Еузебио и неговият живот в ‘’Бенфика’’

Нека проследим как се стига до супер успешния му период при “орлите”

Еузебио Ферейра да Силва е роден на 25 януари 1942 г. в Португалска Източна Африка (днешен Мозамбик). Той е четвърто дете и е отгледан само от майка си. От малък Еузебио е принуден да чисти обувки, както и да продава орехи и плодове по улиците на родния си град Лоренсо Маракеш (днешен Мапуто).

Футболът му помага да не тръгне по лош път. Неговият идол е Марио Колуна, а мечтата му е да последва неговите стъпки и да заиграе за местния “Деспортиво” (филиал на лисабонския “Бенфика”), а по-късно да отиде и в Португалия. Харесан е от местния “Спортинг”. От там през 1961 г. го канят на проби, но майка му отказва да го пусне и настоява той да получи договор преди да замине за Португалия. От цялата тази ситуация печели “Бенфика”.

Бразилският отбор “Феровиарио” по онова време е на турне в Мозамбик. Треньор на този отбор е бившият национал Бауер, който е играл на две Световни първенства – 1950 и 1954 г. На връщане към Бразилия той и отборът се отбиват през Лисабон и там се вижда със своя стар приятел – Бела Гутман. На срещата им му разказва за талантливия Еузебио, който му е направил силно впечатление в Мозамбик. Гутман, доверявайки му се, изпраща директно хора от клуба да го привлекат.

“Черната пантера” позира гордо с една от двете си златни обувки

Еузебио пристига в Лисабон и първият човек, когото вижда на базата е идолът му – Колуна. На 13 май 1961 г. официално е играч на “орлите”. Пропуска финала за КЕШ, в който тимът му за първи път става еропейски шампион след победа над “Барселона” с 3:2. Дебютът му за отбора е кошмарен и незапомнящ се. Това е контролата срещу “Атлетико” (Мадрид), където Еузебио не може да докосне топката и сякаш играе различен футбол от този на прашните терени в Мозамбик. В следващата контрола срещу австрийския “Фърст” (Виена) играта на Еузебио е коренно различна, той преодолява съперници с лекота и играе отлично с двата крака. На финала за КЕШ през същия сезон нанизва два гола във вратата на “Реал” (Мадрид) за славната победа с 5:3.

Най-силната му година е 1965-та. Тогава той класира за първи път Португалия на световно първенство, а в полуфиналната фаза за КЕШ “Бенфика” разбива “Реал” (Мадрид), този път с 5:1. След края на мача Еузебио пита журналистите:

“Ще ми дадете ли най-накрая Златната топка ?”
-Еузебио към журналистите

Година по-късно вече целият свят е изумен от изявите му и говори за него. Първо блести в директен сблъсък с Пеле по време на мача Португалия – Бразилия. В чертвъртфинала сам побеждава КНДР, след като Португалия сензационно отстъпва с 0:3 след дведесет и пет минути. В края на форума той печели бронзовите медали и голмайсторския приз.

В годината на Световното се разпространява слух, че заедно със седем свои съотборници е загинал от токов удар на базата на “Бенфика”, но това не отговаря на истината. Еузебио оцелява при токов инцидент в джакузи, но за жалост загива неговият съотборник – Фернандо Лусиано.

През 1968 г. става първият тъмнокож носител на “Златната обувка” за голмайстор на Европа, постижение, което повтаря и през 1973 г. След множество контузии през 1975 г. напуска “Бенфика” в посока Америка, след като му е отказано увеличение на заплатата. Освен Португалия и Америка, играе още в Мексико и Канада за кратко.

За националния отбор на родината си – Португалия има 64 мача и 41 гола за периода 1961-1973.

Малко след кончината му Кристиано Роналдо посвещава спечелената през 2013 г. златна топка на Еузебио.

През целия си живот остава верен на голямата си любов – “Бенфика”. Когато си отива от този свят на 5 януари 2014 г. след инфаркт, клубът сбъдва мечтата му – ковчегът, в който е положен да обиколи терена на “Естадио Луж” преди да бъде погребан.

Мнението на ”Ритнитопъ”: Еузебио е феноменален играч за времето си. Но щеше ли да се развие така кариерата му ако не беше забелезян на онзи лагер? Ами ако го нямаше Бела Гутман да повярва в него? Искрено се надяваме някой ден да се роди следващият Еузебио.