Хронология на събитията, класирали ни на Мондиала.

Квалификациите за класиране на българския национален отбор по футбол за Мондиала, игран в САЩ през 1994г., са може би едни от най-драматичните и най-обсъжданите пресявки в спортната история на държавата. Пътят към бронзовите медали, завоювани в страната на неограничените възможности, е трънлив въпреки тоновете качество в състава на ‘‘трикольорите‘‘. Дебело трябва да се отбележи, че визите са спечелени по възможно най-драматичния начин буквално в последните секунди на кампанията за класиране. Инфарктното попадение е вкарано по впечатляващ начин и е предизвикало сърцебиене на не един и двама души както на българска територия, така и на френска. В следващия материал ще проследим хронологично събитията, предшествали този гол, и ще видим живи примери за невероятното въздействие на играта с коженото кълбо върху масовото население и редовия гражданин.

8 декември 1991г.

В началото на декември 1991г. е теглен жребият за разпределяне на отборите в зона Европа, имащи право на класиране на Световното първенство в САЩ, започващо след 3 години. В урните са поставени 37 държави, борещи се за 12 свободни визи за Мондиала. Тимовете са разпределени в 6 групи, като само победителите и подгласниците във всяка ще пътуват за Щатите. ‘‘Лъвовете‘‘ биват изтеглени в група 6. Намираме се в елитната компания на Франция, Швеция, Австрия, Финландия и Израел.  Непредвидима група, в която на пръв поглед ние заедно с ‘‘петлите‘‘ и ‘‘тре крунур‘‘ ще определим кой ще пътува за САЩ. Много е важно да се отбележи, че по време на тези квалификации все още се дават 2 точки за победа, а не 3, както е в момента и както е свикнал модерният футболен фен.

14 май 1992г.

Откриваме кампанията с гостуване в Хелзинки на коравия отбор на Финландия. Старши-треньорът Димитър Пенев разполага с голям избор пред себе си. На всеки пост той може да посочи поне 2-ма качествени футболисти. В срещата се вижда, че класата ни е по-голяма. Още от първия съдийски сигнал вратата на финландците бива обсадена. Натискът ни дава резултат чак през втората част, когато отбелязваме три безответни гола. Скъпоценното първо попадение е дело на играещия в ‘‘Спортинг‘‘ (Лисабон) Красимир Балъков в 61-ата минута. Следват 2 гола на Емил Костадинов (”Порто”) в 70-ата и 85-ата минута, които затварят мача. Един тежък двубой, спечелен заслужено от нашите момчета.

9 септември 1992г.

На култовата за България дата 9 септември приемаме Франция в София пред повече от 40 000 зрители на националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘. Французите пристигат в София за първия си мач от квалификационната кампания в пълна бойна готовност. В състава им личат имената на доказани професионалисти и магьосници на футболния терен в лицето на защитникът Базил Боли (‘‘Марсилия‘‘), дефанзивният полузащитник Дидие Дешан (‘‘Марсилия‘‘), играещият в италианския ‘‘Аталанта‘‘ Франк Созе, техничарят Давид Жинола, защитаващ цветовете на ‘‘ПСЖ‘‘, и разбира се, капитанът Жан-Пиер Папен, който къса мрежите на Ботуша, играейки за гранда ‘‘Милан‘‘. Треньор им е друго утвърдено име в бранша – Жерар Улие.

Изнасяме истинска лекция по футбол на надъханите французи, като печелим безапелационно с 2:0 пред екзалтираната българска публика в сърцето на столицата София. Първо нападателят на ‘‘Барселона‘‘ Христо Стоичков запазва реномето си на безпогрешен изпълнител на дузпи и реализира за 1:0 в 21-ата минута. Къдрокосият плеймейкър Красимир Балъков бележи за 2:0 само 8 минути по-късно и оформя крайния резултат. С две победи от 2 мача даваме сериозна заявка, че ще бъдем силен претендент за една от двете квоти за САЩ.

7 октомври 1992г.

Около месец по-късно се изправяме срещу традиционно неудобния за нас съперник – Швеция. Северняците притежават много силен отбор и влизат в мача с високо вдигнати глави, и то не само заради победата си над Финландия с 1:0 в предния кръг. Момчетата на Томи Свенсон достигат 1\2-финалите на домакинското Европейско първенство, играно само преди няколко месеца в държавата от скандинавския полуостров. Двубоят се провежда на стария национален стадион на Швеция – ‘‘Росунда‘‘. Съоръжението се намира в община Солна в столицата Стокхолм. Пред повече от 20 000 зрители нашите момчета са свалени на земята и губят с 0:2. Първо в 56-ата минута нападателят на немския ‘‘Борусия‘‘ (Мьонхенгладбах) Мартин Далин матира Борислав Михайлов. Още 20 отброявания на часовниковата стрелка са нужни на шведите, за да затворят мача след втори гол на острието на ‘‘Аякс‘‘ (Амстердам) Стефан Петерсон. В това време Франция побеждава Австрия с 2:0 на ‘‘Парк де Пренс‘‘ в Париж и записва първи две точки в актива си за кампанията. ‘‘Лъвовете‘‘ и ‘‘тре крунур‘‘ заемат първите две места с по 4 пункта в актива си. Борбата тепърва започва!

