Паоло Роси – играчът, който стана роман

“Роси има място в националния отбор на Бразилия!”, Пеле 1978 г.

В италианския език преди четиридесет години се появи нова дума, която се използва и до днес – “паолороси”. Означава “човек, който сам може да ти спечели титлата”. Езиковото творчество не е единственото, което Роси отприщва с шестте си гола в Испания през 1982-ра. Впечатляваща е и “художествената част”. Например мнението на известния италиански журналист Дарвин Пасторин.

Паоло Роси не е играч, а роман. Той е обичан и мразен. Опита успеха и провала. Беше превъзнесен, но и забравен. Неговият футболен живот може да изпълни страниците на “Война и мир”.

-Дарвин Пасторин

Роси е роден през 1956 г. в Прато, градче близо до Флоренция. От там произхожда и друг велик голмайстор – Кристиан Лукарели. Паоло е привлечен от “Ювентус” независимо, че още в ранна възраст е претърпял две операции на коленни връзки и е смятан за “стъклен”. Преди да изиграе и един мач за “Старата госпожа” бива изпратен под наем на “Комо”, но не се преставя впечатляващо.

Това кара “Ювентус” да търси вариант и продава половината му права на “Виченца”.Там обаче къдрокосият футболист среща треньора Джак Батист Фабри, който ще има ключова роля в кариерата му. Фабри забелязва умението на Роси да пробива през защитата и променя поста му на централен нападател. Отговорът е 21 гола в 36 мача, с което “Виченца” влиза в Серия А.

През 1977-1978 Роси е неудържим и в елита бележи 24 попадения в 30 двубоя и логично през сезона идва първата повикателна за националния тим. Нападателят дебютира в мач срещу Белгия през 1977 г., след като нанизва хеттрик срещу “Рома”

На Мондиал ’78 вкарва на Франция, Унгария и Австрия, а италианците финишират четвърти. Самият Пеле прави съвършеният комплимент:

“Роси е футболист, който има място в националния отбор на Бразилия!”

-Пеле

Подобни думи няма как да не направят впечатление и при завръщането от Аржентина го чака преживяването, наречено “празен плик”. По онова време се използва практиката играчи, които са собственост на два отбора, да бъдат търгувани на търг чрез тайни оферти.

Президентът на “Виченца” Джузепе Фарина обаче е готов да се бори с “Ювентус” и дава смайваща оферта, с която взема останалата половина от правата на “Златното момче’”за 2 милиона долара. Паоло пък се превръща в най-скъпоплатеният играч в калчото.

Той е твърде “незабележим” извън терена. Дава всичките си спечелени пари на съхранение при своя баща, който е текстилен работник. Заливат го неприлични предложения от стотици жени, но Паоло се жени за осемнадесетгодишната си приятелка – Симонета.

“Съпругът ми е ревностен католик, който не пропуска неделната служба”

казва тя в едно от първите си светски интервюта.

От този момент обаче нещата тръгват надолу. Оказва се, че президентът на “Виченца” Фарина не си е направил добре сметката и трябва да продаде няколко футболисти, за да финансира оставането на Роси. Головете му пресъхват, а “Виченца” изпада и футболистът е даден под наем на “Перуджа”.

Там идва и най-големият проблем за него. Гръмва скандалът “Тотонеро”. Роси е един от 38-е играчи, които получават обвинения за уговаряна на мачове и по-специално на два-“Милан” -“Лацио” и “Перуджа” – “Авелино”. Установено е, че той е казал на терена реплика от сорта на “Два на два? Няма проблем!” Роси твърди, че се е пошегувал, а в мача той е най-добрият на терена и вкарва 2 гола. Един от свидетелите обаче твърди, че преди мача му е предложен този резултат и футболистът е отговорил: “Не ме интересува резултатът, за мен е важно аз да вкарам няколко гола!”

Роси е със спрени права за три години, койте биват намалени след това на две. Треньорът на Италия на Евро ’80 Джиджи Пероначе смята, че нападателят, който не може да използва е изкупителна жертва.

“Неговата единствена грешка е, че от неопитност не е казал веднага на клуба или федерацията за “офертата”.

твърди наставникът на “адзурите”.

Така Роси се превръща в най-известния зрител на Серия А за цели 2 сезона . “Ювентус” обаче е толкова сигурен в качествата му, че решава да го откупи, макар да не може да го използва веднага. На 29 април 1982 г. Паоло Роси се завръща. Играе в последните три мача и с два гола в тях помага на “Юве” да стане шампион.

Националният селекционер Енцо Беардзот го взема в националния отбор за Мондиала в Испания, което предизвиква вълна от критики. Определят решението като “хазартно” и сравняват риска с този на английския наставник Рон Гринууд да повика Кевин Кигън на Световното. Но и Роси дава поводи на критиците в мачовете от групата. Питат го дали е нервен, а той отговаря нахакано:

“По-скоро съм любопитен! Италия има големи проблеми, а аз не съм магьосник!”

-Роси в отговор на въпроса дали е нервен.

Срещу Полша е незабележим, а срещу Перу е сменен на полувремето. Всяко негово докосване на топката се посреща с бурни освирквания. В автобиографията си Роси споделя, че трите мача от групата са били най-слабите в цялата му кариера.

Трите гола срещу Бразилия обаче променят всичко като с магическа пръчка. Президентът на Италия Сандро Пертени възкликва :

“Ще направя това момче комендаторе !” (италианският еквивалент на рицар).

-Президентът на Италия

Но след Световното тръгва отново надолу. “Ювентус” отива на финал за КЕШ срещу “Хамбургер” през 1983 г. На ¼ финала като гост на “Астън Вила” той открива резултата в първата минута с глава след центриране отляво. Цяла Италия не вижда гола, по ирония на съдбата – последният му значим в кариерата. Причината е, че още текат реклами.

На финала срещу “Хамбургер” Роси ще получи обвинения за загубата с 0:1, както и за отпадането на националния тим в квалификациите за Евро ’84. “Ювентус” става европейски шампион на “Хейзел” през 1985 г., а това е последният мач на Паоло с чернобялата фланелка.

Продаден е на “Милан”, където вкарва едва два гола за цял сезон, а после отива във ”Верона” за още един. През 1987 г. Приключва с футбола, едва на 31 години и измъчван от хронични контузии в коляното. Или едва пет години след като е извел Италия до титлата. Отдава се на тих живот, канен е непрекъснато в носталгични шоупредавния и накрая издава автобиография с красноречивото заглавие “Аз разплаках Бразилия!”

Мнението на ”Ритнитопъ” :”Паоло Роси не е играч, а роман.Той е обичан и мразен. Опита успеха и провала. Беше превъзнесен, но и забравен”. Можем само да съжаляваме, че бе преследван от контузии и слага край на кариерата си едва на 31 години.

Източници:
⁽¹⁾ https://www.book.store.bg/p350221/svetovnite-pyrvenstva-v-100-istorii-vasil-kolev.html