Стилиян Петров – голове, себераздаване, лидерство.

Ще проследим шеметната кариера на рекордьорът по брой мачове с  националната фланелка – Стилиян Петров.

Кариерата на един от най-качествените играчи слагали капитанската лента на България, Стилиян Петров, е изключителен пример, който трябва да бъде разпространяван сред младото поколение. Един от последните ни футболисти от световна класа, доказали твърдо себе си по европейските терени. Известен като невероятен професионалист, джентълмен, лидер и качествен човек. Историята на Стан, както е наричан от феновете в чужбина, е изпълнена с върхове и падения, и показва какво е нужно, за да калиш духа си, докато играеш любимата игра.

Стилиян Альошев Петров е роден на петия ден от месец юли 1979 г. в град Монтана. Заедно с баща си Альоша, майка си Светла и брат си Иван живее на четвъртия етаж в пететажен блок в една от най-старите постройки в града. Започва да тренира футбол в едноименния отбор от северозапада от ранна детска възраст.

Талантът му е очевиден и резултатите се появяват бързо. На 16-годишна възраст, още като ученик, дебютира за мъжката формация на Монтана в “A” група. Изиграва общо 21 мача, в които вкарва 4 гола за тима от 65-хилядния град. Дебютният сезон на Петров е и този, в който монтанчани записват най-доброто си класиране в родния футболен елит – 9-о място.

Добрите игри на младока не остават незабелязани и след само година прекарана в мъжкия футбол, халфът бива привлечен в ЦСКА от тогавашния треньор на “армейците” Георги Василев- “Гочето”. Там се събира с един от бъдещите си съотборници в националния отбор – друга надежда на българския футбол, Мартин Петров.

През 1998 г. на треньорското кормило на “червените” застава Димитър Пенев и това се оказва ключово за развитието на Стан. Под неговата опека талантливият полузащитник развива таланта си неимоверно. Пенев, виждал не едно и две неща във футбола, знае, че има нешлифован диамант в състава си и му осигурява правилната среда за развитие.

Резултатите не закъсняват, като Петров прави дебюта си за националния отбор на 23-ти декември 1998 г. в приятелска среща с Мароко. Тогава е на крехката възраст от 19 години. В края на същия сезон печели Купата на България с “армейците”. Става неизменен титуляр в националния отбор по време на квалификациите за Евро 00‘ в Белгия и Холандия. След двубоя с Англия в София през юни 1999 г., завършил 1:1, е харесан от тогавашния мениджър на шотландския гранд “Селтик” Джон Барнс. Бившият топ играч на “Ливърпул” е очарован от качествата на Стилиян и уведомява ръководството на “детелините”, че го иска в състава си.

Историята около трансфера е любопитна, защото ръководните органи на “Селтик” се свързват с тогавашния собственик на ЦСКА и Мултигруп, покойният Илия Павлов, в самия край на трансферния прозорец и всичко трябва да бъде уредено в изключително бърз маниер.

Стилиян Петров ще е част от най-големия онлайн футболен търг в България!

По това време самият Петров е на почивка на българското Черноморие с малката подробност, че е пропуснал да заплати сметката си за телефон и не може да бъде открит. Павлов трябва да задейства цялата си мрежа от връзки, за да може в крайна сметка негов човек да открие младока и да му каже веднага да се запъти към София, защото голям западноевропейски клуб желае да го закупи.

Само няколко дни по-късно сделката е факт като 2.8 милиона паунда влизат в касата на ЦСКА и Петров парафира с клуба от Глазгоу за 5 години. Полузащитникът напуска “червените” с високо вдигната глава, след като помага на отбора да стигне два пъти до Купата на България и един път се окичва със златните медали от първенството по време на тригодишния си престой в клуба.

Да управляваш голям отбор – въпросът за собствеността – част 2

Началото в “Селтик” е изключително трудно за Петров. Българинът не знае и грам английски, като от клуба не успяват да му помогнат особено много за бързото аклиматизиране. В своята автобиография Стан споделя, че дори остава с чувството, че определени хора са се възползвали от незнанието и младостта му. Бива настанен в огромен четиристаен апартамент, който малко по-малко оставя финансите му на червено през първата му година в клуба. Назначеният му учител по английски се намира в другия край на града и поради големия трафик Петров спира да го посещава.

Освен битовите проблеми, Стилиян изпитва и огромни трудности на терена. Известен с невероятната си физическа подготовка и с умението да може по-добре от всеки друг да преминава от едната част на терена до другата, в началото на футболния си път в Европа Стан е един от играчите, които изпитват най-големи затруднения на физическите тестове и като цяло с темпото на игра в шотландската елитна дивизия. Като добавка мениджърът Джон Барнс го използва на нетипичната позиция десен бек, вместо в сърцето на халфовата линия, където Петров играе от началото на кариерата си.

Проблемите на и извън терена оставят българина в сериозна психологическа дупка, като младежът прекарва свободното си време в разговори с България. Това се отразява на сметката му за телефон, която допълнително се включва към финансовите му проблеми.

