Press "Enter" to skip to content

Суперга – лобното място на “Гранде Торино”

Самолетна катастрофа погубва футболното страшилище от Торино от края на 40-те години на ХХ век.

Следобедът на 9 май 1949 г. Времето в Торино е много лошо – облаци, дъжд и силен югозападен вятър. Поривите му са толкова силни, че при подготовка за кацане на летището тритурбинният самолет FIAT G. 212, едва държащ се във въздуха, пада в задната част на насипа на базиликата Суперга. Всички 31 пасажери на борда загиват. Часове по-късно става ясно, че трагедията от Суперга слага край на „Гранде Торино“ – звездния отбор на “биковете” от 40-те години на ХХ век.

Движещият се днес в средата на класирането в Серия А ФК “Торино”, изживява своя “златен век” в първата половина на изминалото столетие. Той обаче е преоснован през 2005 г. като наследник на стария клуб “Торино”, водещ началото си от 1906 г.

“Биковете”, за които се вярва, че на местно ниво имат повече фенове от “по-големия си брат” ФК “Ювентус”, са носители седем пъти на Скудетото – през 1928 г., 1943 г. до 1949 г. (през 1944 г. и 1945 г. мачове не се играят заради Втората световна война), както и през 1976 г. Имат и една отнета титла през 1928 г. заради неуредици в мача срещу “Ювентус”. Десет пъти “Торино” е вицешампион на страната, а 5 пъти вдига и Купата на Италия.

Началото

В края на XIX век в Торино съществуват различни отбори, които често се обединяват един с друг. Един от тях е едноименният клуб по крикет и футбол „Торино“. Вече видяхме как клубове по крикет стават “родоначалници” на футболните такива, придобиващи и по-голяма популярност.

Повратна точка в зората на торинския футбол е сливането на “Интернационале Торино” с клуба по крикет и футбол “Торино. Към тях се присъединяват дисиденти от “Ювентус”, споделящи различни гледни точки от политиката на “бианконерите”. Така на 3 декември 1906 г. в пивоварната “Войгт” е основан ФК “Торино”.

Торино започва дa играе на стадион “Филаделфия”. В средата на ХХ век с “Ювентус” си поделят “Стадио Комунале”, който днес носи името “Стадио Олимпико ди Торино”. След 1991 г. двата торински тима се пренасят на “Стадио деле Алпи”, а днес на Олимпийския стаидон в града играе само “Торино”.  

Клубът се счита за поддръжник на лявото политическо крило и неговите идеи в Италия. Днес стадион “Филаделфия” е реконструиран, но там мачовете си играят младежките формации на “биковете”.

Първия си мач “граната”, както е цветовото прозвище на “биковете” заради виненочервения цвят на екипите, изиграват в град Верчели срещу “Про Верчели” и побеждават с 3:1. 20-те години са първият силен период на “Торино”, когато президент на тима е граф Енрико Мароне Чинцано. През този период тимът става 2 пъти шампион.

С напускането на Чинцано в началото на 30-те, тимът губи от харизмата и доброто си представяне, настанявайки се в средата на класирането. Тогава обаче, през 1935 г., се полагат основите на “Гранде Торино” – славния тим на „биковете“ от втората половина на 40-те години на ХХ век.

Пауло Пуличи и Франческо Грациани с последното Скудето за “биковете”

Ключовото събитие е, когато през 1939 г. бизнесменът Феручо Ново става президент на тима. Клубът е реорганизиран по английски модел. Привлечени са и множество талантливи играчи, сред които се откроява Валентино Мацола – бащата на Сандро Мацола.  Звездната селекция на торинци печели 5 поредни титли, последната от които през 1949 г.

На 11 май 1947 г. Италия играе приятелски мач с Унгария, а на скамейката на “адзурите” е Виторио Поцо. Точно преди мача той сменя титулярния вратар на Италия – Валерио Бачигалупо, иначе е щяла да играе цялата единадесеторка на “биковете”.

Гранде Торино – непобедими в пет шампионата

Трагедията

През пролетта на 1949 г. “Торино” лети за Лисабон по повод приятелски мач срещу “Бенфика”. Единствен президентът на клуба – Феручо Ново, не лети за Португалия поради заболяване. На 4 май, когато тимът се прибира в Италия, самолетът не успява да кацне в Торино и случва разтърсващата трагедия в Суперга. След инцидента вече бившият национален селекционер на Италия Виченцо Поцо е повикан, за да разпознае жертвите. Това бележи и края на “Гранде Торино” – селекция, изгубила живота си в своя разцвет и най-добрите си футболни години.

Всяка година на този ден феновете на “биковете” се събират край базиликата в Суперга и почитат паметта на загиналите 18 футболисти, петима служители, трима журналисти, четирима души екипаж и един организатор.

Настъпват трудни дни за футбола в Торино. Под комерсиалното име “Талмоне” (Торино) клубът изпада в Серия Б през 1959 г., но само два сезона по-късно се връща при майсторите. “Торино” отново напомня за себе си във втората половина на 70-те и през 80-те. През 1976 г., 27 години след трагедията в Суперга, е спечелена отново титлата на страната, а през следващия сезон става и вицешампион.

През 1989 г. “Торино” отново изпада, но експресно се завръща в елита след само сезон изгнание в Серия Б. “Граната” печели предпоследното издание на купа Митропа през 1991 г., а година по-късно играе финал в турнира за Купата на УЕФА, като на полуфиналите отстранява “Реал” (Мадрид), но губи финала от “Аякс”.

Трудните години и началото на ХХI век

До края на века последват нови 2 изпадания в Серия Б, когато в клуба назрява и управленческа криза. Тя води до практически фалит на клуба през сезон 2004/05. Благодарение на италиански закон, който позволява на даден спортен клуб, пряк приемник на закрит вече такъв, да започне надпревара с една дивизия по-напред от предишния, вече изпаднал, е основан днешният ФК “Торино”.

В последните десетина години “Торино” е редовен участник в Серия А има и няколко участия в Европа. Но времената, в които клубът е фактор на вътрешната футболна сцена, сякаш вече са в миналото.

Мнението на “Ритнитопъ”: Можем само да гадаем какъв би бил футболният ладшафт на Европа в средата на ХХ век, ако трагедията в Суперга не се бе случила. Пожелаваме на отбора на Торино скоро отново да го видим ако не с титла, то поне в битката за нея. Тогава и духът на “Гранде Торино” ще оживее отново.

Цялото гостуване на Стилян Петров по повод началото на нашия търг.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *