Press "Enter" to skip to content

Тъжната история на „Академик“ (София). „Студентите“, накарали Милан да страда.

Ще разгледаме историята на  „Академик“ (София) – единственият български отбор, побеждавал европейския колос „Милан“.

За съжаление днес съдбата на “Академик” (София) не е никак хубава, но нека да разгледаме поетапно възхода и падението му.

Историята със създаването му е свързана с развитието на студентския футбол в България. След 1940г. се полагат основите на организираните първенства на ВУЗ-овете и това дава тласък на създаването на „Академик“ (София) през 1947г. Първите участия на отбора са в Софийската градска група.

емблемата на Академик (София)

До демократичните промени през 90-те години на 20-ти век отборът играе на стария стадион „Академик“ в София. Въпреки че,  днес са налични  два стадиона с името „Академик“ (новия-до зала “Фестивална” и стария на Четвърти километър до хотел “Плиска”) „студентите“ не могат да играят на нито един от тях, заради проблеми със собствеността им. Поради тази причина при последното си участие в „А“ група отборът домакинстваше на стадион „Славия“.

стадион Академик до зала Фестивална

Но, нека, вместо тъжното настояще, да разгледаме моменти от славната история на този тим. През 1949г. футболната федерация организира квалификационен турнир  за попълване на състава на „А“ група, включващ отборите от София и чрез него „Академик“ печели право на участие в нея.

В дебютния си сезон „Студентите“ надминават всички очаквания и успяват да завършат на трето място. В отбора, воден от преподавателя от ВИФ Венцислав Ангелов правят впечатление албанският национал Скендер Бегеа (първият чужденец играл в родната ни „А“ група) и незабравимият Васил Спасов (Валяка). Следващият сезон „Академик“ достига до финала за Купата на Съветската армия и завършва на 4-о място в първенството. Постепенно отборът е напуснат от основните си футболисти и изпада от елитната ни дивизия през 1952г.

През следващото десетилетие „Студентите“ са редовен участник във Втората лига на България и се борят за призовите места. Сезон 1963/1964 носи успех в тази борба и „Академик“ завършва на първо място в Южната „Б“ група. Веднага след класирането следва изпадане и за период от две години „Студентите“ остават без представителен мъжки отбор.

Възраждането на отбора е свързано с човека-легенда на „Академик“ (София)- вездесъщият треньор Данко Роев, който изгражда нов представителен тим през 1967г. След две години в зоналните софийски групи „Студентите“ се преборват за участието си в „А“ футболна група.

През следващото десетилетие са „златните години“ на „Академик“(София). Отборът участва неизменно в „А“ група, дебютира в европейските клубни турнири и печели трофея на Балканската купа.

Благодарение на треньора Роев, който изгражда добра организация и правилна селекция, отборът се съревновава с грандовете в българския футбол и с качествен футбол успява да си извоюва класиране в челото на елитната ни дивизия.

Една от годините изписани със златни букви в историята на клуба е 1974г., тогава „Академик“ стават световни студентски вицешампиони на турнира във Франция. Също така същата година отборът печели Балканската клубна купа след победа  и равенство срещу „Вардар“ (Скопие). Силен отбор се гради с постоянно надграждане, точно така и треньорът Роев изгражда своя „Академик“ донесъл на феновете си толкова радост през това десетилетие.

През 1976г.  „Студентите“ печелят две трети места – за първенството и за Купата на Съветската армия и този успех им дава възможността да дебютират в турнира за Купата на Уефа на следващата година.

Това участие превръща отбора на „Академик“ в легенда, която за съжаление днес е почти забравена. Нека се опитаме да припомним моменти от него. Дебютният мач в евротурнирите е в столицата на тогавашната Чехословакия срещу „Славия“(Прага), като отборът на „Академик“ губи с 0:2. Въпреки, че играят от 24 минута с човек по-малко „студентите“ оставят добри впечатления с играта си.

В София „Академик“ успява да изиграе перфектен мач и след продължения елиминира чехословашкия отбор, головете за българите отбелязват Альоша Димитров на два пъти и Симеон Янков в продълженията.

