Цели 173 мача изиграва националният отбор на България на стадион “Васил Левски”. Къде другаде играем най-често?
Интересно е да проследим кои са стадионите, на които националният ни отбор най-често е играл футболни срещи, изключвайки от списъка националният стадион “Васил Левски”. Разглеждайки данните на УЕФА в най-големия статистически портал Statista.com, забелязваме изключително интересни спортни съоражения(1). Трябва да се отбележи, че в стастистиката не влизат олимпийските срещи на футболните отбори. Това е и причината да могат да бъдат намерени и други данни по темата.
Стадион “Юнак”, София: 21 мача
По подобие на стадион “Васил Левски”, стадион “Юнак” също се намира на територията на Борисовата градина в София. Интересен факт е, че до средата на миналия век стадионът всъщност е служил за национален стадион на България. Именно стадион “Юнак” е на второ място по мачове на националния отбор във футболната ни история. Общо 21 мача биват изиграни на стария национален стадион.

На този стадион са се играли срещи и финалите от Държавното първенство и Царската купа. Игрището е изцяло заградено с трибуни и е имало капацитет от около 25 000 зрители, което прави стадиона най-големият в България по времето на съществуването му. В момента стадион “Юнак” се ползва за зимна пързалка през зимата, а при провеждането на европейски или световни футболни финали се превръща в зрителски кът!
Oлимпийски стадион, Атина: 8 мача
Може би никой не се изненадва от факта, че вторият най-посещаван отбор от българските национали е иммено в гръцката столица Атина. Олимпийският стадион “Спирос Луис” е част от Атинския олимпийски спортен комплекс и е кръстен на първия съвременен златен медалист от олимпийски маратон през 1896г. Това е основният стадион в гръцката столица и е домакин на всички лекоатлетически и футболни събития, както и на Олимпийските игри през 2004 година.

В различни периоди от време стадионът е използван от трите най-големи клубове на Атина: Пирея Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК Атина. Абсолютният капацитет на съоражението е 75 хиляди души.

Съперничеството на България и Гърция на футболния терен е изключително интересно, но тъй като темата е дълга, ще отбележим само един мач между двата отбора. Този, изиграл се в САЩ през 94-а година, когато България печели с 4:0 след голове на Стоичков (2), Лечков и Боримиров.
Стадион на Републиката, Букурещ: 7 мача
Първоначално румънския стадион се е казвал “Stadionul Oficiul Național de Educație Fizică” (ONEF) и е построен през 1926г., но след пожар в средата на миналия век е възстановен като стадион на Републиката. Днес стадионът не съществува, а на неговото място може да бъде разгледана една от най-големите сгради в света – Двореца на парламента в Букурещ.

Стадионът бива разрушен през 80-те години на миналия век. В момента румънският национален отбор играе своите официални футболни мачове на “Арена Национал”, стадион, който бе построен в началото на настоящия век. Между 2008 и 2011 година.
Стадион “Парк де Пренс”, Париж: 7 мача
Построеният в края на 19-и век стадион (1987г.) винаги ще носи в сърцата на всички българи един от най-прекрасните спомени в цялата ни спортна история. Именно на този стадион Емил Костадинов отбелязва гола, който ни класира на световните футболни финали в САЩ през 94-а, а Господ става българин!

В момента отборът на “Пари Сен Жермен” играе своите домакински мачове на този стадион, а капацитетът му е около 48 хиляди души. През 1998-а година, когато се провеждат и световните футболни финали във Франция, националният отбор на Франция се мести на новопостроения “Стад дьо Франс”, който е с капацитет 80 хиляди души. Това е и стадионът, който ще бъде домакин на летните олимпийски игри през 2024-а година.
Стадион “Крал Бодуен”, Брюксел: 7 мача
Междуродното изложение в Брюксел, което се провежда през 1935-а година, е причината за построяването на този стадион. През годините съоражението сменя много пъти статута и името си, но към момента изпълнява ролята на национален стадион на Белгия.

Логично, щом имаме цели 7 мача на този стадион, българският национален отбор е играл неведнъж срещу тима на Белгия. Ще си припомин един от най-паметните мачове – световната квалификация срещу белгийците през 1965-а година. Този дуел остава в историята и като един от най-силните мачове с екипа на националния отбор на русокосия любимец на привържениците на Локомотив (София), а после и на Левски – Никола Котков. Успяваме да победим съперника с 3:0!
Стадион “Улеваал”, Осло: 7 мача
Домакинският стадион на норвежкият национален отбор е открит още през 1925-а година и до ден днешен функционира. Капацитетът на съоражението е приблизително 28 хил. души, и също така е дом на норвежкия тим “Волеренга”.

От всички изброени отбори досега, най-скорошната ни победа е именно срещу Норвегия. На 9-и септември 2018-а година в турнира “Лига на нациите” успяхме да победим като домакин норвежците. Тази победа бе изключително важна, тъй като получихме по-късно възможност да участваме в бараж срещу Унгария за място на европейските финали. За жалост обаче не успяхме да се справим с тази нелека задача.
Стадион “Юри Гагарин”, Варна: 7 мача
Националният отбор на България може да се похвали с по 7 домакинства на стадионите “Славия” (София) и “Юри Гагарин” (Варна). Докато първият все още функционира и е дом на “белите” от столицата, варненският стадион съществува между 1957 и 2007-а година. Последният мач, който се играе на стадион „Юрий Гагарин“ е варненското дерби на 9 октомври 1993-а година.

Капацитетът на съоръжението е 40 000 зрители, но през 1983-а събира повече от 45 000 на мач между “Спартак” (Варна) и Манчестър Юнайтед. Рекордната му посещаемост е през 1966-а между отборите на “Черно море” и “Левски” – 50 000 зрители. Стадионът се е казвал „Варна“ до 2005, когато е решено да му се върне старото наименование.
Стадиони с по 6 изиграни мача:
Четири са стадиони, които са посрещнали българския национален отбор цели 6 пъти. Сред тях можем да отличим и английския национален стадион “Уембли”! Предполагаме, че всички се сещаме за гола на Гунди през 1968-а година срещу Англия на този велик стадион!
Останалите три съоражения са националният стадион на Малта “Та Али”, националният стадион на Албания “Кемал Стафа” и бившият национален стадион на Румъния – стадион “Национал’.
Мнението на “Ритнитопъ”: Не можем да си затворим очите за настоящото състояние на националния ни отбор. В същото време не можем да не се усмихнем, присещайки се за невероятните футболни моменти, които сме имали в миналото. Доста от спортните съоражения в Европа и света са запомнили България и начина, по който играем футбол! Силно се надяваме скоро отново да имаме поводи за национална гордост!
Източници:
(1) National football teams in central and Eastern Europe. (n.d.). Statista. https://www.statista.com/study/60665/national-football-teams-in-central-and-eastern-europe/
[…] Тази среща слага край на румънската серия от четири поредни победи срещу България, завръшвайки 1:1 след голове на Костича Тома през първото полувреме и на Йордан Йосифов през второто. Именно в Румъния националният ни отбор играе голям брой от своите срещи. Повече по тази тема можете да прочетете в нашия материал: […]