Press "Enter" to skip to content

Достатъчен ли е приносът на чужденците за българския футбол?

През годините сме свикнали да слушаме за любимите стратегии на футболните демагози – за налагане на юноши и нуждата от чужденците в българския футбол.

След като надлъж и нашир дискутирахме темата за чужденците в националния отбор , време е да се гмурнем в родния ни клубен елит. Именно там, смятаме, се крият по-задълбочените проблеми в българския футбол. Все пак, ако националният отбор е отговорът на една математическа задача, клубните отбори съставят числата, с които се борави в нея. Треньорите пък са тези, които трябва да я решат. Едно е сигурно – чужденците в българския футбол не увеличават опциите за избор на националния селекционер.

През този век и особено в последното му десетилетие, подписването с футболисти с чуждестранно гражданство се превърна в нещо съвсем нормално. Представителите на родните клубове описват тези инвестиции като нужни за вдигане на качеството на шампионата. И така това се превърна в трансферна политика номер едно у нас. С леко подозрително око обаче, ние забелязваме, че на вратата на „Царско село“ стои 33-годишен вратар с наднормено тегло. Още повече, за клубове в изключително тежко финансово състояние като „Левски“ и „Ботев“ (Пловдив) трансферите тази зима отново бяха учудващи. Футболисти с прилична репутация, но играли прекалено малко в последно време, акостираха на „Герена“ и в Коматево.

Тези факти ни карат да се запитаме това ли е най-адекватният вариант за развитието на един футболен клуб? Защото финансово изглежда необосновано да подписваш договори с футболисти, от които трудно могат да се изкарат пари. Причини има колкото искате – възраст, краткосрочни договори, липса на игрова практика. А всеки сезон ни разказва история за финансово нестабилен клуб, който е на ръба на оцеляването. При това в шепи.

Как започва всичко?

Интересно е да проследим как точно и с какви темпове навлезе практиката на входящите трансфери от чужбина. Тактично ще пропуснем да повторим играчи като Амедео Клева. Преди убийствения режим в България игралите чужденци са по-скоро изключения, а и нивото на играта е съвсем ниско.

След освобождаването ни от комунистическо робство, логично пазарът се разширява. Българските клубове на първо време имат възможност да правят изходящи трансфери и то за доста прилични суми. Обратното се случва рядко , но все пак има някои запомнящи се чуждестранни играчи – Далибор Драгич, Предраг Пажин (Левски); Бобан Бабунски (ЦСКА) са най-достойните за споменаване, като само Драгич има над 50 мача от изброените. Игралите чужденци в наши клубове пък са над 15.

На фона на тази съмнителна успеваемост, настъпи новият век, а с него се увеличава и инвестирането в чуждестранни играчи. Не можем да не отбележим, че спадът в резултатите на националния ни отбор и тенденцията на масово привличане на чуждестранни играчи в клубния ни футбол хронологично и като темп на изпълнение са правопропорционални. Това не е заключение, а по-скоро наблюдение.

От друга гледна точка, би било трудно за “Левски”, ЦСКА и “Литекс” да постигнат евроуспехите без играчи като Седрик Бардон, Игор Томашич, Лусио Вагнер, Ибрахима Гай, Мурад Хидиуед и Сандриньо. Но като се загледаме в „идеалните единайсеторки“ на тези три клуба по време на европоходите им, виждаме преобладаващо наличие на български играчи.

Разбира се, не можем да не пропуснем и по-скорошните успехи в ЕКТ. Футболисти като Гара Дембеле, Сержиньо Грийн и Мишел Платини умееха да правят разликата на терена. И дори тогава виждаме, че ядрото в нашите отбори е изградено от българи, като в „Левски“ определено футболисти като Дембеле и Тасевски вдигаха класата. В същото време, в ЦСКА качеството идваше от футболисти като Спас Делев, Тодор Янчев и др.

За да стигнем и до последните няколко пробива на „Лудогорец“, където български състезател трудно би се наложил. Политиката на клуба изисква скъпоплатени играчи с блестящи визитки. Участието на ЦСКА-София в Лига Европа през този сезон пък не бе никак лошо като резултати , Но Йомов, Антов и Занев бяха изключенията при иначе пълния с чужденци червен тим.

Ниски (никакви) претенции – много чуждестранни играчи?!

Да допуснем хипотезата, че отборите, които се борят за участие в европейските турнири, обосновано търсят най-доброто на чуждия пазар. Участвайки в европейските турнири, те вече са на чуждия пазар (ще се върнем и към грандовете). Но нека разгледаме по-обстойно някои примери за отбори, чиято цел е оцеляване или участие в топ 6 на „Ефбет Лига“ .

