След възхода на “Интер” в последните години изглежда подходящо да си припомним за бившия футболист на “нерадзурите” Адриано, който беше истинско страшилище, но за твърде кратко.
Адриано Лейте Рибейро, по-разпознаваем като Адриано, е бивш бразилски футболист, играл в ролята на централен нападател. Понастоящем е на 41-годишна възраст и съвсем очаквано е изгубил старата си физическа форма, както и от доста време желанието си за игра. Но защо споменаваме желанието за игра, след като Адриано отдавна не е футболист?
Всъщност, тази тема придобива много по-дълбоко значение, щом в същото изречение присъства името на бразилския таран. В своето интервю пред “The Players’ Tribune”, Адриано споделя добрите моменти от живота и кариерата си, но редом с тях и лошите след един от които, всичко коренно се променя.
“След този ден, любовта ми към футбола никога не беше същата.”
-споделя Адриано пред “The Players’ Tribune”
Детството на бразилеца
Адриано прекарва своето детство в една от фавелите на родния си град Рио Де Жанейро. Фавелите в Бразилия са познати с това, че са големи, пренаселени квартали, в които цари престъпността и насилието. Бившият футболист обаче изобщо не обръща внимание на тъмната страна на своя роден край. За него са важни само веселите моменти, които прекарва с приятелите си и, разбира се, футболът, който практикува от ранна възраст.
“Това беше истинско детство, не като онова “клик, клик, клик” по екраните, което децата правят в днешно време”
“Бях заобиколен от моето семейство, израснах в общество. Не съм страдал, живях добре.”
-Бразилецът разказва за своето детство
Родителите на Адриано съзряват, че синът им обича да играе футбол, заради което събират пари, за да го запишат в академията на “Фламенго“, наричана “Escolinha“(“Училището”). Фламенго обаче е квартал в Рио Де Жанейро, който се намира изключително далеч от фавелата, в която е домът на Адриано. Тъй като е нужно да се придвижва с два различни автобуса, а той все още бил, както се описва, “фъстък”, взима със себе си своята баба. Впоследствие тя идва с него на всяка една тренировка в продължение на цели 8 години.
Първи стъпки в кариерата
Футболът и тренировките винаги са били на първо място за младежа. Прекарва всеки ден в няколкочасови пътувания със своята баба и тя редовно споделя на внука си какво е сбъркал в мачовете и как може да се поправи. За сметка на това обаче времето за учене на Адриано е твърде малко. Бразилецът споделя, че е повтарял пети клас цели 3 пъти. Футболът за него просто е на преден план.
В академията младият талант не е използван на върха на атаката. Дори противоположното- играе като защитник или по-точно като ляв краен бранител. Той обаче натрупва голямо количество мускулна маса, а комбинирано с невероятния му ляв крак, единственото логично решение е да бъде поставен в центъра на нападението.
Младокът се представя отлично като нападател, дори срещу мъжете, въпреки че е едва на 17. Адриано вярва силно в Бог и отдава целия си талант на него. Смята, че левият му крак е дар от него и това е причината да е толкова силен.
Големия миг в кариерата на Адриано
Адриано Лейте Рибейро впечатлява сериозно с изявите си за “Фламенго” и привлича ред погледи от европейски клубове. “Интер“, в крайна сметка, е клубът-късметлия, с който младокът подписва на едва 19-годишна възраст. Още с идването си Адриано печели любовта на феновете, които я изразяват със създаването на легендарния прякор “Императора”.
Да бъде в съблекалнята на “Интер” в началото изглежда като някакъв сън за бившия играч на “Фламенго”. Всичко, което вижда около себе си, е само и единствено звезди. Роналдо, Сеедорф, Матераци, Занети– истински хегемони във великата игра.
Един от най-прочутите голове на “императора” е първият му гол за “Интер”. Той го отбелязва срещу “Реал”(Мадрид) на “Бернабеу”. Отсъден е пряк свободен удар за “нерадзурите” пред наказателното поле на “Лос Бланкос”, който Адриано е на път да изпълни. В същия момент Матераци застава до него и настоява той да поеме отговорността. Разбира се, футболист с темперамента на Матераци не би отстъпил лесно свободен удар, особено на 19-годишен младок. Кларънс Сеедорф обаче се намесва и нарежда, че Адриано ще изпълни удара.
“Никой не се закача със Сеедорф!”
-Адриано относно нидерландския си съотборник
В този момент сигналът е даден, младият бразилец се засилва и изпраща топката с чудовищна сила в горния десен ъгъл на вратата. Фамозен гол, който определено оставя съотборниците му очаровани, а Матераци безмълвен.
Това беше началото на моята любовна приказка с “Интер”. И до ден днешен “Интер” е моят отбор. Обичам Фламенго, Сао Пауло, Коринтианс… Обичам много от местата, на които съм играл, но “Интер” е специален за мен.
Италианската преса? Това вече е друга история. Хахаха.
