Днес ще проследим как ФИФА се превръща в организация чиято цел не е толкова разпространението на най-великата игра, а материална облага, която започва с управлението на Жоао Хавеланж и продължава с пълна сила при идването на власт на Сеп Блатер.
Жоао Хавеланж и Сеп Блатер
През 1974 г. Жоао Хавеланж застава начело на ФИФА заменяйки сър Стенли Роуз. Хавеланж бил най-известният бразилец по онова време. Имал славата на олимпийски плувец, а позицията му била респектираща – президент на бразилската спортна конфедерация.
Той виждал футбола като средство за генериране на приходи и материална облага.
Печели изборите за президент, но това става с огромни съмнения за купуване на гласове в навечерието на изборите. С неговото идване, може да се каже, започва ерата на капитализма във ФИФА или превръщането на ФИФА в бизнес.
Години наред Сеп Блатер е най-близкият и доверен човек на Хавеланж. Той е „доброто момче“. Постепенно се изкачва по стълбата на властта на ФИФА, като през 1981 г. става генерален секретар на централата, тоест вторият по авторитет човек след президента на организацията.
Комерсиализацията на ФИФА
Тъй като финансиране за изпълнението на програмите за развитие на ФИФА няма, трябва да се намерят средства. Тук се появява силата на Сеп Блатер. През 1976 г. той сключва договор с Кока Кола – това е първият сериозен спонсор на ФИФА. Обявената причина за сделката – целево развитие на програмите на ФИФА, главно за младежта и футбола в Африка. Следват още договори с големи компании като Адидас, Филипс и други.
Не след дълго собственика и основател на Адидас Хорст Даслер купува всички маркетингови права на ФИФА за световните първенства и впоследствие ги продава на медийни компании. Даслер създава фирма, наречена ISL (International Sport and Leisure), чрез която купува всички права на ФИФА и продължава да плаща солидни суми на ФИФА и Хавеланж.
В този момент парите за ФИФА започват да „валят“ и, въпреки че доскоро съществува с некомерсиална цел, световната футболна централа се превръща в мултимилионна бизнес организация.
Закупуването на всички права на ФИФА става „под масата“ като Даслер плаща директно на Хавеланж пари под формата на чекове срещу маркетинговите права на световните първенства. Това още повече затвърждава тезата, че корупцията във ФИФА започва да се прокрадва и полага основа на бъдещите схеми и скандали, които впоследствие разтърсват организацията през 2015 г.
Дългото физическо отсъствие на Хавеланж и редките му посещения на централата на ФИФА в Швейцария дават възможност на Блатер да разшири влиянието и позициите си в организацията.
Началото на края за Хавеланж като президент на ФИФА
Блатер, бидейки част от обкръжението на Хавеланж, разбира за плащане направено от ISL към президента Хавеланж на стойност 1.5 милиона швейцарски франка, което било окачествено като “грешка”. По този начин Блатер има доказателство срещу Хавеланж, с което може да го разобличи в корупция и да заеме неговият пост начело на ФИФА.
Малко след паметното за България Световно в САЩ през 1994 г. Блатер се среща с Хавеланж и двамата се разбират бразилецът да се оттегли от поста си по мирен начин, подкрепяйки кандидатурата на германеца за президент на ФИФА през 1998 г.
По този начин и и двамата печелят от ситуацията, като вторият ще си тръгне, без да бъде разобличен публично за своите дела. В същото време Блатер ще има пълната подкрепа в постигането на своята мечта – да седне на трона на ФИФА.
Някои от европейските членове на Изпълнителния комитет във ФИФА не харесват начина на управление на президента и Блатер, следователно издигат своя кандидат за президент – Ленард Йохансон. Битката за президентските избори през 1998 г. обещава да бъде ожесточена.
Сеп Блатер – президент на ФИФА
След като всяка една държава има право на един вот за гласуването, то от огромно значение за кандидат-президентите е да имат повече от приятелски отношения с членовете на конфедерациите. Тъй като те представляват голям брой гласове, могат да наклонят везните в едната или другата посока.
В навечерието на изборите за всеки е ясно, че кандидатът с по-добри връзки и приятелства измежду всички конфедерации на останалите континенти ще победи. Точно тук Блатер показва своите умения на умел дипломат, които ще му служат дълги години наред и ще го държат дълго като президент на ФИФА. Месеци преди изборите проучванията сочели Ленард Йохансон като солиден претендент, докато Блатер изоставал значително.
Голяма роля във вота били гласовете на африканските държави, които се смятало, че ще гласуват за Йохансон, който имал силно влияние в Африка по онова време.
Но Блатер имал идея как да преобърне развоя на събитията в своя полза и да спечели не само гласа на Африка, но и изборите за президент. Той обещава да даде на Южна Африка домакинство на Световно първенство в замяна на гласове в негова полза. С такива и подобни прийоми Блатер си служи като президент и си гарантира не само финансова облага, но и бетонира поста си на президент за дълги години.
В крайна сметка Сеп Блатер печели изборите през 1998 г. и става президент на ФИФА, заменяйки Жоао Хавеланж и побеждавайки своя опонент Ленард Йохансон.
И както се казва, останалото е история… която ще ви разкажем в следващи статии.
Мнението на “Ритнитопъ”: ФИФА първоначално е създадена с цел да популяризира футбола, но в последствие се превръща в бизнес за милиони, обслужваща както и политически, така и лични интереси. С началото на корупцията във ФИФА сякаш любовта и фокуса към любимата игра се пренесе извън терена и, както видяхме на Световното в Катар, красотата на футбола се засенчва от материализма.
Още по-лошото е, че в България от над 20 години виждаме същото и затова скорошно участие на голям футболен форум за нас ще бъде само мираж.
Be First to Comment