Напрежението достига връхна точка и само няколко месеца след пристигането си, Петров е на ръба да се откаже и да се прибере в България без да уведоми никого в клуба. Тук на помощ идва един от служителите работещи на стадион “Селтик Парк” – шотландецът Брайън Уилсън. Той взима Стан под крилото си.

Помага му да сложи финансите си в ред и да се премести в по-малко и удобно жилище, което ще спре да натоварва и без това оределите му финанси. През това време друг шотландски приятел на Петров му дава да работи почасово след тренировки във вана му за бургери в северен Глазгоу, за да може по-бързо да развие английския си. В биографичната си книга самият Стилиян споделя за учудването в погледите на много фенове, когато бива разпознаван да прави бургери във вана. Това обаче дава резултат и Петров бързо започва да напредва с езика на Шекспир и да скъсява дистанцията със съотборниците си в съблекалнята.

Малко по-малко нещата започват да се нареждат. “Селтик” завършва сезон 1999/00 на 2-ро място, на 21 точки от вечния съперник “Рейнджърс” и това коства позициите  на треньорското дуо Джон Барнс – Кени Далглиш.

За нов наставник е назначен Мартин О‘Нийл. Петров бързо се превръща в основна част от състава под негово ръководство. “Детелините” печелят домашен требъл, като завоюват безапелационно златните медали в първенството и слагат ръце върху Купата на Футболната Асоциация и Купата на Лигата. Петров бележи 7 гола в 28 мача, като се разписва и при разгромната победа с 6:2 над кръвния враг “Рейнджърс” в дербито на “Старата Фирма”.

Стан продължава с добрите си изяви и през следващия сезон, като бележи 4 поредни преки свободни удара срещу “Дънди”, “Ювентус”, “Абърдийн” и “Рейнджърс”. Като попадението срещу “старата госпожа” е при победата с 4:3 в мач от груповата фаза на Шампионската Лига.

В 4-тия си сезон в клуба Петров вече е утвърдена лидерска фигура и е с основна заслуга за достигането до финала на Купата на Уефа през май 2003 г., като Стан бележи 14 гола в 50 мача.

Влиянието на Стилиян сред отбора и на трибуните се усеща и българинът се превръща в туптящото сърце на “детелините”. Стартовите 11 неизменно започват с неговото име, записвайки 119 мача и вкарвайки 19 гола през следващите два сезона, като определено има око за впечатляващи попадения. В края на сезон 2004/05 печели наградата за най-добър играч на тима за годината.  

За 7 години в “Селтик” Стилиян Петров изиграва 312 мача и бележи 55 гола. Помага на “детелините” за 4 шампионски титли, 3 купи на футболната асоциация и 3 купи на лигата. Когато напуска клуба през 2006 г. в посока “Астън Вила” с отбелязаните си попадения се намира на 10-о място във вечната голмайсторска листа на тима.

На 30-ти август 2006 г. Стилиян Петров подписва с английския “Астън Вила” след сделка на стойност 6.5 милиона паунда. Като основен мотив Петров изтъква желанието си да продължи успешната си работа с мениджъра Мартин О‘Нийл, който е назначен в клуба месеци по-рано.

По това време българинът е утвърдена фигура в световния футбол, играл с България на Евро 04‘, като получава официално капитанската лента през 2003 г. след отказването на Красимир Балъков.

В цялата си 15-годишна кариера в националния отбор записва 105 мача и 8 гола. Към момента няма футболист изиграл повече мачове с фланелката на трикольорите. Образува силен тандем с Мартин Петров и Димитър Бербатов. Избран е за футболист номер 1 на България за 2003 г.

За 7-те прекарани години в “Астън Вила” Стилиян Петров изиграва повече от 250 мача във всички турнири и бележи някои невероятни голове, като този срещу ‘‘Дарби Каунти‘‘ през април 2008г. и този срещу ‘‘Евертън‘‘ през септември 2011г. Също така бележи ключово попадение при победата с 3:1 като гост на ‘‘Челси‘‘ на 31-и декември 2011 г. Наследява капитанската лента от Мартин Лаурсен в началото на сезон 2009/10 и я носи до края на престоя си в клуба.

В края на първия си сезон като капитан вдъхновява “виланите” до 6-о място във Висшата Лига, като също така отборът достига до 1/2 финалите на Купата на Футболната Асоциация и до финала за Купата на Лигата. Забележително постижение с оглед силата на дивизията. Утвърждава себе си като едно от марковите и уважавани имена сред футболните  хора на Острова.

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘: Стилиян Петров ще остане завинаги в историята на българския клубен и международен футбол. Трудолюбиви и талантливи играчи като него не се култивират лесно. За да се развият подобни футболисти е нужна правилната работна и човешка атмосфера. Едва когато изградим наново тези основи в българските школи ще можем да се радваме на подобни постижения от родните играчи.

Можете да прочетете още такива материали тук :

Петко Петков – Легендарният централен нападател на Берое.