Press "Enter" to skip to content

Защо “Челси” може да харчи колкото си иска?

Защо “Сините” от Лондон винаги държат връзка с ключове за вратичките във финансовия феърплей и ще продължат да го правят!

Сагата Михайло Мудрик

Беше сигурно. Украинското крило отива в “Арсенал”. Футболистът дори заяви, че мечтае за дебют с червената фланелка в домакинството на “артилеристите” срещу “Манчестър Юнайтед”. Но изведнъж на трансферния фронт се появи “Челси”. За кой ли път. Без ясна трансферна стратегия и план, “сините” от Лондон просто обират трансферните цели на преките си конкуренти.

Този процес не стартира след идването на Тод Бьоли. Тимо Вернер беше сигурно ново попълнение за “Ливърпул”. Тогава се намеси столичният клуб. Жоао Феликс беше набелязан от “Арсенал” и “Ман Юнайтед”, но “Челси” ги надцака. За да се стигне до трансфера на Мудрик.

Внимание – трансферната сума, която столичани платиха на “Шахтьор” (Донецк) за крилото, е четвъртата най-голяма в историята на Висшата лига! 100 милиона евро!

Мудрик позира със “синята” фланелка

Рискът е огромен. Само Пол Погба, Ромелу Лукаку и Джак Грийлиш струваха по-скъпо при трансферните сделки за техните услуги. С приключването на този трансфер “Челси” изхарчи общо 400 милиона паунда за последните си два трансферни прозореца. Но как? Няма ли да ги засече радара на финансовия феърплей?

Финансовият феърплей е неработещ регулатор

Това го разбрахме преди години, когато “Ман Сити” спечели дело срещу УЕФА, с което доказа, че вратичките във финансовия феърплей са огромен проблем за днешния футбол. Но тогава ставаше въпрос за доста мръсни дела, които са обект на друг материал.

“Челси” е много добър в продаването на своите играчи. В миналото “сините” генерираха суми от продажби, които им позволяваха накрая на годината да бъдат почти на нула, когато приравняват приходите и разходите си. Но това през този сезон не е така. Същото важи и за финансовия феърплей – той също е различен спрямо миналите години след въведените промени през миналото лято.

Заради финансовата криза, породена от пандемията, УЕФА позволява на клубовете да понасят загуби в размер на 60 милиона евро, за разлика от предишните 30 милиона. По-важното е следното правило: клубовете имат право да харчат за трансфери, заплати и комисионни на агенти 70% от общите си приходи за един сезон.

Какво означава това? Ако общите приходи на “Челси” за един сезон са около 600 млн. паунда, то това означава, че бюджетът им за заплати и трансфери наброява малко над 400 млн. паунда. Разбира се, в тази сума се включват текущите заплати, тоест “сините” нямат тези пари, за да ги похарчат наведнъж. Но тук на преден план идва отличният счетоводен отдел на “Челси”.

Тук клубовете са зависими само и единствено от парите на хазартния бизнес

Как “Челси” може да продължи да харчи, въпреки че няма достатъчно пари в касата

Но тук на преден план идва отличният счетоводен отдел на “Челси” и едно много важно условие – бездънният джоб на Тод Бьоли. Михайло Мудрик струва на “Челси” 100 млн. евро. Но “Шахтьор” няма да получи тази сума накуп. Ще ги получава на вноски в продължение на целия седемгодишен договор на Мудрик.

Това означава, че “Челси” разпределя сумата в седем различни трансферни бюджета. Така излиза, че Михайло Мудрик струва на “Челси” малко над 14 милиона евро за сезон 22/23.

Единственото, което зависи от “сините”, е те да си пресмятат с отлична точност своите трансферни покупки, да имат парите, с които да осигурят плащанията на “Шахтьор”, както и на много други клубове. Така те успяват да надцакат противниците си на трансферния пазар – те предлагат повече пари, но ги плащат по по-здравословен за техния интерес начин.

Това всъщност е и причината “сините” да не се сдобият с Енцо Фернандес. “Бенфика” искаше трансферната сума накуп, което не устройва политиката на “Челси”.

Къде е рискът?

Естествено, стратегията крие своите рискове. Най-важното е, че ти гарантираш, че ще имаш парите след Х години (в случая седем), с които ще покриеш плащанията, за които си подписал договора.

Рискът се крие и в класата на футболистите, които взимат “Челси”. Ако “сините” претърпят много трансферни провали, това ще свали цената на играчите и тези сделки с времето ще станат нерентабилни за клуба. Клубът трябва да бъде успешен и да генерира все повече пари ежегодно, защото в един момент, ако не е успешен и финансовата крива не върви в правилната посока, ще има трансферни сезони, в които “Челси” няма да може да си позволява да харчи колкото си иска.

Но това може никога да не се превърне в проблем, тъй като “сините” участват в най-скъпото първенство на планетата.

Мнението на “Ритнитопъ”: Изумително е какви похвати използват клубовете, за да продължават да се състезават на възможно най-високото ниво. В същото време повече от 50% от клубовете в България не могат да си помислят дори да платят трансферна сума за играч. Постоянно са под заплахата да фалират, а към 2023 г. все още не можем да се похвалим с успешно самоиздържащ се клуб. Евтиното понякога наистина излиза скъпо…

Източници: https://www.nortonrosefulbright.com/en/inside-sports-law/blog/2022/08/new-financial-fair-play

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.