Press "Enter" to skip to content

Щипка футбол и много проблеми – сезонът на „Левски“ през очите на “Ритнитопъ”

Отборът на „Левски“ преживя поредния си тежък сезон. Трудно бихме могли да го наречем успешен. От друга страна, думата която търсим, не е и провал. Тези изречения олицетворяват сезона за „сините“.

Въпреки това, ще се опитаме да постигнем немислимото – да намерим последователност и ред в хаотичната кампания, която изживяха всички, свързани с 26-кратния шампион на България.

От кол и въже.

Впрочем, на този принцип започваха повечето от шампионатите за „сините“ в последното десетилетие. Голям брой футболисти биваха освобождавани, за да дойде нова дузина играчи, от които се очакват резултати. Кога? Веднага!

За разлика от миналите случаи, когато решенията за привличане и освобождаване „на килограм“, през лятото на 2020 г. процесът се случи принудително. Заради финансовата безизходица, която преследва „сините“ от година и половина насам, мнозинството от играчи напусна клуба в търсене на стабилност.

Наско Сираков пое кормилото на Герена. Епизод пореден на „новото начало“ започна. В опит да бъде актуализиран бюджетът съгласно новите финансови условия в клуба, политиката за привличане на футболисти бе извънредна.

Феновете отново откликнаха. Бе поставен нов рекорд за продадени абонаментни карти, а с правото да се наричат членове на клуба могат да се похвалят близо 19 хиляди левскари (1). „Левски“ се завръщаше към своите корени – издържан от своите привърженици и представян на терена от свои.

Синята фланелка беше облечена от футболисти, чиито футболен път бе в застой. Търсеният профил все пак бе забележим – завръщаха се юноши на „Левски“ и играчи, минавали през клуба в даден период. Куриозно, дни преди откриващият сблъсък срещу „Берое“, липсваше партньор за Живко Атанасов в сърцето на отбраната. На пожар се появи Тома Даске (2).

Шампионатът започна, а „Левски“ водеше по-важна битка извън терена. „Сините“ бяха вперили поглед в търсене на финансова стабилност, а случващото се на терена бе от второстепенно значение. Заслужена загуба от „Берое“, щастливо равенство в Кърджали и загуба от „Царско село“ бяха повод за алармиращо притеснение сред левскарите. Отборът беше сред най-слабите в елита. Победа над „Монтана“ с 4:0 позволи на „Левски“ да поеме глътка въздух в паузата за мачове на националния отбор. Точно навреме!

Борислав Цонев!

В едно слънчево септемврийско утро, „Левски“ трябваше да изиграе контролна среща срещу „Витоша“ (Бистрица). Тя бе важна за играчите, които бяха дошли на проби. Едногодишен договор пък бе подписал Борислав Цонев(3).

Напуснал „Левски“ през 2016 г., кариерата на десетката се разви любопитно. Халфът се разбираше със затворени очи с Мартин Камбуров. Двамата бяха заедно в „Берое“, където Цонев впечатляваше в рамките на три години. След успешен престой в „Интер“ (Запрешич), техничарят остана без отбор. Пътищата на Цонев и любимия му „Левски“ отново се преплетоха.

Контролата срещу „Витоша“ завърши при резултат 1:1, което бе нов повод за притеснение. Но то сякаш намаляваше. Цонев демонстрира форма, прилягаща на играч, който не е спирал да участва в официални срещи. Той отбеляза и гол от дузпа, който бе просто награда за добрата му игра.

Последваха победи срещу „Етър“ (2:1) и ЦСКА 1948 (3:0), а настроението на ст. Георги Аспарухов бе приповдигнато. Завърна се и братът на Боби – Ради Цонев. Двамата летяха на терена. Но радостта бе кратка.

Контузии и посредственост.

Сякаш съдбата си направи много лоша шега с „Левски“. В рамките на два поредни мача, двамата близнаци Цоневи получиха идентични контузии, които ги извадиха от игра за месеци напред (4).

Липсата на близнаците се отрази катастрофално на терена. Липсваше креативност, настроение и удари към противниковата врата. Лошото настроение отново преобладаваше, но този път се задържа до самия край на годината. В отбора се завърна напусналия през лятото Мартин Райнов (5). Трансферът беше приет със смесени чувства от мнозинството. Райнов не впечатли през първия си престой в „Левски“, но дефанзивният халф беше твърдо решен да докаже, че заслужава да играе за „сините“.

