков;
  • Шампиони и носители на купата на България- Кирил Ивков; Васил Романов;
  • Голмайстори на елитната ни група – Павел Владимиров;
  • Участници в евро турнирите-Васил Романов; Велизар Димитров; Васил Божиков;
  • Водещи играчи на чуждестранни клубове-Велизар Димитров; Васил Божиков;

Най-много мачове и голове за клуба в „А“ група има Павел Владимиров (Пальо), следван и в двете класации от Георги Йорданов (Ярето).

“Миньор” (Перник) си е изградил името на отбор, който оставя сърцето си на терена и води битка срещу всеки противник без значение името и историята му. Така успява да запази своето място в сърцето на всеки перничанин.

Мнението на “Ритнитопъ”: “Миньор” (Перник) е олицетворение на едно по-романтично време във футбола. Отбор без много успехи, но с огромна фенска маса зад гърба си. Точно тези фенове дават смисъл на футболната идея. А пернишките “чукове” черпят своята сила точно от тези фенове. Момчетата в отбора са готови са оставят сърцата си на терена, особено, ако след името на отбора противник стои град София.

Източници:
(1) Вестник Тема Спорт от дата 24.07.2019г. и от дата 26.07.2019г.
(2) Вестник Меридиан Мач от дата 26.07.2019г.
(3) (2022, 4). ФК Миньор Перник – Официален уеб сайт. https://minyor-pernik.bg/

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.