В следващия кръг противникът е жесток – двукратният европейски шампион и двукратен носител на Купата на Националните купи – италианският Милан. На първия мач в София италианците пристигат с отбор пълен с национални състезатели, водени от легендарния си капитан, кавалера на Златната топка-Джани Ривера.

Срещу този отбор треньорът Роев изправя млади и неопитни състезатели, като голямата звезда на отбора Младен Василев (Михо) се контузва и пропуска и двата мача. Младите български футболисти изиграват страхотен мач и побеждават големия италиански отбор с 4:3. За „Академик“ се разписват Тодор Паунов на два пъти, Красимир Манолов и Александър Димитров, а за италианците Фабио Капело на два пъти и Флавио Коловати.

Освен четирите отбелязани гола българите пропускат поне още толкова чисти положения. За съжаление „Студентите“ губят реванша в Милано с 0:2 и отпадат от турнира, но какво ли би се случило, ако австрийският съдия не бе отменил чист гол на Илия Чанев?

състава на Академик през сезон 1978-1979г.

След края на сезона Данко Роев напуска треньорския пост и през 1979 г. отборът отпада от елитната ни група. След само един сезон в „Б“ група „Академик“ се завръща в елита и успява да достигне до четвърто място и второ участие в евротурнирите. Там отборът отпада в първия кръг след две загуби в сблъсъка с немския Кайзерслаутерн, като единствения гол за нашите футболисти отбелязва Пламен Липенски.

От тук започва залеза на „Академик“ (София), постепенно отборът губи завоюваните позиции, за да достигнем до 2000 г., която е посрещната в най-ниското стъпало в йерархията на българския футбол – областните групи.

През 2007г. се появява лъч надежда за „Академик“ – обединение със спечелилия промоция във втора група „Вихър“(Горубляне) и новият президент Манол Велев успява да класира „Студентите“ в елитната ни група през 2010г. За съжаление след само един сезон следва изпадане. В следващите години се появяват финансови проблеми и отборът губи професионалния си статут през 2013г.

 „Академик“ се състезава в областните групи, като дори за кратко през 2016 спира съществуването си. През настоящия сезон отборът завърши на 10-о място в южна подгрупа на Софийска област. Въпреки настоящето незавидно положение „Академик“ (София) има запазено място в историята на българският футбол.

Най-много мачове за отбора в А група има Илия Чанев – 253, следван от Младен Василев с 209.м Почетната листа на голмайсторите се оглавява от Младен Василев с 68 гола, далеч зад него е втория Милен Горанов с 38 гола.

 Фланелката на клуба са носили отлични български футболисти, многократни шампиони и национални състезатели като: Васил Спасов, Иван Димитров, Иван Вуцов, Кирил Миланов, Иван Тишански , Альоша Димитров, Михаил Вълчев

 Моментната съдба на единствения български отбор победил легендарния „Милан“ е на дъното на областните групи, без никакви изгледи за развитие.

На 28.05.2022г. „Академик“ отпразнува своя 75-годишен юбилей, като надеждите на привържениците му  в  този момент са да се намери инвеститор, който да вкара средства в този забравен български отбор с история, вместо в отбор от „типа“ на „Царско село“. Тогава може да има  бъдеще за българския футбол.

Мнението на Ритнитопъ: “Академик”( София) е част от едни романтични времена в българският футбол, когато отбор от България можеше да победи всеки западноевропейски гранд.

През тези времена всеки се страхуваше от нашия национален отбор. Историята на този отбор напомня и историята на нашия футбол. Тъжното е, че никой не се интересува от това, защо “Академик” (София) е на дъното. Същото важи и за други традиционни отбори!

Изчточници::
(1) Списание Спринт от месец юни 2018г.
(2) https://forum.gong.bg/viewtopic.php?t=61857
(3)https://www.wikiwand.com/bg/%D0%A4%D0%9A_%E2%80%9E%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA%E2%80%9C_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)
(4) https://a-pfg.com/%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.