Press "Enter" to skip to content

Сезонът, в който Милан стана шампион с един гол повече от изпадащите.

През сезон 1993/94 в Серия А Милан успява да отбележи 36 попадения и да спечели титлата в Италия. В същото време, отбелязалите по 35 гола Аталанта и Удинезе отпадат.

Сезон 1993/94 в Серия А е нещо, което заслужава да насочим погледите си към Италия. Това е сезонът, в който Милан успява да стане шампион, отбелязвайки само 36 попадения в общо 34 игрови кръга. Общо взето – по гол на мач. По време на същия сезон “росонерите” допускат 15 попадения.

Малкият брой допуснати попадения е ключов, тъй като именно това е главната причина за титлата през кампанията. Следващата най-добра защита е тази на Ювентус, който завършва на второ място с отбелязани 58 попадения и допуснати 25.

Съставът на Юве през сезон 93/94

За да се задълбочим още повече, можем да изтъкнем и факта, че отборът, реализирал най-много попадения е завършилият на трето място тим на Сампдория. Клубът от Генуа успява да отбелеци цели 64 пъти във вратите на съперниците.

Съставът на Сампдория през сезон 93/94

Сезонът на Сампдория наистина може да бъде отбелязан като един от най-успешните в историята на клуба, тъй като по това време в редиците на състава се подвизава едно от най-известните нидерландски остриета Рууд Гулит. Нападаелят вече е приключил първия си престой в шампиона Милан и вече е носител на Златната топка.

Освен Гулит, атаката е допълнена от настоящият наставник на Италия Роберто Манчини. За капак към звездната селекция на Сампдория, наставникът е не по-малко известен. Става дума за шведския специалист Свен Йоран Ериксон. Скандинавският треньор успява да поведе Самп към спечелаването на Копа Италия.

Голмайсторът през въпросната кампания обаче не е част от нито един от изброените тимове. Призът отива в Джузепе Синьори, който отбелязва 23 попадения с екипа на Лацио.

Джузепе Синьори по време на престоя си в Лацио между 1992 и 1997 година.

Но в края на деня невероятната защита на Милан се превръща в причина за нов трофей на “росонерите”. Отбелязаните 36 попадения се оказват достатъчни. Това обаче не важи за Удинезе и Аталанта, които имат само с едно попадение по-малко от водените от Фабио Капело играчи.

Отборите на Реджина, Дженоа и Рома не успяват да отбележат повече попадения от изпадащите, но също са пред тях. Този случай определно ни показва колко е важна защитата в италианския футбол.

Не трябва обаче да оставаме с впечатление, че тогавашната селекция на Милан е била слаба. Милан се намира в невероятен подем в този и период и още през същата година печели и Шампионската лига с невероятна победа с 4:0 над Барселона.

Резултатът на таблото говори достатъчно.

Освен дубала, който “росонерите” на Капело постигат, Милан е шампион на Италия в три поредни сезона от 1992 до 1994 година. След едногодишна пауза, тимът се връща на трона в Серия А през следващата кампания (1995/96), след което Капело поема в посока Мадрид, където поема Реал. Също така италианците губят и финал в Шампионска лига срещу Марсилия през сезон 1992/93.

Мнението на “Ритнитопъ”: Мнозина твърдят, че Милан е отборът на Италия. Определено има много, които ще спорят. Дори ще има такива, които ще спорят, че Милан дори не е най-големият отбор в своя град. Такива дискусии ще има винаги. Безспорно е едно – Милан е един от традиционните европейски клубове и сезон 1993/94 е едно от доказателствата.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.