В днешната статия ще обърнем внимание на темата, защо футболът не е просто спорт, а нещо много повече. Особено за феновете на “Левски”!
Ще започнем с това, че преди десетина дни, на Разпети петък, се изигра вторият полуфинал от турнира за Купата на България между “Левски” и “Лудогорец” (1:0). Първият двубой завърши с победа за “сините” в Разград (3:2) със сериозна драма в края, но няма да наблягаме на това. Днес темата не е спортно-техническа. По-важна е.
След като в първия мач отборът на “Левски” надигра и заслужено победи разградчани, то бе повече от ясно, че в мачът-реванш стадионът ще е пълен до краен предел. Защо обаче след като “Левски” вече две години се бори за оцеляването си, както финансово, така и игрово, феновете са толкова плътно зад отбора?
През изминалите две години станахме свидетели на това, че в България, също както и по света, е възможно фенове на даден клуб да бъдат истински съпричастни и да дават от залъка си, само и само любимият отбор да оцелее. Станахме свидетели на много мнения в последните две години, че едва ли не “Левски”е спасяван от държавата, че в последния момент все нещо става и “сините”се спасяват. Имаше мнения дори, че опашките пред магазина са спонсорирани, за да се генерира домино ефект. Да, по всяка вероятност помощ е имало, но дори и с тази помощ “Левски” нямаше да оцелее. Единствената истинска причина за съществуването на клуба са неговите фенове.
И това е точно така , “левскарският” дух е онази магия, която те кара сутрин да станеш, да си кажеш “Само Левски” и денят да ти потръгне. Особено, ако на предишния ден “Левски” е спечелил. Но и да не е, когато левскарите си спомнят от кой отбор са, стават някак си по-усмихнати и щастливи.
За феновете на “Левски” никога не става въпрос просто за мач, винаги говорим за нещо повече. Какво е това повече, ще попитате? Това е една подготовка да се събудиш в деня на мача, да си изпълниш задачите за деня, но с мисъл и нетърпение за предстоящия двубой. В парка до стадиона пък всеки фен на”сините” среща някой познат. Спираш за минута да си поприказваш или потегляте заедно направо към сектора, от който ще гледате мача. По пътя пиете бира, кафе или каквото си пожелаете.
След мачa, без значение от резултата, ще се разделите, дали с усмивка или горчивина, но ще си пожелаете всичко най добро. И така до следващия мач. Точно тук е смисълът на въпроса защо “Левски” е повече от клуб. Защото винаги феновете са в очакване на следващи мач. Очаква се следващата среща с “онзи твой приятел”. Не се говори за резултат, не се говори просто за трофей, за точки (има и такива фенове сред левскарите, разбира се), важно е “Левски” да играе гордо, и красиво. По “левскарски” както казва и самият треньор на “сините” Станимир Стоилов. Този клуб е емоция, вяра, любов, надежда или с едно дума “всичко”за неговия привърженик. Най-вероятно всеки фен вижда отборът си по-този начин, но много малко фенове го доказаха в последните години, а “сините” все още доказват. Личи си, че за тези фенове “Левски” е всичко!
Феновете на “сините” преминават през “футболният ад”, но полагат огромни усилия, отделят от залъка си, лишават и семействата си, за да има за “Левски”. Всеки има поне един такъв познат, който изглежда като луд в очите на човек, който не е фен на”Левски” или просто не гледа футбол. За “сините”фенове” Левски”се превърна в още един пълноправен член на техните семейства и те не го изоставят дори и за момент. Дават всичко. Някои дори повече от всичко.
Ще засегнем и темата с последния мач между “Левски” и “Ботев” (Пловдив). Отново много “сини” фенове присъстваха на мача, а от другата страна отборът на гостите също бе солидно подкрепян от своите привърженици. По традиция в този двубой имаше напрежение по трибуните, но това не е тема на настоящата статия.
Важното от този мач е, че отново се получи празник по трибуните, сравнително интересен мач и до голяма степен наблюдавахме приятелско отношението между футболистите. Липсваха ненужните агресивни действия, на които често ставаме свидетели в българския футбол. Смятаме, че и двата отбора излязоха на терена с мисълта за победа. Започна надиграване от първата минута, което им прави чест. Пожелаваме си повече подобни мачове в българското първенство, което е изпълнено с твърде много симулативна игра, но за това също ще си поговорим друг път.
Мнението на “Ритнитопъ”: Ние уважаваме и другите футболни фенове без значение на кой отбор симпатизират. Идеята на днешната статия бе да отдадем заслуженото на “сините” фенове, бихме го направили за всички, които заслужават. Не бихме си позволили да делим “сини”,”червени”,”зелени” и т.н. Смятаме, че всеки фен на български клуб заслужава нужното уважение, защото ясно съзнаваме, че не е лесно да си фен на българския футбол в последните десетилетия!
Be First to Comment