Press "Enter" to skip to content

Квалификационната битка на България по пътя към Мексико 86′

Нека проследим пътя на България към световното първенство в Мексико през 1986г.

Квалификационната кампания на националния отбор на България по пътя към Мексико през 1986 година е една от най-драматичните и най-вълнуващите. Жребият е теглен в Цюрих (Швейцария) на 7-и декември 1983г. Право на участие имат 32 отбора, като те са разделени в 7 групи.

‘‘Лъвовете‘‘ попадат в ‘‘Групата на Смъртта‘‘ като компания ни правят актуалният европейски шампион Франция, изключително силните ни съседи от Югославия, и бойкият тим на Източна Германия (ГДР). Аутсайдер в групата е Люксембург.

За Мондиала директно се класират първенците във всяка група + четирите най-добри тимове, заели вторите места в групите. Останалите трима подгласници трябва да играят баражи. Също трябва да се отбележи, че тогава за победа се дават две точки, а не както сегашните три.

Националният отбор на България през 80-те

Задачата никак не е лека, но и нашият лагер разполага със сериозен арсенал. За последно се класираме на голям форум през далечната 1974г. С нелеката задача да прекъсне тази серия е натоварен старши-треньорът Иван Вуцов. Врял и кипял в играта опитният специалист събира под знамената много качествена група от играчи, в която личат имената на капитана и стълб в центъра на отбраната Георги Димитров (Джеки) от ЦСКА, а до него действа Николай Арабов ‘‘Майстора‘‘ от Сливен.

На вратата е младият и обещаващ Борислав Михайлов (Левски), в халфовата линия конците дърпа професорът на статичните положения Пламен Гетов (Спартак Плевен), а в предни позиции имаме Стойчо Младенов, известен с прякора ‘‘Екзекуторът на Ливърпул‘‘, защото само няколко години по-рано с отбора на ЦСКА вкарва два гола на актуалния носител на КЕШ и ги изхвърля от турнира. До него действа голмайсторът на “Левски” – Наско Сираков, а и не трябва да забравяме Божидар Искренов (Радостта на народа), отново от столичния тим в син екип.

Общо взето гръбнакът на отбора ни е съставен от играчи на “Левски” и ЦСКА, сътворили изключителни походи по европейските терени в предишните години + най-стабилните кадри от провинцията. Старшията Вуцов перфектно осъзнава това и вкарва тактическия си нюх като подрежда програмата на отбора по начин, по който да започнем с трудните гостувания на Югославия (0:0) и Франция (0:1). Завършваме 1984г. с победа над Люксембург в София 4:0.

За пролетта на 1985 година Вуцов оставя трите решаващи домакинства (ГДР, Франция, Югославия). Те се играят през един месец в почивни дни, за да може да няма никаква пречка стадион ‘‘Васил Левски‘‘ да бъде пълен до краен предел. На тези три мача е заложено не само класирането за световното, но и поста на самия Вуцов. Нужни са ни три победи, за да си подпечатаме визите за страната на ‘‘Ацтеките‘‘.

Иван Вуцов, гледайки часовника си минути преди края на мач на България

Първият мач е срещу ГДР. На 6-и април 1985г. повече от 50 000 запалянковци изпълват стадион ‘‘Васил Левски‘‘ с очакване за българска победа. Наглед най-лекият от трите съперника, източно-германците играят отявлено за равен и накъсват играта с груби влизания по целия терен.

Въпреки многото положения на нашите, мачът си отива към 0:0 и така до 84-ата минута. Играта е спряна заради фаул на около 18 метра пред вратата на Рене Мюлер. Очаква се да го изпълни майсторът на преките свободни удари Пламен Гетов, но за тази ситуация нашите решават да изпълнят триково. Вместо Гетов атакуващият халф Ради Здравков чуква топката с пета към Стойчо Младенов, който стреля мигновено. Кълбото като на магия преминава през купа от играчи в наказателното поле и след щастлив рикошет влиза едвам движейки се във вратата на Мюлер. 1:0! Първата от трите задължителни победи е факт.

