Големият Христо Стоичков бил пред трансфер в Панатинайкос

Христо Стоичков бил пред трансфер в Панатинайкос. Как ли щеше да се развие кариерата му, ако се беше стигнало до подобна сделка?

Годината е 1989-та, а Христо Стоичков прави фурор в КНК с екипа на ЦСКА. “Армейците” побеждават „Интер“ (Братислава) с общ резултат 8 на 2. След това са елиминирани последователно “Панатинайкос” и “Рода”, за да се стигне до сблъсък с “Барселона”. Стоичков вкарва три гола в двата мача, но ЦСКА отпада от надпреварата. Бележи шест гола като вкарва решителното попадение при дузпите срещу нидерландския тим. Точно тогава той загатва за бъдещата си славна кариера.

Офертите от чужбина започват да валят. Някъде там и гръцкият “Панатинайкос” се включва в битката за подписа на бъдещия носител на “Златната топка”. Грандът от Атина предлага колосална сума за тогавашното време от седем милиона долара.

В социалистическа България било много трудно футболист да излезе да играе в отбор в чужбина, защото това автоматично го превръщало в национален предател. Стоичков знаел това и предупредил гърците. Влиятелният собственик на отбора от Атина, Вардис Вардиноянис, и българската връзка в отбора, треньорът Христо Бонев – Зума, искали да се подсилят с наистина класен нападател, какъвто бил пловдивчанинът. “Панатинайкос” тъкмо станал шампион в Гърция. Предстояли важни битки в турнира за Купата на европейските шампиони. Идеята им била да съберат Камата с големия му приятел Христо Колев, тъй като смятали, че ще бъдат страховит тандем в атака.

Стоичков, обаче, вече бил в скрити преговори с “Барселона”. Йохан Кройф бил категоричен, че го иска в каталунския гранд и бил готов на всичко, за да го привлече в редиците си. Особено след доброто му представяне и трите му гола във вратата на големия вратар Субисарета.

Българинът виждал възможността да играе футбол на световно ниво в дрийм тима на Кройф и предпочел “Барселона” пред “Панатинайкос”. Тогава ЦСКА продава Любослав Пенев на “Валенсия” и не иска изцяло да изгуби атомното трио на върха на атаката си (Стоичков, Пенев и Костадинов). Следователно клубът отказва офертите от всички кандидати.

Така не се стига до трансфер на Стоичков в гръцкия гранд. Кройф и “Барселона”, обаче, не се отказват толкова лесно. След дълги преговори през 1990-та година трансферът се осъществил.

Стоичков отива в “Барселона” за четири милиона долара, но е с една от най-ниските заплати в отбора, което обаче не го уплашило. Той бил на върха на щастието, че започва този нов етап от живота си, а парите и успехите били въпрос на време.

Твърди се, че самият Тодор Живков благословил трансфера с думите: „Да отива, да отива! За четири милиона долара знаете ли колко чифта чорапогащници ще купим за жените ни в България. Ха-ха-ха!“

Дали наистина Живков изрича тези думи няма никакво значение. Едно е сигурно. Стоичков веднага показва, че е най-добрият нападател и прославя България по света.

Мнението на „Ритнитопъ“: Дали Стоичков щеше да постигне тези успехи, ако беше отишъл в “Панатинайкос”? Дали след време пак щеше да замине да играе в някой западен гранд и да спечели Купата на европейските шампиони? Дали щеше да спечели “Златната топка”?

Няма как да знаем, но можем да бъдем щастливи и горди, че където и да отидем по света, кажем ли, че сме от България, всички хора от футболното общество се сещат за славния, легендарен номер 8, който завинаги ще остане в историята на най-великата игра.

Източници:

⁽¹⁾ Биография на Христо Стоичков.