Нека си припомним за легендарния англичанин Боби Мур и за една нелепа, но забавна история в Колумбия, от която успява да се измъкне невинен.
След броени дни ще се отбележат 20 години от кончината на един от най-великите защитници във футболната история. Робърт Фредерик Челси Мур – известен просто като Боби Мур, е роден на 12 април 1941 г. в Баркинг, Англия. Той се превръща в истинска легенда на “Уест Хям” със своите 544 мача и 24 гола за 16 години при “чуковете”. В състава на националния отбор на “трите лъва” отбелязва 108 двубоя и 2 гола.

Според анализаторите на Sky Sports Боби Мур е най-великият футболист, който никога не е ставал шампион на Англия. С клуба от Лондон той печели само ФА къп (Купа на футболната асоциация на Англия) и Купата на носителите на купи.
Нека си спомним за него с една забавна история, разиграла се в колумбийската столица, от която той все пак излиза невинен.
Сър Алф Рамзи, треньорът на Англия, е човек, който не обича да губи времето си. “Справихте се добре, но е по-важно да спечелим след четири години в Мексико”, казва той на отбора си в съблекалнята, непосредствено след победата на Англия на Световното първенство през 1966 г. Англичаните не одобряват първенството през 1970 г. да се провежда в “земята на ацтеките” и дори защитават позицията си с научни изследвания. Оказва се, че жегите и надморската височина намаляват ефективността на европейците с цели 5%. Англия гласува срещу кандидатурата на Мексико по време на избора на домакин през 1964 г.
Гласът “против” е широко обсъждан и разпространяван из мексиканската преса и години наред местните подготвят подобаващо посрещане – Англия е обществен враг №1 по време на шампионата.

Преди старта на Световното Англия решава да се аклиматизира с турне за мачове в Колумбия и Еквадор. Отборът се настанява в хотел “Текуендама” в колумбийската столица Богота. Още в първия ден преди вечеря Боби Чарлтън и Бони Мур влизат в бижутерийния магазин “Фуего Верде” (“зелен пламък”), за да разгледат колумбийската национална гордост – смарагдите.
Малко преди футболистите да напуснат магазина, продавачката Клара Падиля изпада в паника, защото забелязва, че липсва златна гривна с четиринадесет камъка, която според нея Мур е сложил в джоба си. По-късно, в лобито на хотела, Мур обръща джобовете си пред пристигналия полицай и доказва, че те са празни. Двамата с Чарлтън отиват на вечеря, на която се появява и собственикът на магазина – Данило Рохас, който също твърди, че Мур е откраднал въпросното бижу, оценено на 1500 паунда. Футболистът предлага отново да бъде претърсен и в крайна сметка неприятностите за него се разминават.

Англия побеждава Колумбия, а след това лети и за Еквадор, където записва нов успех над домакините си. На връщане самолетът каца в Богота, за да зареди гориво по пътя си към Мексико, а там Мур е арестуван. На предварителното изслушване съдията Петер Дорадо разпитва Боби Мур в продължителност на близо 4 часа, а футболистът отново отрича всички обвинения по свой адрес. Този път се е появил нов свидетел, тъмнокожият търговец на бижута Алваро Суарес, който твърди, че английският футболист е сложил нещо в джоба си при престоя си в магазина. Капитанът на тима прекарва четири дни в ареста. Необходима се оказва и намесата на британския премиер по това време – Харолд Уилсън, за да бъде освободен и да се присъедини към съотборниците си.
В автобиографията си Боби Мур пише:
“Пристигнах в Гуадарахара само с дрехите върху себе си.”
Магистратът настоява да се направи възстановка на случая, при която продавачката показва как англичанинът е прибрал бижуто в левия джоб на палтото си. Връхната дреха на играча обаче няма ляв джоб. Разследването по-късно установява заговор между Падиля, Рохас и Суарес, като “Сънди Таймс” се добира до копие от договор, според който последният свидетел ще получи 5000 песос (около 100 паунда), за да набеди легендарния защитник в престъпното деяние. По онова време е било обичайна практика чужденци да бъдат обвинявани в кражби и изнудвани за пари. Обвиненията срещу Мур са свалени чак през 1972 г., а три години по-късно той получава официален документ от колумбийските власти за това, че е невинен.
Междувременно Алф Рамзи разказал за случилото се на шокираните футболисти по време на полета към Мексико. Нападателят на “Уест Бромич” – Джеф Астъл, имал страх от летене със самолет и затова ударил няколко питиета за кураж. Той се появил в леко неадекватно състояние на летището, а останалите били притеснени за Боби Мур. “Отбор от крадци и пияници” -това е залгавието, посрещнало ги на следващия ден по местните вестници.
“Сър Алф реши, че местната храна не е подходяща за нас и доведе готвач. Това обиди страшно много местните”, каза Боби Чарлтън. “Бяхме меко казано непопулярни. Никой не искаше Англия да спечели дори и един мач!”.
Мнението на ”Ритнитопъ”: Несъмнено прелюбопитна история, в която главният ни герой е напълно невинен. В днешно време на много футболисти се повдигат различни обвинения, най-често за сексуален тормоз. Те обаче понякога са инсценирани. Пример за това е случка със сънародника на Боби Мур – Мейсън Грийнууд. Той се оказва невинен, но възстановяването на обещаващата му кариера остава под съмнение. Англия и светът печелят от това, че Мур се измъква “сух”, защото вероятно нямаше да видим този ярък талант на терена, ако бе осъден.
Източници:
(1) https://www.book.store.bg/p350221/svetovnite-pyrvenstva-v-100-istorii-vasil-kolev.html
Be First to Comment