Проблемите на “Лудогорец” и ЦСКА София са сходни, “Левски” евентуално с най-големи шансове да бутне „орлите“ от върха.
Никак не е случайно, че в България политическата ситуация и футбола си приличат. Обикновено си приличат притеснително много. Тук не е мястото да говорим за политика, но само можем да вметнем, че докато властта в държавата здраво бе овладяна от определена партия и кръгове, точно в същия времеви диапазон футболният трон бе овладян от “Лудогорец” – властелинът на титлите у нас.
Дали това е случайно или не, не се наемаме да казваме. Наивно е да смятаме, че “Лудогорец” е бил шампион толкова много години само, защото е бил протектиран от някого в БФС или държавата. Истината е, че в поне 80% от времето “орлите” бяха отчетливо по-добри от всички останали.
Промяната в държавата, която беше започнала да изглежда невъзможна, се случи и старото статукво едва ли ще се върне, не и в онзи си вид. Дали наглед невъзможната смяна на караула във футбола обаче може да се случи най-после? Факторите, които трябва да разгледаме, са няколко.
На първо място самият “Лудогорец”. Тимът е толкова добър в последните години, че изглежда сякаш може да си позволи да си смъкне нивото и пак да е над останалите. Все едно Юсеин Болт се надбягва с някой студент от НСА. В един момент забавя крачка, дори спира, контузва се, но пак дори на един крак е достатъчно добър, за да премине финиш линията пръв. При “Лудогорец” нещата вече не изглеждат така. И причината е само една и ясна и на малките деца – треньорският фактор.
Кирил Домусчиев сменя треньорите, както го правеше Роман Абрамович в Челси. Само че факторът „нов треньор“, който разтърсва отбора за половин година до следващия, вече се изтърка. “Лудогорец” много отдавна трябваше да намери своя специалист, който да ги води напред, да изгради новият голям тим на „орлите“ след отказването на легендите им, които вкараха тима в ШЛ.
Уви, такъв не се намери. Шимунджа показа някои добри неща, но и бе надигран ужасяващо тежко от “Левски” за Купата, че даже и в един от мачовете за първенството. И преди “Лудогорец” е губил, но когато започне да губи толкова ярко игровото си превъзходство, вече има причина за притеснение.
Преди лично аз се застъпих за идеята Димитър Димитров да поеме националния отбор. Сега бих казал, че ако в “Лудогорец” го бяха оставили да довърши прехода и да изгради новия тим, сега нямаше да има смисъл от тази статия. Ако и Шимунджа се окаже неправилният треньор и “Лудогорец” отново се хвърли в треньорски рокади през сезона, този път може да е и фатално за тима.
Съперниците са вторият важен фактор. Те очевидно са два – ЦСКА София и “Левски”. При “червените” нещата са подобни на тези в Лудогорец. Така и не се намери треньор, който да се задържи една година в клуба. Саша Илич, макар и с малко опит, изглежда сериозен и съсредоточен специалист, за който се чуват само хубави неща от Сърбия.
Кой знае, сърбите на „Армията“ виреят добре, може пък точно той да е търсеното парче в пъзела. Но докато там не намерят точният треньор, нищо няма да стане. Гриша Ганчев няма да остави тима без инвестиции, играчи ще има, при това добри, но най-важният фактор – силен и спокоен за бъдещето си треньор, липсва. Без такава сигурност титлата отново ще си остане мираж на „Армията“, а там ще продължат да се задоволяват с приказки за нов стадион, който я стане, я не.
А дали ще стане зависи много и от политическата ситуация (видяхте ли, че това винаги има значение).
В “Левски” нещата са на другата крайност. На „Герена“ има обединение, феновете са на всеки мач и подкрепят тима си. Има го и верният треньор. Сигурно в цялата галактика няма да има по-правилен специалист за “Левски” от Станимир Стоилов и това се видя. Тимът на Мъри има облик, има игра, има стил, има самочувствие след спечелването на Купата.
Твърде вероятно е да отпадне още от ПАОК, което ще бъде лошо за клуба и феновете, но пък ще освободи тима да хвърли всичко в битката за титлата. “Левски” обаче продължава да има къса скамейка. С идването на Роналдо и Ивелин Попов, атаката ще стане доста разнообразна и качествена. В защита и халфовата линия обаче продължава да има качество, но и остър недостиг на конкуренция.
“Сините” практически разполагат с един-единствен дефанзивен халф в лицето на Андриан Краев, има един юноша Патрик-Габриел Галчев, който трябва да покрива и двата фланга в защита. Има един-единствен резервен централен бранител. Всичко това за дълъг маратон може да се окаже фатално.
И за финал – страничните фактори. Съдейки по миналия шампионат не се вижда кога в обозримо бъдеще ще намалее влиянието на “Лудогорец” в различните комисии на БФС. А повярвайте ми, едно отлагане на мач, едно наказание на важен играч на съперника преди ключов мач, едно побутване от съдия срещу някой слабак, когато си закъсал, може да е решаващо.
Мнението на “Ритнитопъ“: Този шампионат обещава поне да е най-интересният от поне 5-6 години. Ако ЦСКА София успее да смени караула ще е странно. С толкова клубни легенди начело и при пълна подкрепа от публиката за това ръководство не успяха, а сега със сърбин начело и с ултраси, свалили доверието от Гриша Ганчев да се получи, изглежда малко вероятно. Но понякога се случва.
При “Левски” това ще звучи като хубава приказка. Но Купата беше вече една такава, във футбола не става само с приказки. Тимът вероятно има най-големи шансове, но трябва да играе всеки мач като двата полуфинала с “Лудогорец” и да покаже, че игрово се доближава и дори ги стига. И разбира се, да разчита на относителна честност в канцелариите в Бояна. Нещо, което ни е трудно да повярваме.
Be First to Comment