През цялата си история “сините” пращат своите привърженици ту в дива радост, ту в нечувана тъга. С пълна сила това е валидно за предпоследното десетилетие на миналия век.
Нашият автор и главен редактор на “Ритнитопъ” Филип Джалов се потапя в спомените на баща си, за да пресъздадат онези златни години и да припомнят за може би най-силния отбор на “Левски” за всички времена.
Драговест е от “Левски” от дете, но за пръв път посещава мач на “сините” през есента на 1983 г. – в шампионския сезон. Тази ултразвукова продукция на “Левски” не се забравя и до днес, а спомените са много, детайлни и пресъздаващи историята на част от най-мощните години за българския клубен футбол.
Трудно начало
“Сините” стартират с лъкатушене десетилетието. Все пак то започва обещаващо – през сезон 80/81 “Левски” отстранява “Динамо” (Киев). Няколко години по-рано грандът от Съветския съюз печели КНК във финал срещу “Ференцварош” (1975). Тогава отборът побеждава и “Байерн” (Мюнхен) за Суперкупата.
Но митичният “Динамо” е отстранен от “Локо” (Сф) само година преди да срещне “Левски” в двубой, който заслужава отделна статия. За мача със между украинците и “сините”:
“Голямо мачкане от тяхна страна беше. Там завършихме 1:1, а тук 0:0. Но тогава да отстраниш подобен отбор се считаше за огромно постижение. Успехът остана в сянката на победата на ЦСКА над “Нотингам”, която дойде малко по-късно в същия ден. После ни се падна АЗ Алкмаар. Скриха ни топката! Сложиха ни петица там, а ние нямахме шанс!
В края на сезона бихме ЦСКА с 2:0, но при решено първенство. Все пак трябва да използваме всеки шанс, за да затвърдим доминацията над тях.”
Просто… “Левски”!
През септември 1981 г. Добромир Жечев става старши треньор на “Левски”. Отново “Динамо”, но от Букурещ, се изпречва на пътя на “сините” в турнира за Купата на УЕФА. Първият мач в Букурещ е лесен за “червените кучета”: безапелационна победа с 3:0. Но на реванша “Левски” показва, че не се е отказал.
“Трябва да уточня, че в онези времена домакинското предимство не просто съществуваше, то беше закон. Отиваш някъде да гостуваш – мачкат те. Вкъщи обаче ти ги мачкаш. Така стана и с “Динамо”. Поведохме ги с 2:0 до 35-та минута, беше напът да се случи обратът. И тогава… спря тока на стадиона. Играчите изгубиха фокус, това спря техния устрем. Мачът се доигра и кротко завърши 2:1.
Сезонът не се запомня с нещо грандиозно. Е, освен поредния успех над ЦСКА – този път за Купата, и то с 4:0. По същото време в Испания се играе Световно първенство, а Алжир сензационно бие Германия с 2:1. Това е може би последният случай, в който “Левски” играе по време на най-големия планетарен форум.
През есента се появяват наченките на шампионския отбор. Налагат се юноши от школата. Звездата на един конкретен играч ще изгрее съвсем скоро.
“През месец май 1983 г. бихме ЦСКА с 3:0. Гибона ги уби! Помня, че на следващия ден във в. “Народен спорт” заглавието гласеше: Искренов. Запомнете това име.
Така и направих. Издялках ИСКРЕНОВ на едно дърво. Не знаех, че му викаха Гибона. Когато дойдох в София през есента на 1983 г., научих прякора на целия отбор на митичния сборен пункт “Пред банята”.
Време е за шампионско шоу, дирижирано от Шпайдела
Вече треньор е Васил Методиев – Шпайдела. Той е един от най-успелите треньори в историята на “Левски”. Но успехите му се простират и извън синия клуб. Именно Шпайдела води “Локо” (Сф), когато столичните “железничари” достигат до четвъртфинал за Купата на УЕФА, отстранявайки “Динамо” (Киев). Той е уволнен от тима… по политически причини.