Глътката въздух – Славиша Стоянович.

След загуба от „Лудогорец“ в Разград, дойде нова и нужна национална пауза. Много „сини“ футболисти бяха инфектирани с коронавирус, което доведе до отлагане на редица срещи. Завърна се бившият треньор Славиша Стоянович(6). Целта пред него бе да закърпи ситуацията, която изглеждаше опасна. „Сините“ бяха застрашени от изпадане. За пръв път в своята история.

В повторния дебют на наставника, „сините“ изненадаха всички, побеждавайки „Локо“ (Пловдив). Това бе и единствената победа през 2020 г., след контузиите на братята Цоневи. Предстоеше зимна пауза. Тъмните облаци и финансовата несигурност продължаваха да бъдат част от сезона на „Левски“.

Въпреки това, Стоянович и Сираков съумяха да привлекат футболисти с цел да спасят клуба от изпадане. Качествата на някои от тях бяха и все още са съмнителни, а това е логичният резултат от бързо скалъпена селекция. Селекцията не беше пълен провал – сред новите имаше и добри попълнения. Липсата на средства в касата на клуба будеше съмнение около нуждата да се подписва с още футболисти.


Оцеляване – целта е изпълнена!

Доказателството, че е имало нужда от нови футболисти дойде бързо. „Левски“ не допусна загуба за първенство в първите си осем мача, преди да дойдат три поредни загуби от топ 3 – „Лудогорец“ (0:3), „Локо“ (Пд) (0:1) и ЦСКА София (0:2).

Въпреки приземяването, „сините“ заслужиха място в горната четворка от долната част на класирането. „Черно море“, „Ботев“ (Пловдив) и „Царско село“ бяха конкуренцията на „Левски“ в битката за седмото място, което дава право на бараж за участие в квалификациите на новия европейски турнир – Лига на конференциите.

Официални контроли.

Въпреки че феновете на „Левски“ пресмятаха точковата разлика с лидера в групата „Черно море“, дистанцията между двата отбора бе прекалено голяма. Поводи за оптимизъм все пак имаше.

„Левски“ победи „Царско село“ в първия кръг след редовната част на шампионата. 17-годишният Марин Петков се разписа, а Боби Цонев се завърна с гол в края на срещата. Играта на „Левски“ се бе променила. Славиша Стоянович се разболя и бе карантиниран (7), а кормилото пое неговият помощник – Живко Миланов. А левскарите заиграха с настроение в атака и с пренебрежение в защита. Това гарантираше интересни мачове.

Настроението в клуб и фенове беше приповдигнато, заради участието на много млади левскари в първия отбор.

Това обаче не кореспондираше със ситуацията извън терена, където „Левски“ беше, а и все още е финансово неуреден. Няколко писмени изявления на мажоритарния собственик Сираков целяха да успокоят феновете, но времето минаваше. Част от парите, които вече бяха постъпили по сметката на „Левски“ заради продажбата на Найджъл Робърта, бяха използвани за спешно погасяване на дългове.

„Левски“ доигра сезона в стила, който диктуваше събитията в клуба през целия сезон – непостоянно, вълнообразно и емоционално. Най-хубавите моменти до края на сезона бяха свързани с влизането на братята Цоневи в игра. Всеки път, когато двамата се появяваха на терена, публиката ставаше на крака и ръкопляскаше.

Един шампионат, който феновете със сигурност се надяват да не се повтори. Но също така година, която постави основите на бъдещия „Левски“. Оттук насетне, отново спортно-техническата част, която би трябвало да е най-важната в един футболен клуб, остава назад.

Награди на “Ритнитопъ”:

Играч на сезона: Мартин Райнов

Мартин Райнов се превърна в ключов играч за „Левски“ след завръщането си. От него започваше титулярният състав на „сините“.

Райнов разкри силните си страни на терена през този сезон. Той е неприятен за противниковите полузащитници заради умението си да отнема топката. Освен това, роденият в Габрово футболист винаги играе много опростено. В повечето случаи Райнов избира да подаде към най-близкия играч, което му помага да трупа самочувствие на терена, защото грешките са сведени до минимум. Вторият капитан на „Левски“ видимо е лидерът на този отбор.

