Красимир Балъков – халфът, от когото имаме нужда днес

Красимир Балъков е сред най-добрите родни футболисти, които са останали в историята. А как протича неговата кариера, това ще разгледаме днес.

Красимир Балъков е роден на 29 март 1966 г., във Велико Търново.

Началото

Балъков започва своята футболна кариера в академията на “Етър” (Велико Търново). Дебютира за “виолетовите” едва на 16-годишна възраст, през 1982 г. През първите два сезона играе периферна роля, но от сезон 1984/85 е титуляр и печели два пъти бронзовите медали през 1988/89 и 1989/90.

През лятото на 1990 г., подписва договор с ЦСКА и е представен като футболист на “армейците” на 5 юли 1990 г. пред близо 10 000 фенове. Заминава на подготовка с новия си отбор във Франция и участва в приятелските мачове с “Тулуза”, “Родез” и “Сен Сьориен”. Интересното е, че е използван като нападател в тези мачове. Оказва се, че има действащ договор и с “Етър”. Във Велико Търново много фенове излизат на протест и след обсъждане на ситуацията. Борис Станков, който е президент на тима в този период, решава да не усложнява ситуацията и да не се възползва от договора му с тима. Така, Красимир Балъков започва шампионския сезон  1990/91 в “Етър” , но още през есента на 1990 г., той преминава в “Спортинг” (Лисабон).

“Спортинг” (Лисабон)

След преминаването си при “зелено-белите”, той се превръща бързо в звездата на отбора. Връх на престоя му там е сезон 1994/95, когато печели купа на Португалия и сребърните медали в първенството на Португалия, а също така суперкупата на Португалия през 1995. Печели бронзови медали през 1990/91, 1992/93 и 1993/94. Обявен е за най-добър футболист на португалското първенство през 1992 г. от вестник “А Бола”.

Като интересен факт, който може да се отбележи е, че Балъков играе рамо до рамо с носителя на “Златна топка” – Луиш Фиго.

“Спортинг” (Лисабон): най-българското място в Португалия

“Щутгарт”

Красимир Балъков е продаден през лятото на 1995 г. в “Щутгарт”. Там се оформя “магическия” триъгълник, заедно с Фреди Бобич и Джовани Елбер, като и печели “Купа на Германия” през сезон 1996/97. През следващия сезон стига до финал за “Купата на националните купи”, загубен от “Челси” с 2:0.

През сезон 1998/99, Балъков е избран и за капитан на тима. С отбора на “швабите” печели “Интертото” на два пъти – през 2000 и 2002. През сезон 2002/03, Балъков печели сребърните медали в първенството на Германия, като в края на сезона се отказва от футболната си кариера.

Национален отбор

Играе за младежкия национален отбор на България като през 1985 г., като участва на Световно първенство до 20 години. Дебютира за националния отбор на България на 2 ноември 1988 г, в равенството с Дания 1:1. Участва на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където завършва на четвърто място и печели бронзовите медали. Играе в седем мача и е избран в идеалния състав на първенството. Взима участие и на Европейското първенство в Англия, през 1996 г., в три мача.

Последният голям форум, на който играе, е на Световното първенство през 1998 г., във Франция, като взима участие в три мача.

Последният мач на Красимир Балъков за националния отбор е на 30 април 2003 г., при победата с 2:0 над Албания. Балъков изиграва 92 мача и вкарва 16 гола за “лъвовете”.

Пътят към САЩ’94

Треньорска кариера

Веднага след приключване на състезателна кариера, той започва работа като помощник-треньор в “Щутгарт”. Започва в отбора през юли 2003 и остава до 2005. На 16 януари 2006 г., Балъков е назначен за старши треньор на “Грасхопърс”, като печели “Интертото” за 2006 г. и класира тима за купата на УЕФА през сезон 2006/07.

На 29 октомври 2007 г., Балъков е назначен за треньор на “Санкт Гален”, като напуска в края на сезона. През декември 2008 г., той е назначен за старши треньор на “Черноморец” (Бургас), където остава до 6 декември 2010 г.

На 27 май 2011 г., поема тима на “Хайдук” (Сплит), където остава до 22 март 2012 г. След това, поема “Кайзерслаутерн” и остава до 17 май 2012 г., след като не успява да спаси тима от изпадане.

На 27 май 2014 г., е обявен за старши треньор на “Литекс” (Ловеч) и напуска на 10 юли 2015 г., след неуспешен сезон и елиминиране от евротурнирите. През 2017 г., Балъков се завръща в тима на ЦСКА, но като скаут.

На 2 януари 2018 г., Балъков се завръща в родния си клуб – “Етър”, вече като старши треньор, като напуска след края на сезона.

На 15 май 2019 г., той е обявен за главен селекционер на националния отбор по футбол на България и остава до 18 октомври 2019 г., когато подава оставка.

На 2 юни 2020 г., застава начело като старши треньор на ЦСКА 1948. Близо два месеца е начело на отбора, като на 30 август 2020 г., той е назначен за главен мениджър. Напуска отбора на 14 юни 2021 г.

Мнението на Ритнитопъ: Красимир Балъков е един от най-великите родни играчи. Несъмнено днес би паснал на нашия национален отбор, тъй като ни липсва тази креативна фигура в средата на терена. Класата, опита и лидерските качества няма да ги коментираме – те са повече от очевидни. Превърнал се в ключова фигура, във всеки от отборите, в които е играл.