В реванша срещу “Динамо” (Киев) съветският отбор е толкова вбесен от класата на българския тим, че решават да демонстрират своята сила (или пък слабост) чрез извънфутболни похвати – шутове, ритници, корида! Иван Дангов – нападател на “Локомотив”, е с разкъсани тестиси след мача, заради влизане на вратаря на домакините. За щастие по-късно неговият живот е спасен. Това обаче не променя факта, че той е планирал сватбата си малко преди мачовете с “Динамо”. Контузията го съсипва и той се самоубива няколко месеца по-късно.
Това директно удря по репутацията на братството между българския и съветския народ. За назидание Васил Методиев е отстранен от треньорска дейност за две години, заради това, че не е спестил мнението си спрямо грубата и неспортсментска игра на противника.
Такъв е бил Васил Методиев! Прям, директен и непоколебим.
“Шампионският сезон започна страхотно. Докато не паднахме от “Хасково” с 2:1 там.
На 28 септември беше реваншът с “Щутгарт” – последният мач, който гледах по телевизията, преди да дойда в София. Бях се уволнил от казарма, но трябваше да нощувам в Пловдив, преди да се пренеса в столицата. Немците ни бяха натиснали много. Накрая обаче Мишо Вълчев се измъкна и вкара гол. Прегръщах и целувах телевизора, сякаш беше най-красивата жена на света.”
Следва пауза за национални отбори и скука.
“Първата ми работа беше да отида и да видя къде е Герена. Умирах от нетърпение да дойде първия мач. На 15-ти октомври играхме срещу “Черноморец”. Завършихме 1:1, изравниха ни в последната минута. Просто… “Левски”.
Мачът остава в сянката на зрелището, което предстои: “Левски” – “Уотфорд”. Пред погледа на Елтън Джон (тогава собственик на “стършелите”), Джон Барнс и компания завършват 1:1 със “сините” на “Викъридж Роуд”. Борислав Михайлов спасява дузпа и “Левски” е в много изгодна ситуация. Идва време за реванш.
“Бях в Сектор Б на реванша. Поведохме ги с 1:0, а те веднага изравниха. Тогава ни дадоха дузпа, която Емо Спасов изпусна. Не знам дали щяхме да ги отстраним, ако я беше вкарал, но харесвах шансовете ни. Мачът отиде в продължения. 115-та минута. Корнер за “Уотфорд”. Изпълнението се забави, защото играчът на гостите се оплака, че феновете го тормозят. Отново последва липса на концентрация и ъгловият удар завърши с гол в нашата врата. Той ни пречупи. Три минути по-късно стана 1:3 и всичко свърши.”
Но следва пролетта на 1984 г. Интересното е, че “Левски” печели само един мач извън София – в Стара Загора с 1:2. Въпреки незадоволителните резултати навън, “сините” стигат до шампионски мач в последния кръг срещу вечния съперник.
“Свири го немски рефер: Дитер Паули. Това не е първият случай, в който чуждестранен съдия ръководи този двубой. Противникът не желаеше подобен наряд, тъй като по-рано, под ръководството на румънски рефер, ги бием 5:2. Това се обяснява тактично в стихотворението “Синя ода за народа”.
В мача имаше страхотно напрежение. Но то бе претодвратено, защото… Емо Спасов гол им вкара, някъде от Сточна гара. Гибона вкара за 2:0 и започна да се забавлява. В изцяло негов стил – той празнуваше! На шега, на майтап, обърка една топка в центъра и ни вкараха – 2:1. Е, Пламен Цветков вкара в края и запразнувахме. Тотална доминация!”
3 трофея накуп! Три победи над ЦСКА с общ резултат 7:2. Купата на Съветската армия е спечелена с голяма доза късмет.
“Финалът се игра в Кърджали. Напълно възможно е в този мач пловдивчани да бяха повече от нас. В края им дадоха дузпа, но те я пропуснаха. Малко по-късно Емо Спасов се справи със същата задача – бихме ги 1:0!”
