Press "Enter" to skip to content

“Ел Класико” и диктаторският режим в Испания

“Ел Класико” е най-големият мач в испанския футбол – даже може би в световния. Разберете повече за историята на дербито.

“Ел Класико” в последните години бе свързвано главно със съперничеството между двама от най-великите футболисти на нашето време – Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Но истинската причина за това съревнование бива някак си забравяна. Затова в следващите редове ще се впуснем във въртележката на испанката история, за да открием корените на може би най-голямата битка в историята на красивата игра.

Испания срещу Каталуния и Баската автономна област

Първо, политическият и културен климат в Испания в началото на миналия век е изключително важен за нашата история. До някаква степен това е така и до днес. В някои райони на Испания, най-вече в Баската автономна област и Каталуния, големи групи от хора чувстват региона си като отделен от иберийската държава.

От другата страна, разбира се, стои столицата на Испания. Мадрид. В нея е центрирана цялата политическа власт на държавата. Държава, която с всички сили се опитва да потуши бунтарските настроения в гореспоменатите области. В тяхната история е често срещано явление провеждането на референдуми с цел окончателно скъсване на връзката с централното политическо управление на Испания. В основен водач на тези движения най-често се превръща столицата на КаталунияБарселона.

Протести в Барселона

Създаването на “Реал” (Мадрид)

Както всички знаем, Англия е виновна за разпространението на футбола по света. В Испания картината също не изглежда по по-различен начин. Няколко студенти от Оксфорд и Кеймбридж спомагат за създаването на първия мадридски клуб, който се е казвал “Сосиедад Скай Футбол“. 3 години по-късно обаче клубът се разделя на две – “Нуево Сосиедад де Футбол” и ФК “Мадрид”.

Първият президент на ФК “Мадрид” се казва Хулиан Паласиос. А начело на клуба, когато той се превръща официално в компания на 6-ти март 1902 г., е Хуан Падрос.

Тъй като популярността на футбола в испанката столица растяла изключително бързо, ФК “Мадрид” излиза с идеята за футболен турнир в чест на испанския крал – Алфонсо XIII. Името на турнира първоначално било “Copa de la Coronation“, в превод “Купата на коронацията”. Днес този турнир е известен като “Копа дел Рей” – “Купата на Краля“.

През 1920 г. крал Алфонсо XIII дава на клуба своята кралска титла и оттогава насам футболният отбор се казва “Реал” (Мадрид).

Логото на “Реал” (Мадрид)

Основаването на ФК “Барселона”

Историята на ФК “Барселона” започва с личността на Жоан Гампер. Той търси хора с подобно на неговото мислене, с които да създаде футболен клуб. Той прави това по един колкото старомоден, толкова и романтичен начин – чрез обявя във вестника.

“Искам да организирам мачове в Барселона, като всеки, който обича играта, може да се свърже с мен. Той може да дойде в офиса ми от вторник до петък в часовете между 9 и 11 часа вечерта”.

– гласи обявата
Младият Жоан Гампер

Месец по-късно, на 29-ти ноември 1899 г., единадесет човека посещават срещата и създават ФК “Барселона”. Първия президент на клуба е друг швейцарски мигрант на име Уолтър Уайлд.

Първото “Ел Класико” и първото издание на “Копа дел Рей”

Блаугранас” участват в първия си турнир през 1902 г., когато печелят “Копа Макая”. По време на същата година, “Барселона” среща за първи път вечния си съперник “Реал” (Мадрид) на полуфиналите на новосформирания турнир – “Копа де ла Коронацион”. Датата е 13-ти май, като победител в сблъсъка стават “каталунците” след два гола на Уди Стайнберг и дузпа, вкарана точно от Гампер. В крайна сметка дербито завършва при резултат 3:1.

Снимка от първото “Ел Класико”

На финала на купата “лос лулес” срещат бъдешия шампион “Биская“. Един конгломератен клуб, съставен от футболисти на “Атлетик” (Билбао) и други баски клубове. Това е представлявало огромен проблем за организаторите на купата, тъй като финалът се провел между каталунски и баски отбор. Нещо, което не се харесало на домакините от Мадрид. Градът, дом на монархията.

Именно заради това бързо бързо се организира утешителен мач за третото място. Дори журналистът Фил Бол спекулира, че използваният трофей е бил от личната колекция на един от организаторите. В крайна сметка този мач се отплаща по линията на пропагандата, тъй като “белият балет” побеждава друг каталунски клуб -“Еспаньол” – с 3:2.

Оформяне на съперничеството

В следващите няколко десетилетия “Реал” и “Барселона” заформят едно изключително здраво съперничество, като “каталунците” се намират в една много добра серия от 13 мача без загуба между 1917 г. и 1928 г. Разбира се, “кралският клуб” също има такава серия без загуба в периода от 1931 г. до 1935 г., като тя продължава цели 14 мача. Година по-късно обаче, започва испанската гражданска война.

