Виенска топка. Що е то и откъде идва?

Чували ли сте за играта “Виенска”? А знаете ли откъде идва и защо се нарича така? Отговорът на този въпрос определно ще ви изненада.

„Виенска топка”: нужно е поле с две врати. Играе се 1 на 1 или 2-ма на 2-ма. Играчите имат право на три докосвания, след което следва удар във вратата. Едно да я поемеш, второто – да си я нагласиш, а с третото да шутираш към вратата на твоя съперник. Уловката? Не можеш да минаваш центъра. С тази игра децата се превръщат в момчета със силен и точен удар. В днешно време това е основен компонент в арсенала на играчите по терените на детския футбол.

Но защо се нарича “Виенска топка” (уличното наименование е просто “Виенска”)? Какво толкова има във Виена? Австрия нито е най-футболната държава, нито феновете са най-фанатичните на тема футбол. Да, в австрийската столица могат да се забележат изключително много клетки за обществено ползване, в които, напълно безплатно, по цял ден играят хиляди деца из целия град, но това може да се забележи и в други европейски градове.

Отговорът не е най-интригуващият, но определено може и да събуди интереса на някои от вас. Всъщност причината за името “Виенска топка” идва от неправилен превод на “Wiener Ball”. Факт е, че думата “Ball” означава “топка”, но действително не се има това предвид. Австрийската столица е известна със своя валс и грандиозните си “виенски балове”, но не и “виенски топки”…

Цялото объркване е тръгнало като развален телефон, предполагаме в някое училище, докато съперничеството между третокласниците е било в разгара си. И както жабата се е превърнала в принц, така виенският бал…в топка.

Но в такъв случай как се казва играта с няколко докосвания, завършваща с удар в противниковата врата, ако не се казва “Виенска топка”? Най-честото използвано е “Двоен” или “Троен”, в зависимост от докосванията, които са позволени.

Какво изгуби футболът от изчезването на играта на улицата?

В училищните години имаше десетки игри с всевъзможни правила, които играхме, когато събирането на отбори не беше възможно. Правилата ги определяхме играещите. Нямаше конретно число играчи, които да трябва да участват. Случвало се е на терен за 6+1 отбори да играят над 20 деца, и нямаше проблем. Защото топката бе играта. Не правилата.

Мнението на “Ритнитопъ“: На улицата, в училище, в квартала…имената на игрите може и да се променят, но всички играли най-популярния спорт са чували за “виенската”. Дори и да разбрахме истината около името на тази игра, все пак смятаме, че е уникален начинът, по който това име се е родило. Това за пореден път показва колко невероятно нещо е футболът. И да, ако искате да си припомните миналото, отидете в близкия училищен двор и “цъкайте виенска” с приятел от детството! Предизвикваме ви!