Press "Enter" to skip to content

Асен Панчев-Панчето – майсторът на статичните положения.

Нека си спомним за Асен Панчев, първият футболист с три гола в един мач за България.

Роден на 1 октомври 1906г. в град София. Родителите му Младен Панчев и Евгения Настева Стоянова са известни дейци за времето си. Дядо му Насте Стоянов също. Той е български възрожденски деец от Македония. Първите си стъпки Панчето прави в отбора на “Аспарух”. По това време този отбор е “дъщерен” клон на “Левски”(София). През 1921 г. е избран заедно с други деца за първия юношески отбор в България. Отборът е наречен “Сини лъвчета”, който бива ръководен от Борис Василев “Боркиша”, дал името на столичния “Левски”. Асен Панчев се славел като един от най-старателните в школата. За това не е изненадващ и фактът, че за три години стига до първият състав на “Левски”. Притежавал страхотна скорост, добра техника и изпълнявал отлично статични положения. Това са само част от качествата на Асен Панчев.

За мъжкия тим на “сините” изиграва общо 13 сезона от 1925 до 1937 г. Участва в 106 шампионатни мача с 59 гола. Също така 71 международни мача с над 40 гола и повече от 40 други срещи с 45 гола. Двукратен шампион и носител на купата на страната през 1933 и 1937 г. Четирикратен столичен първенец с “Левски” през 1925, 1929, 1933 и 1937 и четирикратен носител на купата “Улпия Сердика” през 1926, 1930, 1931 и 1932 г. Интересен факт, че тогава в състава на “Левски” има друг нападател, който също блести. Името му е Асен Пешев-Капуй. Двамата формират прекрасен тандем в атаката на “Левски”.

Партньорството им продължило 10-на години. Двамата се разбирали отлично на терена и това често носело огорчение за противниците. Разбирателството между тях в онези години разцъфнало още повече с привличането на Михаил Лозанов – танка. Има 41 мача и 15 гола за „А“ националния отбор (1926-1936). Той е първият българин реализирал три гола в един мач за националния отбор. Това става при загубата от Франция с 3:5 през 1932 г. С националния отбор печели купата на БОК през 1931 и Балканската купа в Белград през 1932 г. Участник в квалификационните срещи за СП-1934 с Австрия и Унгария.

Част от националният отбор на “България”

Напуска “Левски” през 1934 г. Това се случва заради постоянните финансови неуредици около синия клуб. Преминава в чехословашкият “Бохемианс”. Отбор срещу който “Левски” се изправил по-рано през годината в приятелска среща. В този мач Панчето успял да отбележи единствения гол в мача 1:0 за “Левски”. Именно представянето му в срещата отваря вратите към чехословашкия клуб.

Емблемата на “Бохемианс”

Асен Панчев се завръща в “Левски” през 1936г. Завръщането му е помрачено от тежка контузия в мач срещу “Раковски”. Именно контузията е причина Панчето да се откаже от футбола. През 1937 г. става треньор и ръководи тима на Левски в шампионския му дубъл през 1942 г. Интересно е да отбележим,че Панчето е най-добрият футболист на България по левия фланг. Това се отнася за довоенния период. След промените през 1944 г. Панчето също като свои колеги бива прогонен от мракобесния комунистически режим. Изключен е от физкултурното движение и се отдава на професията си. Пенсионира се като счетоводител. Има период и като футболен съдия. Асен Панчев умира на 17 декември 1989 г. в град София.

Трудно е да бъде спрян.

Мнението на “Ритнитопъ”: Панчето е един от най-талантливите футболисти за времето си. Много бърз, повратлив, с блестяща техника, той е играч изпреварил с няколко десетилетия времето си. За съжаление и неговият край на кариерата е болезнен. С историята за Асен Панчев ние искаме да покажем, че България е имала и ще има своите футболни герои.

Източници:

(1)Асен Панчев – Панчето – Уикипедия. (2007, August 19). Уикипедия. https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%E2%80%93_%D0%9F%D0%B0%D

(2)https://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2

(3)https://levski.bg/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-4/

Прочетете и други наши статии,свързани с големи български футболисти от миналото тук:

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.