Новата (трета) генерация игрища за футбол на изкуствена трева се превърнаха в главен фокус на клубовете поради тяхното напреднало техническо развитие и широки възможности за използване. Въпреки че приликите с естествената трева са огромни, въпросът дали имитацията на трева води до повече наранявания е актуален.
Благодарение на проучване за еквивалентност, проведено в американското първенство по футбол (MLS), можем да отговорим на въпроса дали изкуствената трева е по-опасна от естествената. В продължение на четири последователни сезона (2013-2016) биват анализирани данните за контузиите, които са претърпели футболистите в първенството.
Футбол на изкуствена трева: По-бърза умора? По-висок риск от контузия?
Повърхността с изкуствена трева понякога има лош имидж. Първоначалната идея е ясна – създаването на изкуствени игрища е най-приемливата алтернатива на естествената настилка. Първите поколения изкуствени игрища представляват обикновен найлон върху бетон. В периода си в САЩ, който започва през 1977 година, Франц Бекенбауер усеща, че пластмасовите влакна влияят върху цялата му игра. Високите и дълги подавания, с които е свикнал да изпъква, просто не се получават. Причината? Кракът му не може да “влезе” правилно под топката, за да направи правилен пас.
Тогава започва и техническото развитие на имитационната трева. Изкуствените сламки от третото поколение, с които сме свикнали днес, се състоят от дълги, нагънати, пластмасови влакна, които позволяват добре преценен пас. Те са нанесени върху еластичен слой (основа), изработен от полиетилен, който лежи върху слой от чакъл и песъчинки, за да може да изтича евентуално събралата се вода. Гумените гранули между този слой и изкуствените сламки осигуряват опора и стабилност на играчите.
Всъщност те заместват пясъка, който е бил използван като пълнеж на изкуствени терени от второ поколение, което често е водило до болезнени ожулвания. Напоследък се експериментира с корк като екологично чиста алтернатива.
Днес терените с изкуствена трева са по-добри от репутацията им!
Футбол на изкуствена трева се играе от доста време. Както в професионалните, така и в любителските състезания. В сравнение с естествената настилка, имитационната предлага значително повече възможности. Освен че може да бъде използвана по-дълго, независимо от сезона и времето, поддръжката на изкуствената трева е значително по-евтина.
След многото подобрения в последно време, от ФИФА и УЕФА одобриха изкуствените терени като подходящи за най-високото ниво на футбола(1)(2)(3)!
Контузиите на глезените са по-чести на изкуствена настилка!
Все още няма достатъчно проучвания за инциденти, свързани с футболната игра на изкуствен терен. Предишни изследвания за появата на контузии по време на игра не са установили значителни разлики в риска от нараняване спрямо настилката(4). Размерите на разглежданите данни обаче също са малки. Наличните резултати показват, че долните крайници са стресирани по-силно в определени области от изкуствената трева. Навяхванията на глезена са по-чести при изкуствената настилка, отколкото при естествените тревни терени(5)(6).
Тъй като е трудно да се докаже ясна разлика, американското проучване за еквивалентност за пръв път разчита на т.нар. дизайн на непълноценност. Използва се главно в клинични медицински изследвания, когато е трудно да се докаже в сравнение на две терапии, че едно лечение е по -добро от другото.
Идеята зад този дизайн на теста: Вместо да се проверява дали има разлика в ефекта, фокусът е върху доказването на равенство. С този начин на изследване авторите искат да покажат, че изкуствената трева не е или е незначително по-опасна за здравето от естествената трева. С други думи: проучването има за цел да предостави доказателства, че разликата в честотата на нараняванията върху изкуствена и естествена трева е статистически незначителна.
Данните, които се анализират са предоставени от два американски отбора от MLS в продължение на четири последователни сезона. Здравните данни са събирани от медицинския персонал на отборите. Всички изкуствени настилки, които са участват в проучването притежават 2-звезния сертификат на ФИФА.
Резултати: Честотата на контузиите е една и съща!
Регистрирани са общо 2174 контузии. Статистически погледнато, има 1.54 наранявания на мач на изкуствена трева, докато 1,49 наранявания са настъпили на естествена трева. Стойностите са в рамките на определената граница за непълноценност от 0.15. По този начин изследването подкрепя констатациите от предишни проучвания, които не са открили значителна разлика между игрищата с изкуствена и естествена трева. Следователно общата степен на нараняване не е по-ниска при естествената трева, отколкото при изкуствената.
