Традиционните за елита отбори в долните дивизии: “Спартак” (София)

Нека проследим какво се случи с този знаменит отбор за българския футбол

Историята на “Спартак” (София) започва през 1944 г. със сливането на софийските клубове “Раковски”  и ФК`13. През 1947 г. към обединеното дружество ФК “Раковски” се присъединяват ФК “Юнак” и футболните клубове на МВР, а клубът се преименува на “Спартак”. Месеци след това отборът достига до полуфиналите в Републиканското първенство, където е елиминиран от “Локомотив” (София).

През 1948 г. “Спартак” става част от новосъздадената „А“ група, като през сезон 1948/1949 завършва на пето място в крайното класиране. През следващата година обаче е предприета реорганизация на физкултурното движение в България и след провеждането на квалификационен турнир клубът остава извън елита.

Само един сезон е достатъчен на “Спартак” да се завърне в „А“ група и да спечели сребърните медали през 1951 г., като остава само на точка зад шампиона ЦДНВ (София). През 1952 “спартакли”, водени от звездата си Добромир Ташков, стават вицешампиони за втори пореден път. В този период в състава има и други големи фигури като вратаря Георги Найденов. През 1953 г. „А“ група е увеличена на 16 отбора, но по регламент 6 от тях изпадат. Спартак е сред тях, тъй като завършва на 12-о място.

Само две години са нужни на “Спартак” да се завърне във футболния елит. Там участва два поредни сезона (1956 и 1957), като на втората година отново изпада. Този процес на нестабилност се повтаря също и в края на 50-те и началото на 60-те години. След 11-о място в „А“ група през сезон 1959/60 и 13-о място през 1960/61 тимът изкарва пак един сезон в „Б“ група.

Поредното завършване в елита става през 1962 г., когато “Спартак” вече разполага с доста солидно изграден състав. В него личат имената на футболисти като Добромир Жечев, Милко Гайдарски, Стоян Китов и Васил Митков. Отборът завършва на 5-о място през сезон 1962/63 и успява да се утвърди в „А“ група. През следващите две години в тима влизат още няколко солидни играчи като национала Иван Димитров, също Георги Цветков, Михаил Гьонин, Йосиф Харалампиев. В три поредни сезона между 1965 г. и 1968 г. Спартак завършва на 4-ото място в „А“ група. Освен че се класира много напред, става и изключително неудобен съперник.

Първият трофей на отбора е под ръководството на старши треньора Васил Спасов. През 1967/68 “Спартак” триумфира с Националната купа. Във финала, игран на 6 юни 1968 г., “спартаклии” побеждават с 3:2 след продължения “Берое” (Стара Загора). След успеха тимът привлича вниманието на още един солиден играч – от “Септември (София) идва младият нападател Павел Панов.

Само няколко месеца по-късно обаче всичко за “Спартак” на практика приключва. С решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия на 22 януари 1969 г. клубът е обединен с “Левски” (София) под името ДФС “Левски Спартак”. “Спартак” (София) реално престава да съществува.

След 1990 г. “Спартак” е възстановен и от 2000 г. играе в Югозападната „В“ група. През сезоните 2002/2003, 2003/2004 и 2005/2006 г. завършва на три пъти на 8-ото място в групата. От 2005 г. се нарича „Левски-Спартак“. Играе мачовете си на стадион „Раковски“ (с капацитет за 5000 зрители) в квартал „Иван Вазов“.

След това падението продължава. През 2007 г. се обединява с “Локомотив-101” (София). През сезон 2007/2008 се отделя от „Локомотив-101“ (София) и участва в „А“ ОФГ-София – Юг като играе мачовете си в кв. „Младост“. През 2008/09 г. започва, но не успява да завърши сезона и след десетия кръг е изваден от групата заради системно неявяване на мачовете. През сезон 2017/18 завършва на 1. място в Южната „А“ ОФГ-София (столица), но на финала в Бистрица за влизане в Югозападната „В“ АФГ губи от “Надежда” (Доброславци) с 2:0.

След това мъжкият отбор престава да съществува. Стигаме до сезон 2019/2020 г., когато след повече от 10-годишно прекъсване, през което се развива само детско-юношеската школа, тимът се включва отново под името „Левски-Спартак“ и с емблемата и цветовете на „Раковски“ – 1913 (наследник на „Мажестик“ – 1910) в „А“ ОФГ-София – Юг.

Мнението на “Ритнитопъ“: Показахме ви, че за упадъка на един клуб може да изиграе роля не само финансовият фактор. За съжаление това важи не само “Спартак” (София). Надяваме се, че предстоят по-добри дни за този иначе толкова славен български отбор. Също така този тим може да се представи и като пример как понякога по-силните отбори не само засенчват, но дори унищожават по-малките и скромни такива.