2 декември 1992г.

През ноември ‘‘трикольорите‘‘ почиват, докато Швеция и Франция записват очаквани победи над Израел и Финландия. В началото на декември българската група пътува за столицата на Израел – Тел Авив. Нуждаем се от задължителни две точки, за да продължим да бъдем в играта за квотите за САЩ. Мачът се играе в района ‘‘Рамат Ган‘‘ на едноименния стадион пред 15 000 зрители. Въпреки враждебната обстановка нашите взимат своето след точни изстрели на Наско Сираков (‘‘Левски‘‘) в 56-ата и Любо Пенев (‘‘Валенсия‘‘) в 83-ата минута.

14 април 1993г.

Играем отново чак през април следващата година. През това време от основните ни съперници два пъти играе само Франция. Записват две победи далеч от дома над Израел и Австрия (4:0, 1:0). По този начин в началото на април 1993г. ‘‘петлите‘‘ са на върха в класирането с 8 точки, докато нашите момчета и Швеция имат по 6. С това подреждане в класирането влизаме в гостуването на коравия тим на Австрия. Играем далеч от дома, във Виена на стадион ‘‘Ернст Хапел‘‘.  Водени от звездата си и капитан Тони Полстер, домакините ни сломяват с 3:1 и по този начин нанасят втора загуба на представителния ни тим. Голът на честта за нашите е отбелязан от централния защитник Трифон Иванов, който по това време играе в испанската ‘‘Ла Лига‘‘ с фланелката на ‘‘Бетис‘‘.

28 април 1993г.

Две седмици по-късно на националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘ рутинно печелим срещу аутсайдерите от Финландия. В 15-ата минута Ицо Стоичков е безпогрешен от бялата точка, а пък само 2 минути преди края на първата част моторът в центъра на терена Златко Янков ‘‘Фара‘‘ оформя крайното 2:0. По това време в Париж в ключов за нас сблъсък Франция побеждава с 2:1 Швеция след два гола на Ерик Кантона. За отбора от Скандинавския полуостров се разписва Мартин Далин. По този начин французите са първи с 10 пункта, ние сме втори с 8, докато шведите за момента са зад борда с 6.

12 май 1993г.

Голямата беля идва в средата на май, когато стъпваме грешно при домакинството си на Израел. Повеждаме чрез Стоичков, който за пореден път няма грешка от 11 метра и открива резултата в 11-ата минута. Само за две минути през втората част израелците преобръщат нещата и смълчават трибуните. В 52-ата бележи Ронън Харази ( ‘‘Бейтар‘‘ Йерусалим), а в 53-ата звездата Рони Розентал (‘‘Ливърпул‘‘) прави обрата пълен. Силите на нашите стигат само за изравнително попадение на Наско Сираков. Крайният резултат е фиксиран на 2:2 и това поставя под голяма въпросителна класирането ни за Щатите.

8 септември 1993г.

Следващият ни мач е чак след 4 месеца – домакинство на прекия конкурент Швеция. През месеците, в които ние почиваме по програма, шведите изиграват 3 двубоя. Записват две домакински победи над Австрия (1:0) и Израел (5:0). В третия мач измъкват скъпоценна точка от Франция отново на стадион ‘‘Росунда‘‘ в Стокхолм. Първо Франк Созе открива резултата в 79-ата минута, за да може Мартин Далин да изравни десет по-късно и да затвърди паритета. По този начин преди срещата на 8 септември подреждането в нашата група е следното – Франция и Швеция заемат първите две места с по 11 точки, докато момчетата на Димитър Пенев са трети с 9. Нуждаем се от задължителна победа, за да можем да съхраним реални шансовете си за класиране на Мондиала. На стадион ‘‘Васил Левски‘‘ двубоят започва по познат за нас начин в тези квалификации – реализирана от Христо Стоичков дузпа в 21-ата минута ни дава преднина, но Мартин Далин връща попадението само 5 по-късно. Въпреки неспирните атаки резултатът остава непроменен до края – 1:1. По това време Франция взима гостуването си на Финландия с 2:0 след голове на Лоран Блан и Жан-Пиер Папен.

13 октомври 1993г.

