Това ли е „новото лице“ на националния отбор?

България най-после успя да се справи с малко по-непретенциозен съперник!

За първи път от 2018г. националният ни отбор успя да запише две поредни победи в официални срещи и то в рамките на няколко дни! Едва ли някой е очаквал нещо подобно, имайки предвид поредицата от негативните резултати, с които сякаш бяхме свикнали. А и изненадващата селекция от хлапета на Младен Кръстаич допълнително приземи надеждите ни,  че този път няма да берем срам на европейската сцена.

В никакъв случай обаче не бива да хиперболизираме успехите на младите ни национали, а трябва да подходим обективно – победите над Гибралтар и Северна Македония са нищожни в сравнение с онова, което ние, феновете, желаем. Но и не бива да си спестим похвалите към треньора и неговите избраници.

Представянето на българите в двата мача нямаше нищо общо с апатичното и дори безлично лице на националия ни тим, познато ни от последните години. Динамика, ясна тактическа постройка, експлозивност, дисциплина и най-вече – желание за игра. Компоненти, които не само липсваха, а и нямаше индикации, че въобще играчите ни ги притежават.

В началото на септември, когато националният селекционер обяви имената на футболистите, повикани за двубоите от Лигата на нациите, мнозина се възмутиха. Типично по нашенски, отправихме критики към сърбина, осъждайки безпочвено и прибързано неговия избор, особено заради отсъствитето на известни имена като това на Ивайло Чочев и Георги Костадинов, както и на други не толкова важни, но редовни участници в националния тим.

С цели 8 дебютанти, Младен Кръстаич шокира фенове, журналисти, благодетели, собственици и спонсори и те прибързаха да прогнозират поредния провал. Не е ясно кое повече ни смути – рязкото „подмладяване“ на отбора или дързостта на чужденеца специалист да вземе подобно решение, което реално би очернило треньорския му дебют. Решение, което, трябва да подчертаем, че предшествениците му не посмяха да направят, може би за да се харесат на определени фактори с индивидуални интереси.

Промените в националния отбор на Младен Кръстаич не спряха с появата на новите, непознати дори имена. Той не само смени схемата на игра на 3-5-2, но и положи нужните усилия да я направи работеща и печеливша. След мача с Гибралтар вратарят Даниел Наумов спомена, че една от най-важните новости в тренировките е именно акцентът върху дисциплината. Като добавим високата преса и експлозивността на младите ни играчите, можем да си отговорим защо гибралтарците изглеждаха като чичаци, отишли да поразцъкат в квартала.

Преди малко повече от 3 месеца точно срещу същия отбор завършихме 1:1, което бе абсолютна трагедия, както футболна, така и национална. Развитието на нашия представителен отбор отдавна буксува и това се вижда от срамните резултати срещу футболните гарнитури на страни като Гибралтар, Катар, Литва и др. Затова изразителната победа с 5:1 дойде доста изненадващо. Макар че определено не е повод за голяма гордост, когато надделееш над състав, чиято средна възраст е 30 г., но точно срещу такива съперници сме дължни да бъдем категорично по-добри и да ги побеждаваме с минимум 4-5 гола разлика.

Двубоят срещу Северна Македония беше по-специален. Най-вече заради политическите отклонения в отношенията със западната ни съседка. Този мач беше повече емоционално, отколкото футболно надиграване и атмосферата на стадиона допринесе играчите да бъдат още по-изнервени. Въпреки това, нашият млад отбор не си изпусна нервите, не се подаде на емоциите, успя да спази тактическите указания на треньора и победи със скромното 0:1, макар и с човек повече.

След дългата негативна серия на националите ни, то този футболен подвиг определено ще повдигне самочувствието на отбора. Изказването на капитана Кирил Десподов след двубоя беше достатъчно показателно:

“Имаме много млади момчета, които обаче се борят, раздават се, виждате какъв дух имат. Токова трябва да бъде винаги поведението на отбора ни“.

– сподели Десподов

Но нека кажем и няколко думи за младите ни играчи. Сред новите, силно впечатление с представянето си направиха Илия Груев, Марин Петков, Илиян Стефанов, Виктор Попов, Филип Кръстев, Пламен Гълъбов, които изкараха повече време на терена в сравнение с другите новобранци.

Ако добавим към тях и по-опитните играчи, като Кирил Десподов, Антон Недялков, Радослав Кирилов и Валентин Антов (макар и само на 21г. той има 11 мача), можем да започнем да говорим за ново ядро от футболисти, които да са бъдещето на българския национален отбор. Бихме искали да видим повече от Йоан Стоянов, Николай Илиев и Георги Русев, които също записаха първи минути, но за съжаление не достатъчни, за да разкрият истинските си възможности.

Вятърът на промяната задуха в отбора на Младен Кръстаич и трябва да го похвалим, че заедно с щаба му ни “отвориха очите“ и ни показаха другото лице на родните национали. Не бива да правим крайни заключения за неговата работа, но първите впечатления са положителни. Поведението на треньора говори достатъчно за силния му характер и изглежда, че точно такъв тип специалист е бил нужен на този отбор.

Мнението на “Ритнитопъ”: Пътят до големите успехи е дълъг, но всичко зависи от младите ни футболисти, защото времето е в техните ръце (и крака). А и с помощта на правилния треньорски подход, който също е налице, те са длъжни да успеят да разгърнат максимално вродения си талант, който явно притежават.