-“Императора” за своята любов към “Интер”
Следващите 3 сезона Адриано прекарва под наем във “Фиорентина”, а след това и в “Парма”. В “Парма”, той наистина успява да покаже на какво е способен, отбелязвайки 26 гола в 42 мача. През 2003 г., след напускането на Роналдо Назарио в посока “Реал”(Мадрид), “Императора” се връща в “Интер” и директно е избран за титулярен нападател.
Каква е причината за обичта към “Императора”
Тифозите на “нерадзурите” са изключително страстни, това е известно на мнозина. Също толкова страстна обаче е тяхната любов към Адриано, който за кратък период от време направи фурор със синьо-черната фланелка. Той притежаваше бързина, физическа мощ, самочувствие, феноменален удар, какво повече е нужно на един нападател? Хората по трибуните просто бяха доволни от това, което виждат.
Те дори измислят песен за бразилеца и той споделя, че все още настръхва, щом си спомни за нея. Освен това надеждите на повечето са, че Адриано може да бъде наследник на Роналдо и със сигурност имат основанията. Той има всички качества, с които “Феномена” разполага, но е по-надарен физически, което е огромен позитив. Предпоставките са налице, нужно е само желанието и постоянството.
С националния отбор на Бразилия Адриано също се представя на ниво, което кара бразилските фенове също да обикнат своя нападател. Един момент с националната фланелка обаче със сигурност блести измежду всички други.
Финалът срещу Аржентина и “съдбоносния ден”
Най-емоционалният момент за Адриано е финалът на Копа Америка срещу Аржентина през 2004 г. Бразилският таран успява да отбележи изравнително попадение, което, разбира се, отдава най-вече на помощта на Бог. Попадение с левия крак изпраща мача в продължения, а впоследствие и в дузпи. Бразилия печели при наказателните удари и великата вечер е факт. “Селесао” вдига трофей от Копа Америка за трети път в своята история.
Адриано описва това като най-щастливия ден в живота си.
“Да победя Аржентина по такъв начин, за своята страна, докато семейството ми гледа… Това е може би най-щастливият ден в живота ми.
Но това е урок за всички. Защото независимо какъв си – може да си на върха , може да си “Император” – но животът ти може да се промени за миг…
-урокът на Адриано
Но какво е имал предвид с тези думи? Отговорът става ясен само 9 дни след най-щастливия ден в живота на бразилеца. Деветият ден след финала на Копа Америка се превръща в най-тъжния ден в живота му.
Звъннаха ми и ми казаха, че баща ми е починал от сърдечен удар.
Наистина не искам да говоря за това, но ще ви кажа, че след онзи ден, любовта ми към футбола никога не беше същата. Той обичаше играта, затова и аз я обичах. Беше толкова просто. Това беше моята съдба. Когато играех футбол, играех за семейството си. Когато вкарвах гол, вкарвах за семейството си.
Бях истински депресиран, приятелю. Започнах да пия много. Изобщо нямах желание да тренирам. Не беше свързано с “Интер”. Просто исках да отида у дома.
Въпреки че феновете ме обичаха, радостта и тръпката ми ги нямаше. Нямаше как да натисна едно копче и да бъда себе си отново.
-Бразилецът разкрива последствията от своята загуба
Капитанът на “Интер” Хавиер Занети е присъствал по време на обаждането, което Адриано получава.
“Адриано получи обаждане от Бразилия- “Адри, татко почина”.
Той тръшна телефона и започна да крещи. Не можете да си представите такъв вик, до ден днешен настръхвам като си спомня. След това обаждане вече нищо не беше същото.“
-Занети разказва за Адриано
Занети счита за свой най-голям провал, че не успява да помогне на Адриано да възвърне психическото си здраве навреме.
Падението
От тогава в представянията на Адриано започва да се забелязва сериозен спад и непостоянство. Не само головата му статистика, самият му манталитет и желанието му не изглеждат същите. През кампаниите 2003/2004 и 2004/2005 “Императора” записва смайващите 40 гола и 9 асистенции в 60 срещи. Това включва и 10 попадения в 9 мача от Шампионската лига през 2004/2005. Истински чудовищна статистика.
Адриано остава в “Интер” до сезон 2008/2009, като в оставащите 4 сезона той достига едва 32 попадения. Дори през 2007/2008 изиграва само 4 двубоя за клуба си. Бразилецът натрупва не малко количество килограми и това изнервя феновете. Тенденцията да пие алкохол става всеизвестна, а освен това се спекулира, че приема наркотици. В интернет се появяват снимки на Адриано, държейки оръжие, заедно с хора, приличащи на гангстери. Всичко това прави “Императора” една доста проблемна и подозрителна фигура.
Пред “The Players’ Tribune” той споделя своята гледна точка върху епизоди от престоя на Жозе Моуриньо в “Интер”. Това е един от най-проблемните за бразилеца периоди, но не само заради португалския наставник. Журналистите го следват навсякъде, буквално не може да прекара и минутка без да бъде обезпокояван. Това влияе и на съотборниците му, както и на Моуриньо.
