История на собствеността – последствията и трудностите при управлението на ЦСКА в последните години
В съвременния футбол моделът на управление на футболен клуб обикновено се завърта около една влиятелна личност. Тя се грижи за инвестициите и стратегията на развитие на клуба, което носи със себе си огромна тежест и отговорност. Това всъщност е един процес на “деглобализация”, който води началото си в Италия, където собствениците-индустриалци инвестират в големите отбори. Този процес постепенно се прехвърля и на другите места в Европа, като навсякъде е пречупен през местната призма за разбиране за спорт и бизнес.
В тази част от поредицата “Да управляваш голям отбор” е посветена на историята на притежателите на основния пакет акции на ЦСКА в последните 20 години. Въпросът за собствеността винаги е повдигал обществени полемики. Обществени поръчки, приватизации на заводи и облаги от активи са апетитните мотиви за придобиването на собствеността на армейския клуб. Следва кратка съпоствка със сходните процеси в Италия през изминалия век, за да може да си обясним защо държавните блага често вървят ръка за ръка с управлението на големи отбори с национална значимост.
Футболът в Италия след Втората световна война
Ако приемем, че следваме примерът на Италия в доста умален мащаб, то хронологията в еволюцията на собствеността на големите футболни отбори е следната. На Апенинския полуостров има голямо разделение – северът е богат, благодарение на тежката индустрията, а югът се занимава със земеделие и има по-скромни измерения.
В Северна Италия Торино и Милано са икономическите центрове, династията Аниели (производител на автомобилите ФИАТ) управлява Ювентус, а фамилията Морати (лидер в петролната индустрия) е собственик на Интер (Милано). Едва ли можем да си представим богатството на тези две фамилии, но освен крупните си световни бизнес дела, те отделяли немалко от времето си да управляват двата големи отбора на Италия.
Съвсем естествено за тях било да инвестират пари в региона си за футбол, като по този начин те излъсквали имиджа си, защото каквото и да си говорим – обикновените хора не обичат твърде големите богаташи. Най-вече когато работят за тях. Когато си най-големият работодател в страната, трябва да имаш нещо, което да поддържа обществения ти рейтинг висок. Един вид милионите фенове на тези отбори са гарант за спокойствие и сигурност за милиардерите-собственици.
Освен тази романтична представа за престиж на собственика като основна причина за издръжката на клуба, големите плюсове за тези милиардери са спонсорските договори (винаги можеш да спонсорираш собствения си отбор и така непрестанно популяризираш продукта си) и данъчни машинации (за добрите финансисти най-лесно е да манипулираш паричните потоци чрез спорт/футбол). Накрая, когато се тегли чертата, имаме силни отбори, добър футбол, щастливи фенове и едни доволни и спокойни собственици.
В един изключително умален мащаб, в последните 20 години тези процеси дойдоха и в ЦСКА. “Червените” преминаха през толкова различни собственици и периоди, дори цветовете на дъга не биха стигнали да опишат гамата на настроение сред феновете за този период. Едно е сигурно – феновете бяха неотлъчно до отбора, каквото и да се случваше със собствеността му!
Васил Божков
За седемте години (1999г.-2006г.), в които Божков беше собственик на “червените”, клубът придоби статут на страшилище. В този период ЦСКА завоюва 2 титли, 1 Купа и 1 Суперкупа на България и имаше запомнящи се участия в евротурните.
Съдбата изиграва лоша шега на най-силния отбор на “армейците” в ерата “Божков”, когато след като печели титлата през 2005 г. ЦСКА има най-силния си състав и е с амбиции да влезе в групите на Шампионската лига. Стига се до интересен казус в УЕФА, Ливърпул печели най-престижния комерсиален европейски турнир, след невероятния обрат срещу Милан през 2005г., но така и не се класира за турнира. “Мърсисайдци” завършват на пето място в Премиършип, което не им дава право на участие в следващото издание на турнира. УЕФА прави реверанс и пуска английския гранд да мине през ситото на предварителните елиминации.
