Нека да проследим историята на ФК “България” (Хамбург) – българският отбор в Германия с благородна кауза
Основаването
ФК “България” (Хамбург), българският отбор в Германия, е основан през 2017 година, като участва в хамбургските аматьорски дивизии. Основателите му са 28-годишните Асен Илиев, Билял Мустафов и Клаус Скарупке. Илиев, който бил президент на клуба, има мачове в юношеската Бундеслига, а след това е играл за аматьорските “Сюдерелбе” и “Тюркие”. Вицепрезидентският пост заемал Сарупке, който е бивш юноша на “Сюдерелбе” и е играл за “Моорбургер”. Треньор на отбора пък бил Билял Мустафов.
“Всички наши сънародници могат да се чувстват добре дошли в клуба. Той е основан с такава цел, но ще приемем и играчи от други националности. Целта ни е да помогнем за интеграцията на хората от други държави, живеещи в Германия. Много от тях не говорят добър немски. Участието в отбора ще им помогне да преодолеят тази бариета, тъй като със сигурност ще имаме и немци в тима.“
Заявява Асен Илиев пред Радио Хамбург.

Целта
Клубът има за цел не само да се утвърди в германския футбол, но и да се изкачи в по-горните дивизии. Средството за постигането й – добре сплотен и окомплектован състав. Той се състоял изцяло от българи, които по време на кариерите си в различни отбори в България са развили добри взаимоотношения. Предвождани от български треньор, те станаха повод за национална гордост – български отбор почти на другия край на Европа.
Развръзката
Както вече сте се досетили, този отбор така и не просъществува дълго в немския футбол. През август 2022 г. беше обявено, че той се разпуска. Това направи Асен Илиев във страницата на отбора във Facebook, като написа следното:
“За съжаление, причината не беше само в съдийските грешки, заради които на двама ни с Билял Мустафов ни липсваше мотивация да продължим с амбицията след последните няколко месеца. За съжаление, нямаме голям състав, само 7-8 играчи, които наистина са участвали през последните няколко седмици. Не може да се процедира така.
Отборът наистина е много малък и контузят ли се един или двама, става много трудно попълването на състава. Това не беше нашата цел, не можем да се притесняваме всяка седмица дали ще съберем 11 човека.
Наистина ситуацията с контузиите беше много сериозна. Вратарят Станислав Вълчев трябваше да си направи операция на брадичката, голмайсторът Борис Старбев така и не може да се възстанови трайно от контузия, а Светослав Акрабов има киста на коляното. Треньорите пък се борят с проблеми в гърба. И така оставаме с около 5 играчи, което е меко казано крайно недостатъчно.
Въпреки всичките неприятности около контузиите, момчетата продължиха да играят през последните няколко седмици. Когато успеем да разрешим проблемите със състава, идват съдиите. Чувствахме се пренебрегнати и унизени след мача си срещу “Алтенвердер” (това е последният мач, в който клубът участва).
Срещу “Алтенвердер” за първи път в кариерата ми се случи да извадя отбор по време на мач. По този начин избегнах ескалация на напрежението. Не исках да съсипвам репутацията ни.
След толкова много време мога да потвърдя, че съдиите наистина си имат любимци и други отбори просто биват пренебрегвани.
Основният довод обаче е малката подкрепа. Случвало се е на наши мачове да събираме най- много 20 зрители.
А в такава мисия имаш нужда от подкрепа.
Друг основен момент беше, че не получихме финансова подкрепа от българин.
Основната цел на Илиев, когато основа клуба, беше младите българи да се интегрират. Той искаше да примами младежи във футбола, което да подобри лошия имидж на българите по онова време. Успя, лично мога да потвърдя.
Но ми се искаше да сме повече от 8-9 човека, които да заявят големи амбиции. Като ФК “Тюркие” или Клуб “Косова”.
Благодаря на всички, които приеха инициативата ни насериозно. “
“Визирам ФТСВ “Алтенвердер” и по- конкретно Шапки Торстен и Киел Мейер, които направиха възможно да тренираме и играем на красивия изкуствен терен.
Разбира се, искам да се извиня на всички клубове и играчи, с които някога се е стигало до конфликт. Никога не сме имали такива намерения.
Инго, благодаря ти за честността и отдадеността към аматьорските клубове в Хамбург”.
Мнението на Ритнитопъ: Станахме свидетели на още един български тим извън пределите на страната ни. Такива отбори неминуемо успяват да обединят сънародниците ни около общата идея. За съжаление, този отбор приключва дейността си прекалено рано и по-прекалено отдалечени от футбола причини.
В България много често ставаме свидетели на такива пречки за развитието на футбола ни. Правим лека препратка: изказването на президента на “Спортист” (Своге) след отпадането на тима от “Славия” в турнира за Купата на България. Тогава той заяви, че е научил, че съдията идва, за да спре “шоколадите”, но не повярвал. След мача бил на косъм от това да спре финансирането на тима.
Be First to Comment