Press "Enter" to skip to content

“Спортинг” (Лисабон): най-българското място в Португалия

Спортинг” (Лисабон) не просто е настоящият шампион на Португалия. Също така не е просто един от “трите големи” клуба, както са известни в най-западната държава в континентална Европа. “Спортинг” е най-българското място в Португалия!

“Аристократите”, “Лисабонците”, “Зелено-белите” и най-вече “Лъвовете” са един от трите най-големи спортни клуба в Португалия, заедно с отборите на “Порто” и “Бенфика”. Зеленият отбор от столицата е основан през далечната 1906г., а само 2 години по-късно печели първия си трофей срещу отбора на Естефания (не съществува към ден днешен)(1). Първият голям трофей на “Спортинг” идва през сезон 1922/23, когато отборът печели предшественикът на настоящата “Примейра лига” – държавното първенство на Португалия.

Президентите на Спортинг Лисабон
Всички президенти на “Спортинг”, снимка: Теодор Георгиев

В началото на спортната история на клуба, домът на “Спортинг” се е казвал “Аламеда до Лумиар” и е открит на 8 май 1906г., месец преди да бъде основан клуба. Десет години по-късно домът вече се казва “Кампо Гранде 412”(2). Пребиваването на “Кампуса”, както са го наричали, продължава около 30 години, след което “Спортинг” се завръща на стадион “Лумиар”, но стадионът има ново име – “Лисабонски стадион” (“Stadium de Lisboa)(3)!

Последната титла на Спортинг
Снимка от музея на “Спортинг” в частта с шампионските трофеи на Португалия. В средата – последната титла на отбора от сезон 2020/21.; снимка: Теодор Георгиев

Това е и стадионът-дом на “зелените”, когато стават за първи път шампиони на Португалия през сезон 1940/41. През същия сезон е спечелена за първи път и Купата на Португалия. В следващото десетилетие “Спортинг” ще спечели титлата пет пъти, ще бъде вицешампион четири пъти и един път ще се окичи с бронзовия медал.

Снимка на “Лисабонския стадион” от средата на миналия век; снимка: sporting.pt

След много местене и реконструкции се стига до откриването на “Ещадио Жозе Алваладе” на 10-и юни 1956г. Стадионът е истинско бижу за времето си и побира 60 хил. души(4). За сравнение обновеният “Жозе Алваладе” в момента побира 10 хил. души по-малко.

Легендарният “Жозе Алваладе” преди ремонта през 2003-а година; снимка: sporting.pt

Откриващият двубой среща съставите на “Спортинг” и бразилския “Вашко да Гама” и за изненада бразилците печелят мача с 2:3(5). Невероятни мигове преживяват феновете на “лъвовете” през годините на този стадион. Част от трофеите са 9 шампионски титли, 8 Купи на Португалия, 4 Суперкупи на страната, един 1/4-финал на КЕШ и спечелената през сезон 1963/64г. Купа на носителите на национални купи (КНК)(6)! Освен всичкото това злато, има и още едно, което можем да добавим във витрината на “Спортинг”. Става дума за спечелената през 1981-ва година купа от турнира “1300 години България”. На финала “лъвовете” надиграват тима на “Левски” (София) с 3:2 в българската столица. Това е един от първите моменти, в в който португалската и българската футболна любов се заражда.

Новият стадион “Жозе Алваладе”, сниман през октомври 2021г., почти 20г. след откриването му за европейското първенство в Португалия през 2004-а година.

Стадионът отвътре; снимка: Теодор Георгиев
Стадионът отвън; снима: Теодор Георгиев

Стадионът, освен домакин на спортни и музикални събития, разполага със зона за развлечения, кино и магазини.

Новосъздаденият стадион на “Спортинг” е подготвен за европейското първенство през 2004-а година. Все пак преди Евро 04′ на стадиона се играят още няколко двубоя. Впечатление прави откриващия мач между “Спортинг” и “Манчестър Юнайтед” в турнира за Шампионска лига, когато Кристиано Роналдо все още не играе за “червените дяволи”(7). Домакините от португалската столица печелят с 3:1. Две години по-късно “Спортинг” се изправя срещу ЦСКА Москва пред своята публика във финала за Купата на УЕФА, но за жалост отстъпват пред “московчани” с 1:3(8).