Петър Петров и Мишел Платини извеждат отборите на България и Франция.

Идва ред на действащия европейски шампион – Франция. В редиците им личат имената на колоси на световния футбол по това време – Мишел Платини, Марсел Аморос, Жан Тигана, Луис Фернандес, а на вратата е коравият Жоел Батс.

Мачът се играе стратегически на 2-ри май, защото по това време хората в България получават задължителен почивен ден след първомайската манифестация. На стадиона се стичат дори повече хора от предишния двубой – близо 60 000. Птиче не може да прехвръкне на трибуните, просто няма място.

Атмосферата е адска и всяко докосване на топката от френски играч е посрещнато от бурни освирквания. Във врящия котел ‘‘Петлите‘‘ биват сварени с перушината. Първо в 11-ата минута Пламен Гетов изпълнява перфектно корнер от ляво и праща топката на втора греда, където кълбото е посрещнато от капитана Георги Димитров (Джеки), който самоотвержено се хвърля на шпагат и от упор праща топката в мрежата на Батс за кеф на 60 000 по трибуните.

Радостта на капитана Георги Димитров след гола!

След това мачът върви двуостро с пропуски и от двете страни. През втората част Вуцов прави ключов ход като вади в 56-ата минута халфа Бойчо Величков и пуска на негово място играчът на “Славия” Андрей Желязков ‘‘Жужо‘‘. Само 6 минути по-късно Желязков качва от корнер топката на главата на Наско Сираков в малкото наказателно поле. Сирака само това и чака и след лъвски скок забива топката в мрежата на Батс за 2:0. Трибуните се тресат, а нападателят на “Левски” прави марковата си радост след гол – ситно бягане с високо вдигнати колена. До края нашите под вещото наставление на Иван Вуцов от страничната линия затварят мача и не оставят шанс на французите за нещо друго.

Головете на България в този мач срещу Франция

Решителният мач с южните ни съседи се пада на 1-ви юни. Вземем ли и там победата, класирането за Мексико е в кърпа вързано. Отново 60 000 зрители препълват до краен предел националния стадион.

Този двубой минава изцяло под диктовката на маестрото в центъра на терена – Пламен Гетов. Играещият в “Спартак” (Плевен) техничар първо бележи от фаул в 27-ата минута. Изпълнението му е марково, като изпълнява прекия свободен удар като дузпа – прави залъгващо движение и в последния момент обръща десния си крак и буквално препарира вратаря на ‘‘Плавите‘‘ за 1:0. 

След това добавя втори гол в 58-ата минута, получавайки топката в пеналтерията на гостите и със зловещ шут праща кълбото в мрежата. Между двете попадения Милко Джуровски вкарва почетния гол за гостите. 2:1 за България! В следващия мач побеждаваме рутинно Люксембург като гости с 3:1 и официално си гарантираме място на Мондиала след 12 месеца.

В последната среща, която е без значение за нашите губим от ГДР с 2:1. В крайното класиране завършваме втори само на точка след французите и се класираме директно като един от най-добрите подгласници.

Много силно проведена кампания за България. Факт, който трябва да се отбележи е, че за всичките 8 мача ‘‘Петлите‘‘ допускат само два гола и това са тези вкарани от Георги Димитров и Наско Сираков. Вуцов и компания заминават за Мексико с високо вдигнати глави и приповдигнати очаквания.

Българската радост по трибуните.

Мнението на “Ритнитопъ”: Безспорно една незабравима кампания на нашия национален отбор от средата на 80-те. Сражаваме се с големите като равен с равен и отиваме на първенството със самочувствието на отбор, победил актуалния първенец на Европа и класирал се от смъртоносната група 4 на пресявките.

На този отбор бяха възлагани високи надежди включващи първа победа на Мондиал. За жалост трябваше да изчакаме още 8 години преди тя да дойде. С оглед на настоящото състояние на родния футбол и националния отбор трябва да си задаваме все по-критично въпроса какво и как трябва да се промени, за да имаме отново подобна квалификационна кампания?

Прочете и други наши материалиа, свързани с националния отбор на България през миналия век тук:

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.