Така в третиря предварителен кръг именно Ливърпул е препятствието за ЦСКА към толкова жадуваните групи на лигата. Нашите момчета отпадат, след като губят пръвия мач с 1:3 у дома, а след това побеждават именития си съперник на “Анфийлд” с 1:0, но с общ резултат 2:3 отпадат и се класират за Купата на УЕФА. В същия този сезон отборът влиза групите на втория европейски турнир.
Интересното е, че именно през този сезон 2005/06 ЦСКА и “Левски” имат най-силните си отбори. До зимната пауза ЦСКА е на върха на класирането на “А” група с цели 7 точки преднина, но в края на сезона “Левски” става шампион. На следващия сезон “сините” постигат именно това, което се изплъзва на ЦСКА – пробив в групите на Шампионската лига. Има конспиративни теории, според които ЦСКА дестабилизира отбора си в зимната пауза, за да може да сдаде титлата и тя да отиде в ръцете на “сините”. Безпочвено предположение или разумно обяснение на случилото се през този луд сезон – това ще остане една от неразкритите мистерии на българския футбол.
Александър Томов
Човекът с обещанията. Ако обичате празните обещания – това е вашият човек! Неслучайно прякорът на Александър Томов е на хитрият вълк Лупи от едноименното анимационно филмче. Както проследихме, че в средата на ХХ век в Италия футболът е вървял ръка за ръка с индустрията и през 2006г.
Историята говори, че през 2005г. индийският милиардер Прамод Митал купува 71% от металургичния комбинат близо до София “Кремиковци”. За сделката съдейства Александър Томов, който се явява нещо като “дясна ръка” на индиеца. Година по-късно индиецът взима акциите от Божков и поверява “армейците” в ръцете на Томов. Ето тук официално може да сложим началото на голямото падение на най-титулувания български отбор. В първия сезон треньор е Пламен Марков, а отборът завършва на второ място. А на следващата година идва Стойчо Младенов, който прави ЦСКА шампион със забележителните 16 точки преднина пред “Левски”.
Александър Томов белжи успешни времена като шеф на “армейците”, но представянето му като изпълнителен директор на “Кремиковци” е тревожно. Прамод Митал разбира, че финансите на комбината не са в ред, а имало и преговори за продажба на предприятието, които са се случили без негово знание. Просто Лупи се е опитал да се възползва от качеството си на директор. След 2 години, големи обещания и крупни проекти за бъдещето, индийският сериал приключва. Едно привидно успешно двугодишно управление, което обаче в своята дълбочина е натрупало дългове в размер на 17 милиона евро. Това е и причината за т.нар. “лицензгейт”, в който през 2008г. Томов и неговите подчинени умишлено не попълват съответните документи, нужни за подновяването на лиценза на клуба. По този начин се укриват активни задължения към клубове и държавни институции.
Управлението на “Титан”
Лудост е някой да дойде и да иска да купи отбор с такъв дълг. Политическата обстановка е такава, че може да се “измисли” нещо по въпроса. Кмет на София е тогавашното ново лице в политиката Бойко Борисов, който прави старият номер- дава богата обществена поръчка на фирма, срещу което дадената фирма да бъде собственик на закъсалия финансово ЦСКА. На хоризонта идват хора, които никога не са се занимавали с футбол, а просто са дошли да “усвоят едни пари”.
Фирмата на Димитър Борисов и Иво Иванов печели търга за сметопочистването на столицата и става собственик на “червените”. Параметрите на сделката са – за сметопочистване получавате няколко стотин милиона лева за следващите няколко години и инвестирате в клуба. Все пак това е клуб с обществена значимост и не може да бъде оставен да фалира (поне не в онзи момент).
В първия си сезон, отборът завършва само на точка зад “Левски”. Следват тежки времена за отбора, белязани от финансови неуредици, неплатени заплати и несигурност около лиценза на отбора.
През 2013 година Димитър Борисов говори за сливане на отбора с “Литекс”. Идеята му е Гриша Ганчев да стане собственик и финансов благодетел на отбора. Държавата е в политическа криза, в същата година, има смяна на властта и фирма “Титан” се опитва да се отскубне от тегобата да издържа клуба. Нещата не са толкова прости обаче.