На снимките се виждат фланелката, с която е играл един от най-големите имена в историята на “Спортинг” – Кристиано Роналдо, както и една от първите картотеки на португалския играч на “Манчестър Юнайтед” от юношеските години.

Освен Ронадло през “Спортинг” са преминали редица звезди. Най-добрите от тях излизат именно от академията на “лъвовете”. Такъв е случаят на Рикардо Куарешма, Луиш Нани, Шимао Саброса и най-вече на Луиш Фиго(9)!

“Спортинг” е зареждал португалския футбол с истински звезди; снимка: Теодор Георгиев

През отбора преминават и редица чужденци, които са оставили следи в световния футбол като Петер Шмайхел, Франк Рийкаард, Габриел Хайнце, Марио Жардел, Налдо и други(10).

Българската следа!

Сигурно вече с интерес искате да чуете или вече сте се сетили поне за няколко български футболисти, които са преминали през редиците на “Спортинг”. Също така сигурно се питате, защо “Спортинг” е “най-българското място”. Българи са играли и в други португалски отбори. Веднага се сещаме за Емил Костадинов, който в периода 1990-1994г. носи екипа на “Порто” и отбелязва цели 43 гола в 114 мача за тима от северна Португалия.

Football Portraits on Twitter: "Emil #Kostadinov, FC PORTO 1990-94  http://t.co/Uag0n3nhqD"
Емил Костадинов с екипа на “Порто”; снимка: Twitter

Настоящият президент на БФС Борислав Михайлов пък играе в отбора на “Белененсеш”, където 30 гола в 88 мача реализира треньорът на ЦСКА София Стойчо Младенов в периода 1986-1989г. Младенов след това остава в Португалия до самия край на кариерата си, защитавайки цветовете на “Витория” (Сетубал), “Ещорил” и “Олянензе”.

Друг футболист, играл в Португалия е Ради Здравков. След като между 1973 и 1986-а Здравков нанизва 84 гола в родното първенство с екипите на “Локомотив” (София) и ЦСКА, португлаският “Шавеш” купува българина. Ради Здравков е безпощаден с екипа на португалците и отбелязва 43 гола в 100 мача за отбора. Дотолкова впечатлява с представянето си, че след него “Шавеш” купува Георги Славков, Лъчезар Танев, Марин Бакалаов, Благо Александров и Николай Станчев в следващите 15 години. В момента отборът се състезава във второто ниво на португалския футбол.

След този си престой, Здравков стяга багажа си за столицата. Чака го най-голямото изпитание в кариерата му – “Спортинг” (Брага)! Там българинът отбелязва само 1 гол в 21 срещи/

През ибериийската държава преминават и други – Георги Велинов, Владко Шаламанов, Станимир Стоилов, Петър Петров, Антони Здравков, Лъчезар Танев. Определно може да изпускаме доста българи, тъй като България почти винаги е имала футболисти в Португалия. Последният пример е преминалият през “Фамаликао” Божидар Краев(11).

В “Спортинг” обаче не просто са играли най-голям брой българи, но и някои от тях са истински легенди в клуба.

Симеон Славчев

Славчев е роден в София и в юношеските си години играе за отборите на “Септември” (София) и “Славия”. През 2008г. продължава своята кариера в академията на “Литекс”, където през 2010г. дебютира и за мъжкия отбор. За четири години Славчев успява да стане изключително важен футболист за “оранжевите” и отбелязва 15 гола в 52 мача. Избран е за “най-прогресиращ футболист на 2013-а година”, “футболист номер 1 на “Литекс” за 2013-а година”, “любимец на феновете” и дори дебютира за националния отбор на България през същата тази 2013-а година.

Спортинг представи Симеон Славчев, българинът вече струва 45 милиона евро
Симеон Славчев по време на подписването на договора си със “Спортинг”; снимка: sporting.pt

След всички тези успехи с “ловчанлии” се стига и до трансфера в “Спортинг” през 2014-а година. Малко над 2 милиона европа са платени за българина, а клаузата за разтрогването на договора е внушителна. Цели 45 милиона евро(12)!