Млад играч на сезона: Марин Петков

Конкуренцията тук е сериозна. Мартин Петков, Марин Петков и Патрик-Габриел Галчев се представиха впечатляващо за възрастта си.

Все пак смятаме, че има очевиден победител сред тримата изброени – Марин Петков. Левичарят внесе добро настроение на терена с изявите си. Само на 17 години, атакуващият халф вече има 3 гола и 2 асистенции до името си. Но това е най-малкият принос, с който той може да се похвали.

Петков играе със впечатляващо за възрастта си самочувствие. Начинът, по който той овладява топката, е наслада за окото. Младокът никога не се притеснява да опита нещо необичайно, когато играе с коженото кълбо.

Попълнение на сезона: Братя Цоневи

Борислав Цонев, както вече споменахме, беше една част от положителната промяна в играта на „Левски“. И тъй като двамата не могат да бъдат разделени, ние от „Ритнитопъ“ присъждаме наградата на двамата братя Цоневи – Борислав и Радослав.

Когато се завърнаха през септември, Боби сякаш бе човекът в по-добра форма. След дълготрайната контузия, която сполетя и двамата, изглежда Ради по-бързо намира своя игрови ритъм. Двамата допринасят не само с голове и асистенции.

Когато се появят на терена, това дава крила на съотборниците им, които започват да демонстрират по-високо самочувствие. Това помага на всеки един от отбора да разкрива качествата си без притеснение.

Мнението на “Ритнитопъ”: Някои от играчите, които останаха в „Левски“ до края на сезона, определено убедиха, че имат неподправеното желание да играят за „сините“. Повечето от тях очакват развитието с евентуалната смяна на собствеността, за да преценят дали ще останат.

Появата на кандидат-собственик е тема, върху която всеки се упражнява. Ние от „Ритнитопъ“ ще бъдем лаконични, тъй като ни се струва, че повечето хора се водят по темпото, зададено от медийини спекулации, откровени лъжи и заключения, които са базирани върху никаква основа. Струва ни се, че думите на члена на Надзорния съвет на клуба Петър Ганев от 28.05.2021 са достатъчни, за да опишат моментната ситуация:

„Вчера Управителният и Надзорният съвет на ПФК Левски проведоха среща с евентуалния нов собственик на клуба. Коментираха се бъдещите планове и най-важното за всички левскари – ясни гаранции за инвестиционните намерения и опазването на идентичността и традициите на клуба.
Крайното решение остава на Наско Сираков. То касае акциите, а не едно или друго решение на УС или НС. Разговорите ще продължат. Гледат се още документи. Водещото не е колко дни броим до сделката, а да се вземе правилното решение.

Източници:

  1. Сайт за преброяване на членовете на “Левски” – https://membership.levski.bg/
  2. Тома Даске – от долните дивизии на Франция до големия шанс в “Левски” – Топспорт. (2020). https://topsport.bg/levski/toma-daske-ot-dolnite-divizii-na-frantsiya-do-golemiya-shans-v-levski.html
  3. “Левски” подписа с Борислав Цонев – Официален сайт на ПФК Левски. (2020). https://levski.bg/%d0%bf%d1%84%d0%ba-%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0-%d1%81-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2-%d1%86%d0%be%d0%bd%d0%b5/
  4. Боби Цонев е с две тежки контузии, ще отсъства дълго – Спортал. (2020). https://sportal.bg/news-2020110215513623700
  5. “Левски” подписа с Мартин Райнов – Официален сайт на ПФК Левски. (2020). https://levski.bg/%d0%bf%d1%84%d0%ba-%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0-%d1%81-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%be%d0%b2/
  6. Наско Сираков представи новия треньор на “Левски” Славиша Стоянович – Официален сайт на ПФК Левски. (2020) https://levski.bg/video/%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%81%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%8c%d0%be/
  7. Славиша Стоянович е с положителен тест за Ковид-19. BgOnAir (2021) https://www.bgonair.bg/a/7-sport/222117-slavisha-stoyanovich-e-s-polozhitelen-test-za-kovid-19

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.