Де се е чуло-видяло
София, 3 юни, 1984
три купи, взети нацяло,
както ми и Левски туй сторил,
ЦСКА трижди преборил?
(народна песен)
Купа първа. Купа втора.
Наближаваше фурора!
Но тогава се видя,
че никой нашенски съдия,
не може да преживее
Левски знамето да вее!
“Е, тогаз е по-добре
рефери от ФРГ
да поканим ние тук,
ей тъй, на нашите напук!” –
казаха си на кафе
шефове от БФФ.
Левски пръв се съгласи
статистиката тъй гласи,
че пред съдии от чужбина
бележи синята дружина
просто както му е ред
голове от три до пет!!!
ЦСКА пък протестира
(то това се подразбира):
“Стига с тия чужденци,
да окичиме с венци
нашите съдии местни,
що дават ни аванти лесни;
че нявга турчин ни свири,
та Левски ни набута три,
румънец ли дойде напет
загубихме с два на пет…”
Но след като никой не нае се,
те запяха друга песен:
поне под небосвода дивен
съдията ще е обективен…
Ала веднага след сигнала,
казано без ала-бала,
арбитърът от ФРГ
гледал футболно реге,
започнал в есенния старт
как Левски отстрани “Щутгарт”.
“Пъргав като антилопа,
Искренов е пръв в Европа!
Румениге го не бива
за игра такваз красива!” –
призна си чуждият арбитър
на име Паули хер Дитер…
И много фино с шеф и кройка,
Левски пак направи тройка
Емо Спасов гол им вкара
някъде от Сточна гара;
Левски ще е днес шампиона!
сякаш рече им Гибона,
получил хубав пас от Мишо,
промъквайки се малко скришом,
простреля снажния Велин,
ама съвсем без вазелин,
па в публиката се затича,
да каже колко я обича!!!
Вратата Гиби щом превзе,
ги направи за мезе:
припламват шампионски бомби,
на Симо падат две-три пломби,
не знае Йорданов, Стоян
болен ли е или пиян?
Братя Димитрови, Ради,
не бяха никави прегради;
Гиби на трески надялка
десният им бек Недялко,
а Безински в ден уж ясен
беше просто бекомпасен…
Видял отбрана във криза,
назад се върна и Джевиза
Искренов да спре опита,
но тъй с копито го изрита,
че на секундата изгълта
картонче със боица жълта!
Рита Гошо Димитров
за него май похват не нов
цяла пролет, цяла есен,
рита Гошо като бесен
през краката, който свари,
не разбирате, другари,
че лесно нашите съдии
пред всички тия вересии
все затварят си очите,
та мирно им минават дните…
Но ето, че Паули Дитер,
безпристрастният арбитър,
за играта ясно калната
го изпрати в съблекалнята!!!
За грубости на център, тон
той заслужи си червен картон
и бате Гошо заралията,
заралията, завалията…
После пък Пиер Курда
стреля остро за беда
и отскочилата топка
зад Велинката затропка,
технично бита от Цветков
голът трети е готов!!!
Сини футболни величия
грабват всичките отличия
за вторите пък вместо мръвка,
остана празната калъфка!!!
Само много се ядоса Симо
на отбраната си боса
пред Джеви, Славков и Керима
роговори даже в рима:
“Щом пропуснахте си шанса,
марш веднага във прованса
мерки аз ще взема крайни
срещу пловдивските майни!”
И тримата ни заралии
откак станаха паралии,
ни провалят мач след мач,
та и тях ще хвърля в тъч;
“Велина най ще е добре
аз мисля в “Черно море”
по обичай доволно древен
Танев ще си върнем в Плевен,
Цецо Йончев – ситна цаца,
ще потириме във Враца,
а Пирин срад тълпи роднински
ще проводиме Безински!” –
тъй говори Симулията,
утеха търсейки в ракията,
но като вижда се, в стана
пред него никой не остана…
Сред мириса син елей
Левски чества юбилей
послучай кръглите години
понесе лесно трите дини
шампионата, двете купи,
без никой тим да подкупи!