Годините на гражданската война (1936 – 1939)

Испанските избори през 1936 г. биват спечелени с минимална разлика от Народния фронт, съставен от членове на левите партии. Следват няколко събития, включително и няколко убийства на 12-ти юни 1936 г., които водят до изпускането на юздите на правителството от страна на гореспоменатата коалиция. Провален военен преврат води до гражданската война, която се води между левите републиканци и десните националисти, които са водени от Франциско Франко.

Франциско Франко

Идеалите на Франко обединяват националистите, докато Републиканците нямат нищо общо с единството, което евентуално ще доведе до техния провал. Това води до завладяването на Барселона от националистите през януари 1939 г. Два месеца по-късно Мадрид също бива завладян и Франко става абсолютен диктатор на Испания. Но какво общо има това с “Реал” и “Барселона”?

Диктатурата на Франко

Войната не засяга двата футболни клуба директно. Всъщност дори “Реал” и “Барселона” се бият от една и съща страна срещу войската на Франко. Но последвалата диктатура е от доста голямо значение за бъдещето на двата отбора и на “Ел Класико” като цяло.

Взимайки под предвид, че Франко се борил срещу Републиканците от Барселона, не е изненадващо, че той бил далеч от дружелюбен към футболния клуб. Не само политически, но също така и от гледна точка на футбола.

Диктаторът използва в годините на своето властване “Реал” като част от своята пропаганда. Това съответно разделя привържениците на двата отбора дори повече. Вече каталунските фенове имат още една причина да ненавиждат “кралския клуб”. Той е символ на диктаторския режим, който мачка и репресира цялата каталунска област.

Разбира се, съществуват и случаи, в които отношенията между Франко и “Барселона” не изглеждат чак толкова крайни. Някои от служителите на клуба имат добри отношения с абсолютния владетел, дарявайки му медали и други подаръци. Франко дори участва в изграждането на стадиона “Камп Ноу“, като го прави приоритет в националната политика. Но в Испания е общоприето, че “Реал” е отборът, стоящ под крилото на диктатора.

Пример за това е полуфиналът за “Купата на Краля” през 1943 г. Първият мач завършва при резултат 3:0 в полза на “блаугранас” у дома. Но според популярна легенда, още при пристигането на “каталунците” в Мадрид, те биват посрещнати от директора на “Държавна сигурност”. Той напомнил на футболистите как държавата позволила на Каталуния да остане в границите й, което според него е било върховен акт на щедрост.

Играчите, разбира се, успяват да прочетат между редовете и откриват там умело прикритата заплаха. Поради тази причина реваншът се развива по съвсем различен начин от първия мач, като “белият балет” печели със смазващия резултат 11:1.

Изданието на “Марка”, отразяващо голямата победа на “Реал”

Случаят Алфредо ди Стефано

Алфредо ди Стефано е човек, който не се нуждае от представяне. Той е тясно свързан с историята на “Реал” (Мадрид), но всъщност първо е носил синьо-червената фланелка на вечния съперник преди намесата на Франко.

Следват поредица от събития, които водят до прекратяването на договора на Ди Стефано с “Барселона” и преминаването му в състава на “Реал”. Но събитията около този случай са толкова дискусионни, че могат да бъдат разгледани в един отделен материал. Този случай налива допълнително масло в огъня, горящ между испанските фенове, които продължават да твърдят, че “Реал” е отборът олицетворение на диктаторския режим. Най-вярващите в това твърдение са каталунските фенове.

Алфредо ди Стефано (вдясно) в цветовете на “Барселона”

“Ел Класико” през този век

Днес времето е излекувало политическите рани. В последните години се гледа предимно футболният аспект на дербито, като това може би се дължи първо на доминацията на “Барселона” по време на Гуардиола, после ерата Меси срещу Роналдо и най-накрая петте Шампионски лиги на “Реал“. Вече единият отбор побеждава другия на зеления килим, а не на политическия терен.

Емблемите на двата отбора

Въпреки това, все още може да се усети този политически привкус. Той е подкладен от каталунските референдуми за независимост и протестите в каталунската столица. Те повишават нивото на емоциите всеки път щом “Ел Класико” наближи. Но в крайна сметка, най-важните футболни събития се случват между стръковете трева. Където се води и основната битка. Футболната.

Мнението на Ритнитопъ: Политиката и футболът вървят неизбежно ръка за ръка. Колкото и да се опитваме да ги разграничаваме, те не могат да бъдат отделени едно от друго. Пример за това е и най-голямото съперничество в света на футбола. Върху него все още личат отпечатъците от диктаторското минало на Испания и бунтарския характер на една цяла област – Каталуния.

А ако искате да прочетете за емблематичната победа на “Левски” над един от двата испански колоса, можете да кликнете тук:

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.