Всичко звучи страхотно, но Славчев започва да играе в Б отбора на португалците, където записва 3 мача. До мач с “мъжете” така и не се стига, а на първи февруари 2015-а година “Спортинг” изпраща Слачев под наем в “Болтън”. Там същото – един изигран мач. Следват наеми в “Аполон” (Лимасол) и “Легия” (Гданск) между 2015-а и 2017-а година, когато Славчев преминава като свободен агент в Карабах.

Валери Божинов

Няма нужда да обръщаме много внимание на престоя на Валери Божинов в португалския клуб. Между 2011 и 2013-а година Божинов изиграва 8 мача за “лъвовете”, в които реализира на 2 пъти. За него са платени 2.6 млн. евро, но година по-късно е пратен под наем в “Лече”, където играе през 2012-а година. Следват наеми във “Верона” и “Виченца”. Всичо това се случва с цел договорът му със “Спортинг” да изтече.

Договорът обаче не изтича, тъй като през 2013-а взаимоотношенията между Божинов и “Спортинг” са прекратени едностранно от страна на клуба. Стига се обаче до съдебно дело, тъй като от Лисабон твърдят, че Божинов просто бил спрял да ходи на работа. Няколко години по-късно, през 2015-а година ФИФА отстъжда в полза на българина и “Спортинг” заплаща 600 хил. евро обезщетение за претърпени вреди на Божинов(13).

Спортинг уволнява дисциплинарно Валери Божинов | Корнер.dir.bg
Божинов, след като реализара своето първо попадение над швейцарския “Цюрих” в турнира Лига Европа.

Първото попадение на Божинов успява да класира “Спортинг” в елиминационната фаза в турнира “Лига Европа”. Изобщо перидоът му при португалците започва изключително добре. За жалост обаче се стига до неприятна ситуация в последната минута на един от важните мачове на “зелените” през сезона. Стига се до изпълнение на дузпа, което не трябва да бъде дело на Божинов. Българинът обаче настоява той да бие дузпата, но за жалост се стига до пропуск. След този случай Валери Божинов бива отстранен от първия отбор на “Спортинг” и наемите започват.

Вижте пропуска на Валери Божинов от бялата точка

Ваньо Костов

Нека сега се абстрахираме от случилото се с Божинов и Славчев. Събитията около 1990г. се различават коренно от тези в днешни дни. Ваньо Костов е първият българин от миналите години, който през 1982г. отваря вратите на “Жозе Алваладе”.

Трансферът на полузащитника хич не е случаен. След като между 1971 и 1982-а Костов изиграва над 250 мача с екипите на “Черноморец” (Бургас) и “Славия”, португалският шампион за 2021г. “Спортинг” го привлича в редиците си.

Ваньо Костов с екипа на “Спортинг”; снимка: sporting canal

От 82-ра до 85-а година Костов изиграва 49 мача за португалците и отбелязва 4 попадения! Пет години по-късно ще бъдат привлечени три легенди на българския футбол – Бончо Генчев, Ивайло Йорданов и Красимир Балъков!

Бончо Генчев

Както Ради Здравков, така и Бончо Генчев изкарва само един сезон при португалците. Нападателят от Генерал Тошево отбелязва 5 попадения в 23 двубоя през сезон 1991-1992. Мачовете, които изиграва масово са за други турнири, а в португалското първенство излиза само два пъти с екипа на “Спортинг”. Явно Португалия не е за Генчев и продължава своята кариера в Англия, където играе за отборите на “Ипсуич”, “Лутън”, “Хендън” и “Каршолтън”.

Как английски "трактористи" възпяха наш герой от САЩ'94
Бончо Генчев с трикото на България по време на световното в САЩ през 94-а; снимка: EMPICS Sport, Neal Simpson

Въпреки незадоволителния сезон в Португалия Генчев намира своя път и най-важното – вкарва своята дузпа в 1/16-финала срещу Мексико в Америка!

Красимир Балъков

Красимир Балъков безспорно е един от най-талантливите футболисти, с които България е разполагала. Бала не е сменил десетки отбори по подобие на други футболисти от неговия ранг. Едно обаче важи за него – където и да е играл е оставил своето сърце и е станал легенда!