Очевидно и Жозе не е бил фен на “Императора”, заради цялото напрежение, което внася в клуба. Бразилският таран разказва за един разговор, който провежда с именития си наставник. Адриано е повикан в националния отбор на Бразилия и преди да замине бива попитан от Моуриньо следното:
“Няма да се връщаш вече, нали?”
А Адриано отвръща с:
“Вече знаеш отговора.”
И така билетът на бразилския футболист се оказва еднопосочен. Това са последните му мигове в редиците на миланския гранд.
Обратно във фавелата
“Тогава още бях съкрушен от смъртта на баща ми. Исках да се почувствам отново като себе си. Не употребявах наркотици. Пиех ли? Да, разбира се. Но слушай, ако ми направят тест — Бог ми е свидетел— няма да намерят наркотици в тялото ми.“
-откровено казва “Императора”
След престоя си в “Интер”, Адриано избира следващата си дестинация да е много специално за него място- у дома. Това обаче все още не означава край с футбола. Прекарва един сезон под наем в “Сао Пауло”, а след това подписва с клуба на своето детство “Фламенго“.
“Когато се върнах у дома в Рио, за да играя за “Фламенго”, не исках вече да бъда “императора”. Исках да бъда Адриано. Исках отново да се забавлявам. И, братко, ние се забавлявахме. Ще ти кажа истината за този отбор на “Фламенго”. Понякога се явявахме на тренировки не заради футбола, а просто заради питиетата след това.
Правихме всичко заедно, човече. И спечелихме. Да донесеш първата титла на “Фламенго” от 17 години насам? Това беше специално.“
-Бразилецът, радостен от завръщането си във “Фламенго”
От една гледна точка, Адриано се радва на чудесен престой, вкарвайки 34 гола в 51 двубоя за един сезон. От друга обаче критиките не спират да валят. “Той е алкохолик! Той изчезна! Вместо да печели милиони, той се върна във фавелата!”. За него обаче това да е у дома при близките си струва много повече от милионите, които европейският футбол предлага.
Последен опит в Европа и край на кариерата
Все пак, след прекрасния си престой във фавелата, бразилецът решава да опита да възроди кариерата си в Европа. Преминава в “Рома”, където обаче нещата никак не потръгват. Само 8 двубоя и нито едно попадение е това, което Адриано оставя на терена с екипа на “вълците”. Остатъкът от кариерата си прекарва в “Коринтианс”, “Атлетико Паранензе” и “Маями Юнайтед”, но той никога вече не е същият футболист. На 34-годишна възраст той обявява края на своята футболна кариера.
Никога не бях напълно същият след смъртта на баща ми, но през този сезон (във “Фламенго”) наистина се чувствах като у дома. Отново усетих щастието. Почувствах се като Адриано отново.
Не спечелих Световното… Нито Копа Либертадорес.
Но знаеш ли? Общо взето спечелих всичко друго. И имах страхотен живот, приятелю.
Гордея се, че бях “императора”. Но без Адриано, “императорът” е безполезен.
Адриано не носи корона. Адриано е момчето от фавелите, което беше докоснато от Бога. Сега разбирате ли? Адриано не изчезна във фавелите. Той просто се върна у дома.
-Адриано Лейте Рибейро, открил своето място
Мнението на “Ритнитопъ”: Адриано бе “Императора”, играеше като такъв за твърде кратък период от време. Макар и чудовище на терена той е човек като всички нас, чиито мечти могат да бъдат разбити само за един миг. Той така и не става същия футболист, но определено намира щастието у това отново да бъде обикновено момче от фавелата.
Прочетете още наши материали, свързани с анализи тук:
Източници:
(1)Adriano. (2021, July 21). Adriano has a story to tell. The Players’ Tribune. https://www.theplayerstribune.com/posts/adriano-has-a-story-to-tell-soccer
(2)Adriano – Stats 03/04. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/adriano/leistungsdaten/spieler/5876/plus/0?saison=2003
(3)Adriano: The spectacular rise and fall of inter’s ‘Emperor’ | Goal.com. (2023, June 9). Live Soccer Scores, Fixtures & Results | Goal.com US. https://www.goal.com/en/lists/adriano-spectacular-rise-fall-inter-emperor/bltfe82892f6369787e#cseba4877d773bbbff
(4)Adriano (footballer, born February 1982). (2023, October 1). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved November 10, 2023, from https://en.wikipedia.org/wiki/Adriano_(footballer,_born_February_1982)
(5)Death, alcohol and depression: The shocking downfall of Adriano. (2021, April 10). YouTube. https://youtu.be/1VCjbSaFkmk
(6)Sidle, R. (2019, February 17). Javier Zanetti’s story about the demise of Adriano is truly heartbreaking. SPORTbible. https://www.sportbible.com/football/news-reactions-legends-javier-zanettis-devastating-story-about-the-demise-of-adriano-20190217
Be First to Comment