Убиецът на гиганти

Добре дошли в поредицата, в която акцентираме върху важните събития от българския футбол през XX век.

“Успехът не е случайност. Той е плод на упорита работа, постоянство, учене, учене, саможертва и най-вече любов към това, което правиш или се учиш да правиш.”
Пеле

Определено хората свързват думата обич с футболния терен. Споделените емоции обединяват, а тук имаме предвид всички незабравими спомени.

Безспорно преживяванията от стадионите именно през 80-те и 90-те години са такива, че дори няколко поколения след тях разказват за успехите на българските отбори с усмивка и въодушевление. Книгата за българския футбол разказва за този период като период на огромни успехи и незабравими случки. Когато говорим за тях, дъхът ни спира.

Нашият автор Виктория Илиева днес се потапя в спомените на баща си, за да се пресъздадат онези златни години и да припомнят за един от най-силните отбори на ЦСКА за всички времена.

Георги е от поколението футболисти, които не просто успяха да видят великия футбол у нас, а и да бъдат част от играта сред най-добрите, макар и за кратко. Израствайки на стадиона, отборът на ЦСКА остава в сърцето на Георги и до днес. След всички мачове с номер 9 на тениската на ЦСКА, той споделя любовта към играта и със семейството си.

В тази статия ще си спомним за поколението на златните ни победи, любимите ни футболисти, за техния път към успеха и как те написаха история. Ще ви споделим случки от първо лице, а за финал ще можем да кажем: “Ех, колко е хубаво да си спомним за тези моменти”. Приятно четене!

През далечната 1980 г. ЦСКА се изправя срещу тогавашния хегемон в Европа – английския “Нотингам Форест”. За “армейците” този мач остава не просто в паметта, но и в сърцата им.

Никога не са си били представяли, че ще детронират не веднъж, а цели два пъти шампиона на Европа. Първият мач се играе в София и герой пред цяла България става Цветан Йончев, който отбелязва и резултатът става 1:0. Късметът отново е на наша страна и на Стадион “Сити Граунд” в Англия се играе реванш между армейците и англичаните, в който отбелязва Ружди Керимов.

Отбора на ЦСКА в мача с “Нотингам” през 1980 г.

“Ако трябва да се сетя за първия си спомен от този период в българския футбол, бих споделил за остраняването на действащия европейски шампион “Ливърпул” на четвъртфинала от ЦСКА “Септемврийско знаме” през 1982 г.“

До сблъсъка с английския колос жребият определя в първия кръг да се срещнем с шампионa на Испания “Реал Сосиедад”. Първият мач се играе в София и повеждаме с 1-0 след гола на Цветан Йончев. Вкарвайки гола, Йончев удря главата си в страничната греда. Облян в кръв, е изнесен на носилка с комоцио. Поради тази причина не взима участие на реванша в Испания. В следващия мач, който се играе в Баската провинция на стадион “Аточа“, герой на мача става легендата на ЦСКА – вратарят Георги Велинов.

В следващия кръг ЦСКА отстранява северноирландския шампион “Гленторан”, за да се стигне до четвъртфинал в турнира с непобедимия “Ливърпул”.

Първият мач в Англия завършва с краен резултат 1:0 в полза на англичаните. Така се стига до незабравимия реванш на стадион “Васил Левски”, в който “армейците” детронират настоящия европейки шампион пред 70 хиляди зрители. Крайният резултат е 2:0 след продължения. В герой на мача се превръща легендата на ЦСКА – Стойчо Младенов, който вкарва и двата гола за “армейците”. Неслучайно след този мач във всички европейски медии излиза прозвището за ЦСКА като “гробокопач за шампиони”.

“Помня как след последния съдийски сигнал, целият стадион гореше от запалените факли, които хората бяха направили от вестници, на които са седяли по трибуните. На следващата сутрин си купих вестник, чието заглавие на първа станица гласеше:
“Щом сега стадион “Васил Левски” не се срути, още дълги години ще му се радваме.”

“ЦСКА” след победата си над “Ливърпул” през 1982 г.

ВНИМАНИЕ! Очаквайте специален материал, посветен на ОНЗИ мач през 1985-та, който променя съдбата на футбола в България – с разказите на левскар и цесекар.

След злополучния мач през 1985 г. съдбата на тогава 19-годишния Христо Стоичков претърпява обрат. Вместо да влезе в спортната школа “Чавдар”, тогавашният министър на отбраната Добри Джуров нарежда да няма футбол в школата. По негово нареждане, той създава военно първенство. През октомври месец същата година Стоичков бива изпратен като обикновен войник в поделението на град Стара Загора.

Снимка от поделението в Стара Загора през 1985г.

През идната 1986 г., по нареждане на най-високо правителствено ниво, футболните права на Стоичков са възстановени и той се връща обратно в любимия си клуб ЦСКА, който вече е преименуван на ЦФКА “Средец”.

Отборна снимка от архивите на 1985 г. в Стара Загора.

ЦСКА отново изгрява. Под ръководството на Димитър Пенев отборът отново показва професионално ниво на терена. Израства едно изключително силно поколение, начело със супер триото Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов.

През 1988 г. ЦСКА постига една от най-емблеметичните си победи на финала за Купата на България над тогавашния съперник “Витоша” (преименуваният ,,Левски”) с краен резултат 4:1.

Герои на мача се оказват отново Христо Стоичков, Любослав Пенев и на двата пъти Петър Витанов (Патрика).

„80-те и 90-те години бяха златни за българския футбол. Имахте много талантливи футболисти, които играеха в цяла Европа. Имам много добри спомени от тогава.”
Жозе Моуриньо

Мнението на “Ритнитопъ”: Големите имена в световния футбол гледали България с възхищение. Успехите на футболистите ни се помнят не само от нас, а и от цял свят, защото това е поколението на изгряващите ни футболни звезди. След тях клубните ни отбори придобиват самочувствието, което на по-късен етап води до нови величини. Имената са много, а успехите още повече.