Българската следа в Европа: Пенко Рафаилов – Пената

Въпреки че не сме една от най-силните футболни нации, в днешно време това далеч не значи, че няма с какво да се гордеем в световен мащаб. Затова започваме нова рубрика, с която ще проследим нашите футболисти, които са “оставили някаква следа” в топ 5 първенствата.

Първият футболист, който ще Ви представим е Пенко Рафаилов – Пената. Роден е на 12 юли 1911 год., в Шумен, Царство България.

Пената е забележим в средата на терена и независимо от ръста си се явява и основен организатор на играта.

Естествено, притежава и топовен шут и добро тактическо разбиране, което му позволява да бъде известен на публиката за цяло едно десетилетие. Рафаилов би могъл да бъде и известен певец, както предполага фамилната му среда. Бащата на Пенко, отец Рафаил Алексиев от село Любеново, Пловдивско служи като свещеник в храмовете „Св.Седмочисленици“,“Св.Неделя“ и в дворцовия параклис, а един от петимата му братя е известният изпълнител на шлагери Георги Рафаилов.

Младежът обаче подгонва парцалената топка и се включва с успех около 1927-28 г. в редиците на „Славия“. Рафаилов е с основен принос за титлата на „белите“ през 1930 г.,когато е и автор на един от головете във финала срещу варненския „Владислав“ с 4-1. Достига с бързи крачки и до участието му в националния ни отбор, където дебютира още на 13-ти април 1930 г. при загубата с 1-6 срещу Югославия в Белград.

В следващите години обаче Рафаилов почти не пропуска среща на тима и е основна, важна, фигура при спечелването на двете ни балкански титли от 1932-ра и особено през 1935-та г., когато е титуляр и в трите мача. Заедно с Б.Габровски са бойко и стабилно звено,и когато се налага,са готови да раздават и „правосъдие“ за каузата на България.

Рафаилов буквално изгаря в играта, не жали себе си и опонентите и на моменти добродушният великан се превръща в злодей с някой ненадеен тежък ритник. Мощната и непоклатима фигура плаши съперниците и захранва нашите нападатели с добри пасове, а когато се налага-поразява и мрежата на противника с удари от 30 метра!

Едно от двете попадения на Пенко Рафаилов с националната фланелка пада при една от най-класните победи на България преди Втората световна война, с 4-0 над Югославия през 1937-а година.

Именно в този период Пената е отворил нова страница в кариерата си,преминавайки заедно с Л. Гиков в редиците на вечния съперник на „белите“- „Левски“. Този невероятен по принцип трансфер, подпомогнат от насилствената самоизолация от международния футбол от страна на славистите се оказва благодатен и за двете страни. Безспорно в този период великанът изнася най-добрите си и зрели игри и вестник „Спорт“ описва Рафаилов като „истински генерал и стълб на нашия отбор“.

С левскарите високият футболист става и шампион за 1937-а година, макар и точно преди финала с русенския „Левски“ вече да е напуснал „сините“.

Година преди това пък е сред играчите, които измъкват клуба от почти сигурно изпадане заради прочутото международно турне. За „Левски“ Пената остава със сравнително скромните 26 официални мача и 5 отбелязани гола, но при тогавашния календар приносът му може да се усети и с многото изиграни международни мачове. След като се доказва по българските терени решава да опита късмета си като професионалист във Франция, където носи екипа на Страсбург през сезон 1937-38г.

Пенко Рафаилов умира далеч от родината, в Мюнхен (Германия).