Днес ще проследим историята на най-стария стария футболен клуб у нас – “Ботев” (Пловдив).
В началото на миналия век в България придобива популярност футболът. Първите клубове се създават на квартален принцип. В Пловдив началото е дадено от възпитаниците на френския колеж „Свети Августин“. През месец март на 1912 година група приятели, ученици от Първа мъжка гимназия и френския колеж „Свети Августин“, решават да основат футболен клуб „Ботев“.
Последвалите Втора балканска и Първа световна война не позволяват на „Ботев“ да възобнови и развие своята дейност. Въпреки направените опити, тъй като част от неговите членове заминават на фронта, а съдбата на клуба е поставена на карта. Чак през 1916 г., ботевистите започват отново организационна дейност, опитвайки се да възродят клуба.
През 1929 г. „жълто-черните“ печелят за първи път шампионската титла на България по футбол. „Ботев” завършва на първо място в градското първенство, побеждават съименника си от Пазарджик в областната надпревара и се класират за елиминациите в държавното първенство. Там, последователно са отстранени бургаският „Левски“ и варненският „Шипченски сокол“. На 3 октомври 1929 г. в София, „Ботев“ побеждава с 1:0 „Левски“, с гол на Никола Щерев, а с това става първият пловдивски клуб, който е шампион на България по футбол.
В периода до 1944 година „Ботев“ играе с променлив успех, като печели градските първенства през 1937 и 1940 година. С настъпилата промяна в политическата система на страната, българският клубен футбол е подложен на организационни и структурни промени. Множество клубове са принудени да се обединят на ведомствен или районен принцип. Така на 28 декември 1944 г., „Ботев“ е обединен с „Шипка“. На 18 септември 1947 г., отборът преминава под опеката на военните от Пловдивския гарнизон.
В периода от 1947 до 1957 г., „Ботев“ е принуден да „загуби“, както името си, така и своите жълто-черни цветове. През този времеви интервал, клубът носи имената „Ботев при ДНВ“, ДНВ, ДНА, СКНА. През повечето време отборът се състезава в жълто-бяло-червено или в червено и бяло. В този период през 1956 г., те печелят и бронзовите медали в шампионата.
Основоположник на съвременната ДЮШ на “Ботев” (Пловдив) става изключителният спортен педагог Косьо Енчев през 1958 г. Упоритият труд се възнаграждава, а през следващото десетилетие “канарчетата” са сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана и Националната купата. А 1963-та година е и единствената, в която два пловдивски отбора спорят за титлата.
През 1966 година Георги Генов – Джогата се пенсионира. За нов треньор на клуба е назначен Васил Спасов – Валяка. Шампионатът, през сезон 1967 г., стартира трудно за „жълто-черните“, но с течение на времето те демонстрират все по-красива и успешна игра. На полусезона „Ботев“ е в добра позиция за атакуване на първото място, което в крайна сметка успява и да направи. Клубът печели своята втора титла в шампионат, обявен от всички почитатели на футболната игра за най-оспорвания в историята на българския футбол. Голмайстор за „канарчетата“ през сезона става Динко Дерменджиев с 14 попадения.
През сезон 1968 г., отборът постига нов международен успех. „Канарчетата“ се изправят срещу испанския „Реал“ (Сарагоса) в мач от турнира за Купата на УЕФА. В Пловдив, „жълто-черните“ записват впечатляваща победа с 3:1, но в реванша губят с 2:0 и така при общ резултат 3:3, но с гол на чужд терен, напред продължават испанците.
От 1972 година клубът отново е прикрепен към военните, под името АФД „Тракия“. През същата година е постигнат още един международен успех. „Ботев“ печели Балканската клубна купа, след като в два финални мача с „Вардар“ (Скопие) успява да наложи волята си.
През сезон 1978 година „Ботев“, почти изцяло съставен от свои юноши, като успява да спечели четвъртото място в шампионата, а край на състезателната си кариера слага футболната емблема на клуба Динко Дерменджиев – Чико.
През 1981г. „жълто-черните“ правят фурор. За първи път, след 14-годишна пауза, взима медали, този път бронзовите. Легендарният Георги Славков бележи 31 попадения и печели надпреварата за голмайстор на Европа. Той е награден със „Златната обувка“, а „канарчетата“ триумфират за втори път в турнира за Купата на Съветската армия. Във финалната среща „Ботев“ побеждава „Пирин“ (Благоевград) с 1:0.
При третото си участие в турнира за КНК, „Ботев“ след елиминирането на 1/16-финала на люксембургския „Юнион Спортив“. Жребият отрежда „жълто-черните“ да се изправят на 1/8-финалите срещу „Байерн“ (Мюнхен). В първата среща в Германия, „канарчетата“ губят с 4:1 и никой не очаква това, което ще се случи в реванша. На 7 ноември 1984 г. „Ботев“ изиграва паметен мач, в който сразява немския колос с 2:0, а само малшансът пред гола и отмененият редовен такъв на Пашев в началото на срещата помагат на „баварците“ да продължат в турнира.
През следващата 1985 г. футболното първенство завършва по скандален начин. Финалът за Купата на България между ЦСКА и „Левски“ е прекъснат поради сбиване между футболистите, а политическата власт налага жестоки наказания на двата клуба. За шампион на страната е определен завършилият на трето място отбор на „Ботев“ (Пловдив). Четири години по-късно, след промяната на политическата система през 1989 г., БФС решава да възстанови „правдата“, с което отнема титлата на „жълто-черните“ и я записва на името на „Левски“.
Промяната в политическата система води до поредна такава и във футбола. С влизането на частните капитали, в играта се променя и начинът на управление на клубовете. Отборите вече имат професионален статут по западен модел. През следващите няколко години, „Ботев“ отново е сред най-добрите отбори в страната. Отборът печели още три пъти бронзовите медали, класира се на два финала за Купата на България и играе запомнящи се срещи в европейските турнири с „Фенербахче“, „Олимпиакос“ и „Севиля“.
В края на миналия, началото на този век, за председател на Управителния съвет на клуба е избран Димитър Христолов. С това решение започва и най-мрачният период в клубната история, като лицензът на “Ботев” бива отнет през 2010 г., а отборът води преговори с ръководството на футболен клуб „Металик“ (Сопот), същият се влива в „Ботев. „Жълто-черните“ заемат неговото място в предстоящото първенство на „В“ футболна група.
Следващото десетилетие за отбора е успешно. През 2017 г. отборът печели “Купа на България” и “Суперкупа на България”.
Мнението на Ритнитопъ: “Ботев” (Пловдив) е най-старият футболен отбор у нас. От създаването на клуба до днес, той се е превърнал в един от традиционните отбори у нас.
Още за “Ботев” може да прочетете тук:
Be First to Comment