Press "Enter" to skip to content

Традиционните за елита отбори в долните дивизии: “Беласица”

Нека проследим историята на един от най-обичаните български отбори и да отговорим на въпроса какво му попречи да се запази сред най- силните.

В долните дивизии е пълно с примери за отбори, които с оглед на историята си, не са на мястото си. В тази поредица от статии ще ви представим един от тях.

Футболното дружество „Беласица“ е създадено през 1920 г., като последователно носи имената “Мануш войвода” (1923), „Любомир Весов“ (1928) и „Македония“ (1931). След 1944 г. стартират поредица от реформи. На 14 март 1946 г. 3 физкултурни дружества в града – „Любомир Весов“, „Антон Попов“ и „Спартак“, са обединени под името „Илинден“. През 1948 г. “Илинден” е преименуван на „Спартак“, а в края на 1949 г. следват нови промени. Обособени са няколко доброволни спортни организации на ведомствен принцип – „Динамо“ (1949 – 1957), „Червено знаме“, „Строител“, „Торпедо“ и др. Те са обединени като Дружество за физическа култура и спорт „Беласица“ през 1957 г.

На турнира „Петричка пролет” преди мача със „Стауя-1

В дебютното си участие в елита (1980/1981) отборът завършва на 13-о място, а в класацията по посещаемост се нарежда на 6-а позиция. В същия сезон отборът достига до полуфинал в турнира за Националната купа, като отстранява “Автостроител” (Шумен), “Славия” – тогавашният актуален носител на Купата, “Чавдар” (Троян) и “Асеновец” (Асеновград). В полуфинала, игран в Карлово, “комитите” губят от бъдещия носител на трофея “Ботев” (Пловдив).

В тези години “Бела” се слави като изключително силен домакин. За 4 сезона “комитите” допускат само 2 загуби на своя стадион „Цар Самуил“. В отбора разчитат почти изцяло на местни футболисти, юноши на клуба. Личат имената на вратаря Валери Дагалов, Димитър Димитров-Катеричката, Георги Бибишков, Костадин Кабранов, Димитър Карадалиев, Йордан Попов, Валери Стоянов, Лозан Тренчев. “Беласица” се задържа в „А“ група до сезон 1983/1984, когато завършва на 12-то място, но изпада след баражи.

Легендарният вратар Валери Дагалов

През сезон 2002/2003 “Беласица” се завръща в „А“ група и следва най-дългата серия в елита – 6 сезона до 2009 г. Една от причините за това са качествените бразилски футболисти, които акостират в клуба през този период, а впоследствие оставят следа в българския футбол. Сред тях са Марсело Вава, Диану, Маркиньош, Едуардо Ду Бала, Ели Маркеш. През есента на 2005 г. за треньор на отбора е назначен македонският специалист Стевица Кузмановски, под чието ръководство е постигнато най-доброто класиране в историята – 6-о място през сезон 2005/06.

През следващия сезон 2006/2007 “Беласица” също има стабилни изяви и финишира на 8-а позиция. Впоследствие обаче настъпва спад. През сезон 2007/2008 югозападния тим завършва на 13-о място, като се спасява от изпадане в последния кръг, но през сезон 2008/09 заема последната позиция и изпада в „Б“ група.

На следващия сезон ръководството не успява да картотекира достатъчно футболисти и отборът изпада в аматьорския футбол по административен начин. Оттам тръгва мъждукането на “Беласица” – през сезон 2012/2013 дори играе в А обастна група Благоевград, като завършва на първо място. Следва дълго стоене във “В” група, по-късно – Трета лига. През 2021/2022 тимът спечелва така желаната промоция за Втора лига.

Мнението на “Ритнитопъ”: Отбор с такива традиции няма място в долните дивизии. Пожелаваме на “комитите” съвсем скоро да ги видим отново в елита на бългрския футбол. Нито отборът като име, нито феновете заслужават да са в долните дивизии. Този сезон беше напрвена първата крачка към издигането на този отбор, а резултатите му до момента в първенството ни убеждават още повечe в казаното.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.