Суперга – лобното място на “Гранде Торино”

Самолетна катастрофа погубва футболното страшилище от Торино от края на 40-те години на ХХ век.

Следобедът на 9 май 1949 г. Времето в Торино е много лошо – облаци, дъжд и силен югозападен вятър. Поривите му са толкова силни, че при подготовка за кацане на летището тритурбинният самолет FIAT G. 212, едва държащ се във въздуха, пада в задната част на насипа на базиликата Суперга. Всички 31 пасажери на борда загиват. Часове по-късно става ясно, че трагедията от Суперга слага край на „Гранде Торино“ – звездния отбор на “биковете” от 40-те години на ХХ век.

Движещият се днес в средата на класирането в Серия А ФК “Торино”, изживява своя “златен век” в първата половина на изминалото столетие. Той обаче е преоснован през 2005 г. като наследник на стария клуб “Торино”, водещ началото си от 1906 г.

“Биковете”, за които се вярва, че на местно ниво имат повече фенове от “по-големия си брат” ФК “Ювентус”, са носители седем пъти на Скудетото – през 1928 г., 1943 г. до 1949 г. (през 1944 г. и 1945 г. мачове не се играят заради Втората световна война), както и през 1976 г. Имат и една отнета титла през 1928 г. заради неуредици в мача срещу “Ювентус”. Десет пъти “Торино” е вицешампион на страната, а 5 пъти вдига и Купата на Италия.

Началото

В края на XIX век в Торино съществуват различни отбори, които често се обединяват един с друг. Един от тях е едноименният клуб по крикет и футбол „Торино“. Вече видяхме как клубове по крикет стават “родоначалници” на футболните такива, придобиващи и по-голяма популярност.

Повратна точка в зората на торинския футбол е сливането на “Интернационале Торино” с клуба по крикет и футбол “Торино. Към тях се присъединяват дисиденти от “Ювентус”, споделящи различни гледни точки от политиката на “бианконерите”. Така на 3 декември 1906 г. в пивоварната “Войгт” е основан ФК “Торино”.

Торино започва дa играе на стадион “Филаделфия”. В средата на ХХ век с “Ювентус” си поделят “Стадио Комунале”, който днес носи името “Стадио Олимпико ди Торино”. След 1991 г. двата торински тима се пренасят на “Стадио деле Алпи”, а днес на Олимпийския стаидон в града играе само “Торино”.  

Клубът се счита за поддръжник на лявото политическо крило и неговите идеи в Италия. Днес стадион “Филаделфия” е реконструиран, но там мачовете си играят младежките формации на “биковете”.

Първия си мач “граната”, както е цветовото прозвище на “биковете” заради виненочервения цвят на екипите, изиграват в град Верчели срещу “Про Верчели” и побеждават с 3:1. 20-те години са първият силен период на “Торино”, когато президент на тима е граф Енрико Мароне Чинцано. През този период тимът става 2 пъти шампион.

С напускането на Чинцано в началото на 30-те, тимът губи от харизмата и доброто си представяне, настанявайки се в средата на класирането. Тогава обаче, през 1935 г., се полагат основите на “Гранде Торино” – славния тим на „биковете“ от втората половина на 40-те години на ХХ век.

Ключовото събитие е, когато през 1939 г. бизнесменът Феручо Ново става президент на тима. Клубът е реорганизиран по английски модел. Привлечени са и множество талантливи играчи, сред които се откроява Валентино Мацола – бащата на Сандро Мацола.  Звездната селекция на торинци печели 5 поредни титли, последната от които през 1949 г.

На 11 май 1947 г. Италия играе приятелски мач с Унгария, а на скамейката на “адзурите” е Виторио Поцо. Точно преди мача той сменя титулярния вратар на Италия – Валерио Бачигалупо, иначе е щяла да играе цялата единадесеторка на “биковете”.

Трагедията

През пролетта на 1949 г. “Торино” лети за Лисабон по повод приятелски мач срещу “Бенфика”. Единствен президентът на клуба – Феручо Ново, не лети за Португалия поради заболяване. На 4 май, когато тимът се прибира в Италия, самолетът не успява да кацне в Торино и случва разтърсващата трагедия в Суперга. След инцидента вече бившият национален селекционер на Италия Виченцо Поцо е повикан, за да разпознае жертвите. Това бележи и края на “Гранде Торино” – селекция, изгубила живота си в своя разцвет и най-добрите си футболни години.

Всяка година на този ден феновете на “биковете” се събират край базиликата в Суперга и почитат паметта на загиналите 18 футболисти, петима служители, трима журналисти, четирима души екипаж и един организатор.

Настъпват трудни дни за футбола в Торино. Под комерсиалното име “Талмоне” (Торино) клубът изпада в Серия Б през 1959 г., но само два сезона по-късно се връща при майсторите. “Торино” отново напомня за себе си във втората половина на 70-те и през 80-те. През 1976 г., 27 години след трагедията в Суперга, е спечелена отново титлата на страната, а през следващия сезон става и вицешампион.

През 1989 г. “Торино” отново изпада, но експресно се завръща в елита след само сезон изгнание в Серия Б. “Граната” печели предпоследното издание на купа Митропа през 1991 г., а година по-късно играе финал в турнира за Купата на УЕФА, като на полуфиналите отстранява “Реал” (Мадрид), но губи финала от “Аякс”.

Трудните години и началото на ХХI век

До края на века последват нови 2 изпадания в Серия Б, когато в клуба назрява и управленческа криза. Тя води до практически фалит на клуба през сезон 2004/05. Благодарение на италиански закон, който позволява на даден спортен клуб, пряк приемник на закрит вече такъв, да започне надпревара с една дивизия по-напред от предишния, вече изпаднал, е основан днешният ФК “Торино”.

В последните десетина години “Торино” е редовен участник в Серия А има и няколко участия в Европа. Но времената, в които клубът е фактор на вътрешната футболна сцена, сякаш вече са в миналото.

Мнението на “Ритнитопъ”: Можем само да гадаем какъв би бил футболният ладшафт на Европа в средата на ХХ век, ако трагедията в Суперга не се бе случила. Пожелаваме на отбора на Торино скоро отново да го видим ако не с титла, то поне в битката за нея. Тогава и духът на “Гранде Торино” ще оживее отново.