Напусна ЦСКА хорото,
око не радва им среброто
правеха си други сметки,
че техните марионетки,
ще спрат победният ни ход
под футболния небосвод!
Но, както казват, “се ла ви”,
животът нивга не върви,
щом приятелчета мили,
разчитате на чужди сили
затуй чешете си търбуха
някъде във втора глуха…
Манол Манолов – Симулията
се размина с емболията,
но Стоянчо Йорданов,
случая не беше нов
забравили ли сте това,
че той пази при седем – два?
Така в трийсетия кръг
те паднаха без хък и мък
и разбраха : няма веч
от съдиите гювеч!
” Сера бона, сера бона!
много здраве от Гибона!” –
публиката – синя лава
методично им припява…
Нападна ЦСКА на екс
отновно “синия комплекс”
и в трите мача през сезона
не им достигна хич озона
разбрахме всичките това
от сбора, дал пак седем – два!
ЦСКА е явно в криза
Левски грабна трите приза,
след не една добра покупка,
оставени трева да хрупкат
вицешампионите фамозни
стават мъничко нервозни
че явно никак не върви
Левски да се поздрави
като истински шампион
под синия ни небосклон!
Пък и случи се така
играчите на ЦСКА
след тез големи разминавки
минават на по-ниски ставки…
А Младенов и Джевиза
без голмайсторската виза:
Ераносянчо, Едуард
ги скъса на последний старт!
И тъй шампионите напети
станаха лекоатлети
за трети път търчат по пистата,
недосегаеми в ранглистата!
Купата като прихвана,
оплака им се капитана
почуствал някъкво безсилие,
разтегнал лошо сухожилие,
да дига тия тежки купи
с тях Левски вси рекорди счупи!!!
И чудо медицинско стана
Пламен Николов капитана:
след тази синя атака
не му стигна едната ръка
фурор за цялата планета
бе му присадена трета!!!
За туй днес Левски ще почерпи
наемайки си яки шерпи,
да носят тия тежки купи,
(напомнящи разляти супи)…
Единствен след разгрома боен
Велинов май е по-спокоен:
Защо пък да надавам стон,
поне кумеца е шампион!
(кумецът му без аф и даф
е Михайлов, Борислав
по навик от наследство стар
славният ни син вратар…)
На този свят възторжен гост,
време е да вдигна тост,
България триумфално гледа
на Левски тройната победа
и казва пред света на глас:
“Удари синия ни час!
Ще хвърлим успешен пул
с “Ювентус” или с “Ливърпул”!!!”
А вий, читатели любими,
разбирайки от ритъм, рими,
четете тази ода,
докато син е небосвода,
докато Левски тим фурор е
с един девиз “Напред, нагоре!”
1984/85 – изпуснатият шанс
В българското първенство се въвежда интересно правило – при резултат 0:0 отборите не печелят нито една точка. Познайте как завършва “Левски” в първия кръг? 0:0 с “Миньор” (Перник).
“Бяхме в слаба форма в началото на първенството. Е, бихме ЦСКА по инерция с 1:0, но само това. После се паднахме отново с Щутгарт. Идваха за отмъщение. В първия мач завършихме 1:1. Дойде време за реванша! Разнищихме ги! Точно както те ни мачкаха миналата година, ние можехме да им вкараме 2-3 гола само второто полувреме. Мачът свърши 2:2. Тогава бях на бригада в Грудово, а след последния сигнал си спомням как се прегръщахме с другите левскари там. Навсякъде имаше левскари.”
Следваше мач с “Днепър”. 1/8 финал за КЕШ. Този “Левски” е решен да стигне далеч.
“Това беше сезонът на волетата. Пламен Цветков бе вкарал невероятен гол срещу “Щутгарт”, но този на Емил Велев за 1:1 във вратата на украинците не отстъпваше. Като цяло този сезон имаше 4 или 5 голове от воле, които ми напълниха душата. Първият мач свърши 3:1 за нас. В реванша ни поведоха с 2:0, а малко преди края Емил Спасов трябваше да изпълнява дузпа. Пропусна я. Ако я беше вкарал, ги отстранявахме. На 1/4 финал “Днепър” игра с “Бордо”. Трябва да кажа, че по онези времена, ако ти се падне френски отбор, ти се радваш. Сигурен съм, че това беше шансът ни за пробив до полуфинал в КЕШ.”
В последствие “Левски” става шампион, но титлата му е отнета, заради ОНЗИ мач – финал за Купата на България, в който заради бой между двата отбора, футболът у нас никога повече не е същият.
ВНИМАНИЕ! Очаквайте специален материал, посветен на ОНЗИ мач през 1985-та, който променя съдбата на футбола в България – с разказите на левскар и цесекар.
След футболните промени
През сезон 85/86 очаквания няма. “Левски” завършва на пето място, а публиката приема, че трябва да се даде време, за да се изгради нов отбор.
Бяха изключени от футбола най-добрите ни футболисти. Емил Спасов беше подписал предварителен договор с “Порто”. Трансферът пропадна. През 1987 г. “Порто” спечели КЕШ. Провалиха кариерата му. Сираков също беше наказан.
Иначе ставаха хубави, отворени мачове. Помня загубата от “Ботев” (Враца) с 3:6. Не бих казал, че ни надиграваха, дори мачът си вървеше спокойно и очаквахме да ги бием. Но в един момент защитата ни просто започна да става много пропусклива.
Както и да е, върнахме им го. Следващия сезон ги бихме 7:1. Той беше и успешен в евротурнирите. Отстранихме “Вележ” (Мостар), които бяха много силен отбор по онова време. Тук ги бихме 2:0. В реванша ги поведохме 1:3, а те ни обърнаха с 3 гола за по-малко от 10 минути в края. Но не им стигна времето за още. Това беше сигнална лампа, но никой не обърна внимание. Последваха мачове с испанския “Сарагоса”. Ние на испанците по принцип трудно се противопоставяме – тук също ни отстраниха. А си и харесаха Сираков. В последствие го привлякоха.
Шампиони’88 – премеждия в Пловдив
Следва нов шампионски сезон. Гоненето с “червените” не стихва до самия край.
“През пролетта направихме един от прословутите обрати – от 0:2 до 3:2. Те ни поведоха в първите 10 минути, но до 30-та вече водехме в резултата. Всъщност, този резултат можеше да се случи още през лятото на 1987-ма, но тогава се спряхме на 2:2, след като изоставахме с два гола.
През април бяхме в Пловдив, за да гледаме гостуването ни срещу “Локо”. Бяхме сред домакинските фенове. Същевременно вървяхме точка за точка с големия ни опонент ЦФКА. “Локо” ни поведоха 10 минути преди края. Феновете им ни бяха надушили, че сме за “Левски”. Започнаха подвиквания: “Май,май няма да станете шампиони”! Междувременно ние слушахме мача между “Спартак” (Плевен) и ЦФКА по радиото. “Спартак” поведе… който се смее последен, се смее най-добре! В края и двата мача завършиха 1:1, но нас това ни устройваше. Станахме шампиони!”
Антверпен – немислимото
Всички знаем какво се случва. Но повечето левскари, които не си спомнят този мач, трудно биха могли да си представят значимостта на събитието. То излиза отвъд този мач.
“Играехме много добре в реванша в Белгия, след като тук бяхме завършили 0:0. Поведохме ги с 3:1 в 89-та минута. Бях готов да излизам на дискотека. След това се случи немислимото. Гол, още един, трети. 4:3. “Левски” е аут от Купата на УЕФА по най-болезнения начин. “
Мнението на “Ритнитопъ”: Което десетилетие от историята на “Левски” си изберете, то ще ви покаже пълния “син” пакет от емоции – мъка, радост, небивалици, магически отигравания, паметни резултати и в двете посоки. Видимо е колко силно е било въздействието на този отбор от 80-те върху неговите фенове, щом той се помни в детайли и до днес!
Be First to Comment