Новото начало с Гриша Ганчев
Когато дълговете натежават толкова, че е невъзможно клубът да съществува в сегашното си финансово състояние, никой не иска да се доближава до дълговата дупка на ЦСКА. Единствено Гриша Ганчев има план за озравяване на клуба. Тук е важно уточнението, че това оздравяване се случва с отбора на ЦСКА, а не с дружеството му.
Нека разграничим тези две понятия. Накратко какво са дружествените дългове: през 1885г. се ражда концепцията за корпорацията като дружество с ограничена отговорност. По този начин дружеството може да тегли кредити или да регистрира загуби, като заложи единствено активите на фирмата, без да рискува личното си състояние. Точно това правят предходните собственици – трупат дългове на гърба на дружеството ЦСКА, а прибират печалбите в собствените си джобове. Гриша Ганчев решава да вземе отобра и да пререгистрира ново дружество.
Юридическо сливане между “Литекс” и ЦСКА практически не се случва, защото “Литекс” продължава да съществува като професионален клуб. Тъй като няма нито един бизнесмен, който да вземе акциите на ЦСКА, да плати огромните дългове и да продължи с издръжката, Ганчев решава да рестартира клуба, като го преведе през “В” група, но запазва цялостта на съществуването на отбора.
По този начин отборът се отървава от многомилионните си дългове и не прекъсва съществуването си. Това е практика, която се прилага и в Европа. Преди 10 години шотландският гранд Рейнджърс изпадна в състояние на администрация, поради невъзможност да плати дълговете си. В България също този метод не е непознат – пловдивските “Локомотив” и “Ботев” също неотдавна минаха през подобно “оздравяване”, за да запазят статута си).
След един сезон във “В” група и една спечелена купа на България, ЦСКА се завръща в новия формат на Първа Професионална група през 2016г. в новата си обвивка. Тогава отборът е съставен от чужденци и бивши играчи на “Литекс” (Станислав Манолев, Кирил Десподов, Николай Бодуров).
Един факт е леко тревожен и той се крие в последователността от интересни събития през октомври 2018г. Гриша Ганчев купува на търг правата за емблемата на ЦСКА. Това е символичен акт, който гарантира, че цялата история и армейско наследство се запазва в клуба. Дни по-късно излиза информация, че МВР е направило поръчка от 290 автомобила за партули с висока проходимост. И фирмата изпълнител е тази на Ганчев. Очевидно, че обичайната обвързаност на клубната собственост с държавните поръчки все още не е останала в миналото.
Все още раната от сливането на двата отбора е отворена и това пречи на управлението на клуба. До една степен трансферната политика на отбора, която се крепи предимно на привличането на чужденци, разклаща автентичността на клуба в очите на феновете. Може би ядорото на отбора трябва да е съставено от цесекари. На всички им се иска да виждат повече български играчи и момчета от школата. Ако се върнем във времената на корупционни схеми между 2006 и 2014 г, то в момента ЦСКА привидно върви в една по-добра посока.
Всички са с големи очаквания към “армейците” и очакванията са по-високи откъм резултатите и поведение на отбора на терена. За момента сякаш собственикът Гриша Ганчев се е закрепил на поста си, но някак си не толкова категорично колкото на всички би им се искало. Три са нещата, които биха консолидирали Ганчев като истинския президент на “червените” в очите на привържениците – инвестиция в нов стадион, повече българи в отбора и титли.
Мнението на “Ритнитопъ”: През изминалите 20 години ЦСКА премина през всичко – възходи, падения, а в момента е също в преходен период. Надяваме се, че отборът е намерил правилния човек, който да го поведе към по-радостни моменти. Феновете вече преживяха твърде много и е време отборът да бъде там, където му е мястото. Както е казал Виктор Юго “дори и най-тъмната нощ свършва и след нея изгрява слънце”. Дано изгревът на ЦСКА предстои.
[…] Да управляваш голям отбор – въпросът за собственост… […]