Интересни примери са отбори като „Верея“ (Стара Загора) и „Царско село“. Това са школи, които доминантно отговаряха за развитието на най-младите ни кадри в съответните региони. В последствие се стигна до навлизането им в мъжкия футбол. Аргументите за участието на „Верея“ в тогавашната „Първа лига“ бяха меко казано съмнителни, след като клубът бе поканен в първенството за принос към българския футбол(1). В иначе скромния старозагорски отбор намираме интересни футболисти, незапомнени с нищо. За да не ги изреждаме, ще посочим само най-любопитните цифри – преминалите през „Верея“ чуждестранни футболисти са около петдесет(2). Що се отнася до „Царско село“ – броят е двадесет(3).

От цели седемдесет футболисти, само двама се открояват с качествата си – мароканският страж Ясин Ел Харуби и нидерландското крило Родни Антуи. Да споменаваме ли отново процента на успеваемост? За каква инвестиция изобщо става дума? Едно изречение е достатъчно само да се отбележи и интернационалния „Етър“ (Велико Търново) в сезон 2012/2013(4), след което последва и фалит на дружеството. С „Верея“ случаят беше идентичен, докато „Царско село“ продължава да крета.

Разбира се, има и клубове, в които се следва последователно налагане на български футболисти – ЦСКА 1948 и „Славия“ се открояват. Не можем да откроим нито един от тези два отбора със забележителни успехи… засега. Редно е да се отбележи, че талантливи футболисти като Филип Кръстев, Денислав Александров и Калоян Кръстев получават шанс за изява. Това няма как да не е похвално. Но разбира се, налагането на юноши не трябва да е самоцел без дългосрочна стратегия. Индивидуалното развитие зависи не по-малко и от самите тях. От Ритнитопъ следим игрите им изкъсо.

Мнението на Ритнитопъ:
Не сме тук, само за да критикуваме налагането на чуждестранните футболисти и да пропагандираме псевдопатриотизъм.

Споделяме мнението, че българският футболист, както и българският треньор има нужда да се учи от класни колеги, пребивавали в най-сериозните школи по света.
Това, което поставяме под въпрос, са приоритетите на собствениците и ръководствата, които управляват клубовете. Как изобщо очакваме да се развива българският футбол, националният отбор и да имаме футболисти, готови за футбол в Западна Европа, след като с години се налага модел на краткосрочни инвестиции с нулева (дори негативна) възвръщаемост? Да продадеш играч срещу трансферна сума се равнява на чудо, а да заключиш финансова печалба след продажбата му – за това направо трябва да се дава магистър по международни отношения, бизнес и финанси в едно.

От цялата тази манджа с грозде излиза, че по-големият процент чужденците, които играят тук, се ползват за „вътрешна консумация“. Човек ще си каже, че стадионите са пълни и чуждестранните футболисти пълнят окото на футболния фен по стадионите у нас. Но да не навлизаме и в тази болезнена тема.

План за развитие липсва, дори той да следва селектиране на чуждестранни футболисти. Такъв просто няма. Всеки клуб се „забатачва“ в дългове, които рано или късно са причината за фалитът на едно дружество и „припознаването“ на ново. Затова от Ритнитопъ смятаме, че дългосрочните инвестиции в школа и инфраструктура са единствените оправдани харчове, към които футболните клубове да се стремят.

Разбира се, дългосрочна инвестиция означава и много работа без видими резултати. Но пък ако имаше опция да се работи малко, а да се постига много, футболът щеше да е покорен от българските футболни клубове. Настъпило е време за усърдна работа по план и търпение. Защото сегашната „политика“ на футболните управници наподобява човек, който живее в гарсониера, защото може да си позволи само това, но кара нова кола и се разхожда с чисто нов смартфон.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

(1) Бързата смърт на един фалшив проект. (2017, May 30). offnews.bg. https://offnews.bg/futbol/barzata-smart-na-edin-falshiv-proekt-656815.html

(2) FK Vereya Stara Zagora – Club profile 18/19. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/fk-vereya-stara-zagora/startseite/verein/40456?saison_id=2018

(3) Tsarsko Selo SOFIA – Club profile. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/tsarsko-selo/startseite/verein/55555

(4) Интернационалният Етър взе и афганистанец. (2013, January 22). bTV Новините. https://btvnovinite.bg/a-grupa/internatsionalniyat-etar-vze-i-afganistanets.html

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.