Сезонът, в който Милан стана шампион с един гол повече от изпадащите.

През сезон 1993/94 в Серия А Милан успява да отбележи 36 попадения и да спечели титлата в Италия. В същото време, отбелязалите по 35 гола Аталанта и Удинезе отпадат.

Сезон 1993/94 в Серия А е нещо, което заслужава да насочим погледите си към Италия. Това е сезонът, в който Милан успява да стане шампион, отбелязвайки само 36 попадения в общо 34 игрови кръга. Общо взето – по гол на мач. По време на същия сезон “росонерите” допускат 15 попадения.

Малкият брой допуснати попадения е ключов, тъй като именно това е главната причина за титлата през кампанията. Следващата най-добра защита е тази на Ювентус, който завършва на второ място с отбелязани 58 попадения и допуснати 25.

За да се задълбочим още повече, можем да изтъкнем и факта, че отборът, реализирал най-много попадения е завършилият на трето място тим на Сампдория. Клубът от Генуа успява да отбелеци цели 64 пъти във вратите на съперниците.

Сезонът на Сампдория наистина може да бъде отбелязан като един от най-успешните в историята на клуба, тъй като по това време в редиците на състава се подвизава едно от най-известните нидерландски остриета Рууд Гулит. Нападаелят вече е приключил първия си престой в шампиона Милан и вече е носител на Златната топка.

Освен Гулит, атаката е допълнена от настоящият наставник на Италия Роберто Манчини. За капак към звездната селекция на Сампдория, наставникът е не по-малко известен. Става дума за шведския специалист Свен Йоран Ериксон. Скандинавският треньор успява да поведе Самп към спечелаването на Копа Италия.

Голмайсторът през въпросната кампания обаче не е част от нито един от изброените тимове. Призът отива в Джузепе Синьори, който отбелязва 23 попадения с екипа на Лацио.

Но в края на деня невероятната защита на Милан се превръща в причина за нов трофей на “росонерите”. Отбелязаните 36 попадения се оказват достатъчни. Това обаче не важи за Удинезе и Аталанта, които имат само с едно попадение по-малко от водените от Фабио Капело играчи.

Отборите на Реджина, Дженоа и Рома не успяват да отбележат повече попадения от изпадащите, но също са пред тях. Този случай определно ни показва колко е важна защитата в италианския футбол.

Не трябва обаче да оставаме с впечатление, че тогавашната селекция на Милан е била слаба. Милан се намира в невероятен подем в този и период и още през същата година печели и Шампионската лига с невероятна победа с 4:0 над Барселона.

Освен дубала, който “росонерите” на Капело постигат, Милан е шампион на Италия в три поредни сезона от 1992 до 1994 година. След едногодишна пауза, тимът се връща на трона в Серия А през следващата кампания (1995/96), след което Капело поема в посока Мадрид, където поема Реал. Също така италианците губят и финал в Шампионска лига срещу Марсилия през сезон 1992/93.

Мнението на “Ритнитопъ”: Мнозина твърдят, че Милан е отборът на Италия. Определено има много, които ще спорят. Дори ще има такива, които ще спорят, че Милан дори не е най-големият отбор в своя град. Такива дискусии ще има винаги. Безспорно е едно – Милан е един от традиционните европейски клубове и сезон 1993/94 е едно от доказателствата.