Резултатите противоречат на общото мнение на някои спортисти и експерти, които твърдят, че изкуствената трева води до повече травми. Най-вероятно това резервирано към изкуствените терени отношение се базира на настилките от първо и второ поколение, които са далеч от качеството на настоящите изкуствени терени.
А глезените?
В проучването са разгледани и конкретните контузии. В различните подгрупи травмите на глезена и травмите на ахилесовото сухожилие се срещат статистически по-често на изкуствена трева, отколкото на естествена трева. В случай на наранявания на стъпалото и предните стъпала може да се докаже непълноценност между двете повърхности, тоест няма разлика между настилките. Други проучвания обаче показват, че е крайно препоръчително глезените да бъдат вързани с бинт или други предпазни средства (тип чорап), тъй като тези мерки могат да предотвратят нежелани контузии.
Годишните нива на наранявания се увеличават във всички спортове!
Проучването също така показва увеличение на годишната степен на контузии – и при двата вида настилки. На естествената трева процентът на наранявания се увеличава всяка година от 1.28 наранявания на мач през 2013 г. до 1.81 наранявания на мач през 2016г. (41,5% увеличение). При изкуствената трева процентът на наранявания се е увеличил от 1.09 на 2.17 наранявания на мач (98,2%), докато средногодишното увеличение на естествената трева е 12,5%, а на изкуствената – 26,3%. Тази констатация трябва да бъде оценена в светлината на нарастващите нива на наранявания през последните години(7).
За да внесем яснота в ситуацията, контузиите рядко се дължат на една-единствена причина – например лоша повърхност на игралното поле. Следователно изследването насърчава по-нататъшни изследвания, които да включат други променливи в анализа, като например: данни за сериозността на контуцията, както и характеристиките на отделните играчи относно позицията на игра, историята на нараняванията и рехабилитацията. Други влияещи фактори са метеорологичните условия, сезонът, времето за игра, игровото поведение на противника и обувките.
Съдържанието се основава на изследването “Наблюдение на наранявания във футбола на Висшата лига (MLS). 4-годишно сравнение на наранявания върху естествена трева срещу игрище с изкуствена трева”, публикувано в American Journal of Sports Medicine през 2019 г.
Мнението на „Ритнитопъ“:
Общият процент на контузиите на изкуствената трева не е по-висок от този на естествената трева. В рамките на отделните категории контузии е установен по-висок процент наранявания на глезена и ахилесовото сухожилие по време на футбол на изкуствена трева. В други изследвани области на тялото не са открити клинично значими разлики между повърхностите на игралното поле.
Анализът на данните показва сравнима обща честота на контузии на двете игрални повърхности с общо 2 174 контузии. Дори и да няма значителни разлики, може да бъде заключено, че естествените терени за по-добрият вариант за ахилесите и глезените на играчите.
В същото време терените в България са с повече от естествена настилка. Тя е толкова естествена, че на места дори не се поддържа. Гледайки терените из останалите европейски държави, наистина си мислим, че ни е нужно проучване с изследователски въпрос „Безопасно ли е да се играе футбол по българските терени?“.
Източници:
(1) FIFA (2012): FIFA quality concept — handbook of requirements for football turf. https://www.fifa.com/about-fifa/official-documents
(2) FIFA (2016): Laws of the game. https://digitalhub.fifa.com/m/3f3e15cc1ab8977b/original/datdz0pms85gbnqy4j3k-pdf.pdf
(3) FIFA (2015): FIFA quality concept for football turf. https://www.fifa.com/technical/football-technology
(4) Kristenson, K., Bjorneboe, J., Walden, M., et al. (2016): No association between surface shifts and time-loss overuse injury risk in male professional football. J Sci Med Sport. 19:218-221.
(5) Ekstrand, J., Hagglund, M., Fuller, C.W. (2011): Comparison of injuries sustained on artificial turf and grass by male and female elite football players. Scand J Med Sci Sports. 21(6):824-832.
(6) Ekstrand, J., Timpka, T., Hagglund, M. (2006): Risk of injury in elite football played on artificial turf versus natural grass: a prospective two-cohort study. Br J Sports Med. 40:975-980.
(7) Jones, A., Jones, G., Greig, N. et al. (2019): Epidemiology of injury in English Professional Football players: A cohort study. Physical Therapy in Sport. 35:18.22.
Be First to Comment