Атакуващият полузащитник изиграва през своята кариера 517 мача, в които отбелязва 132 гола. От тях 43 гола са във вратата на противниците на “Спортинг” и са отбелязани в 138 мача. След седем години в “Етър” (Велико Търново), Бала подписва през 1991-ва година със столичаните от Португалия и за четири години се превръща в един от най-великите им футболисти.

Българинът впечатлява всички още през втория си сезон и е обявен за най-добър футболист в португалската лига през 1992г. от в-к “А Бола”. Освен това със “Спортинг” Балъков печели Купата и Суперкупата на Португалия през последния си сезон – 1994/95г.

В тези години “Спортинг” разполага със страхотен състав, но витрините се пълнят главно със сребърни и бронзови медали. От сезон 1981/82 “лъвовете” така и не успяват да се окичат със златните медали в португаската лига. Въпреки това уважението към Бала в Лисабон е невероятно и няма фен, който да не го помни!

Ивайло Йорданов

Цели 10 години. Толкова дълго продължава периодът на Ивайло Йорданов в “Спортинг”. Йорданов определено е най-лоялният българин, защитавал цветовете на “лъвовете”. След престоя си в “Рислки спортист” и “Локомотив” (ГО), българинът поема в същата посока като Бончо Генчев и Краси Балъков.

Освен двата трофея, които Йораднов и Балъков споделят със “Спортинг”, Йорданов може да се похвали с най-сладкото! Както стана ясно по-горе, от сезон 81/82 “лисабонци” не са помирисвали златото в португалската лига. През сезон 2001/02 “Спортинг” най-после печели трофея с Ивайло Йорданов в редиците си.

За “Спортинг” Йорданов отбелязва 56 гола в 184 мача и това е мясото, на което той слага край на своята футболна кариера. Това обаче не е краят на престоя му при “лъвовете”. Веднага е назначен за помощник-треньор в клуба. И дори след края на треньорството си в “Спортинг”, Йорданов ще остане в португалските сърца!

Португалско-българската футболна любов може би е в момент на пауза. Но нека не забравяме къде играха за последно на голям форум родните национиали. Именно в Португалия. През далечната 2004-а година.

Къде са те сега? Къде са българските национали от Евро 2004? - БГ футбол -  Dsport.bg
Съставът на България през 2004-а година в Португалия

Мнението на “Ритнитопъ”: Имаме една добра и една лоша новина. Предполагаме сами можете да се досетите и за двете. България има две легенди в отбора на “Спортинг”, които се помнят и до днес и то не само от спортните специалисти, но и от всички в Лисабон, които са гледали футбол в края на миналия век.

“Спортинг” (Лисабон) стана шампион за първи път от 20 години насам през изминалия сезон 20/21. Преди това именно Ивайло Йорданов вдигна за последен път шампионския трофей. А това, повярвайте ни, не е никак малко.

Краси Балъков не е успял да се докосне до това злато, но Купата на Португалия не е никак малък трофей, а и да си най-добрият футболист в португалското първенство също е доста уважавано призвание!

Дотук с добрата новина. Лошата е, че последните спомени на португалския гранд не са розови. И ние сами можем да си представим как е повлиява случката с Валери Божинов. Може би пък това са нормални неща в днешно време. Може би няма как да има нов Ивайло Йорданов в “Спортинг”. Но по-важното е да няма нов Валери Божинов.

Източници:
(1)(2)(3)(4)(5) Stadium history. (2019, August 22). Site oficial do Sporting Clube de Portugal. https://www.sporting.pt/en/club/history/stadium-history
(6)(7)(8)(9)(10) Georgiev, T. A. (2021). Notes from Sporting Stadium and Museum.
(11) Bozhidar Kraev – Player profile 21/22. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/bozhidar-kraev/profil/spieler/293607
(12) Simeon Slavchev. (n.d.). Wayback Machine. https://web.archive.org/web/20140521031306/www.sporting.pt/Noticias/Futebol/Fut_Prof/notfutprof_slavchev_190514_128302.asp
(13) Божинов спечели делото срещу Спортинг. (n.d.). webcafe. https://webcafe.bg/football/858410649-bozhinov-specheli-deloto-sreshtu-sporting.html

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.