В средата на октомври класирането за Мондиала вече изглежда като мираж и медиите в България разпъват на кръст талантливия отбор на Димитър Пенев. Положението е такова, че съдбата ни вече не е в нашите ръце. До края на кампанията имаме два мача – домакинство в средата на октомври на Австрия и гостуване през ноември на ‘‘петлите‘‘. Трябват ни две победи, но те може да са ни напълно недостатъчни, ако Франция победи Израел в Париж, докато ние играем с родината на Хитлер. Логично никой не се и надява на подобно чудо и няма особени фанфари след успеха с 4:1 над австрийците. Стоичков бележи 5-ата си дузпа за кампанията, две попадения вкарва Любо Пенев, а всичко завършва Йордан Лечков с гол в 86-ата минута.  По същото време в Париж резултатът 10 минути преди края е 2:1 за французите след голове на Франк Созе и Ерик Кантона. Съдбата обаче закачливо намигва на нашите момчета и Господ загатва, че може да бъде българин, след като в следващите минути невероятното се случва. Израелците бележат две безответни попадения в 83-ата и 89-ата минута, за да затворят мача при резултат 3:2. По това време в скандинавско дерби Швеция взима своето срещу Финландия и си подпечатва визите за САЩ. В последния кръг ‘‘лъвовете‘‘ се изправят срещу тима на Жерар Улие в директен спор за втората квота за Щатите. Само победа ще класира нашите, докато французите биха били доволни и на равен.

17 ноември 1993г.

Финалният двубой от групата се прочува по цял свят с драматичния си завършек. Медиите у нас сипят огън и жупел по отбора, като това е напълно незаслужено с оглед на класата, която притежаваме. В пресата преобладават мненията, че много по-рано е трябвало да си осигурим класирането и сега надали французите ще допуснат изненада. Не на това мнение е Димитър Пенев. Играл на 3 световни първенства като футболист, роденият в село Мировяне специалист знае какво да направи, за да постигнем своето. Избраните 11 са най-доброто, с което разполагаме, като изключим липсата на бомбардировача Наско Сираков, който бойкотира срещата поради неразбирателство с ръководството в БФС. Друг любопитен факт е, че титулярният ни вратар Борислав Михайлов, който по това време защитава цветовете на френския ‘‘Мюлуз‘‘, бива закотвен на скамейката в клуба си, след като се разбира за решаващия мач на ‘‘Парк Де Пренс‘‘. Въпреки това Пената му гласува доверие и той застава под рамката. Пред него оперират Петър Хубчев, Цанко Цветанов, Емил Кременлиев и Трифон Иванов. В халфовата линия дърпат конците Златко Янков, Йордан Лечков и Красимир Балъков. Атакуващият тризъбец е съставен от Христо Стоичков, Емил Костадинов и Любослав Пенев.

Мачът започва остро с лек превес на французите, материализиран в 32-ата минута след прекрасно попадение на Ерик Кантона. Трибуните си отдъхват и милионите французи пред телевизорите започват доволно да потриват ръце. Не на това мнение е Емил Костадинов. Само 5 минути по-късно след перфектно центриране на Красимир Балъков от корнер изравняваме резултата. Топката каца по перфектен начин на главата на Костадинов и за него не остава друго освен да разпечата вратата пазена от Бернар Лама – 1:1! Паритетът се запазва до самата 89-а минута на мача въпреки положенията и пред двете врати.

Това, което се случва в следващата минута, минута и половина остава завинаги във футболната история на България и света. Сцените от последните минути на двубоя изпълват световния видеообмен за няколко дни напред като изумяват с невероятния си драматизъм. В 89-ата минута французите получават пряк свободен удар от дясно на вратата, пазена от Борислав Михайлов. Статичното положение е изпълнено късо при което Давид Жинола получава топката почти до аутлинията. Дългокосият техничар центрира, но изпълнението е ужасно, като балонната топка прехвърля всички в наказателното поле и се озовава в десния бек Емил Кременлиев. Той напредва леко и я чуква на седящия 5 метра встрани Красимир Балъков. Бала поема кълбото и с външната част на обувката пуска пас към Любо Пенев , който се намира около централната линия. Голмайсторът на испанската ‘‘Ла Лига‘‘ действа хладнокръвно с оглед липсата на време. С първото си докосване спира топката, вдига глава и хвърля невероятен извеждащ пас по въздух към стартиралия от дълбочина Емил Костадинов. Крилото на ‘‘Порто‘‘ надбягва персоналния си пазач и в рамките само на секунда овладява кълбото на коляно от въздуха и стреля току пред шпагата на френски защитник. Със зверска сила топката е забита точно под гредата в мрежата на Бернар Лама – 2:1!

Настъпва гробна тишина на ‘‘Парк де Пренс‘‘. Французите са като попарени, докато в българския лагер тече невъобразима радост. По това време легендарният коментатор Николай Колев ‘‘Мичмана‘‘ изрича в студиото на БНТ репликата, останала записана със златни букви в историята на българската футболна журналистика – ‘‘Господ е българин‘‘! За повече няма време и само след 30 секунди е даден последният съдийски сигнал. В това време  България не спи и цяла нощ и хората празнуват по улиците. 

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : Съдбата обича смелите!

Прочетете още истории тук :

Димитър Бербатов – магьосникът!